Начало Cвободна Европа Гешев поиска от Брюксел „по-сериозно наблюдение“ над България

Гешев поиска от Брюксел „по-сериозно наблюдение“ над България

0

Европейските институции трябва да засилят наблюдението си над върховенството на закона в България. Това призова главният прокурор Иван Гешев по време на посещението си в Европейския парламент (ЕП) в четвъртък, където беше изслушан от мониторинговата група на евродепутатите от комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). След това той отговори на няколко въпроса на чакащите го български журналисти. От думите му стана ясно, че призовал евродепутатите за „засилен диалог с европейските институции“ и „по-сериозно наблюдение“, дори това да означава замразяване на еврофондове за страната. Новият механизъм за наблюдение на страните членки на Европейския съюз (ЕС) обвързва спазването на принципа за върховенство на закона с европейското финансиране. „Българската прокуратура е изключително притеснена, че в последните месеци се заличава постигнатия напредък след приемането ни в ЕС по линия правата на човека и върховенството на закона. Наблюдават се притеснителни тенденции относно малцинствените групи и хората в неравностойно положение“, коментира главният прокурор без да даде подробности. Той подчерта, че макар не се чувства „горд като българин“ да го каже, но към момента смята, „че е нужен по-сериозен диалог с европейските институции, включително и по-сериозно наблюдение на България, включително по новия механизъм за върховенство на закона“. „Такъв е механизмът“ По този повод той беше попитан дали желае спиране на европейски фондове за страната, на което отвърна, че това не е негово искане, а „такъв е механизмът“. В края на 2019 г., когато беше избран за ръководител на държавното обвинение, Гешев се придържаше към обратната теза, многократно защитавана и от предшественика му Сотир Цацаров – че България е изпълнила всички изисквания за отпадане на европейския мониторинг над правосъдието и вътрешните ѝ работи в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Предишният състав на Европейската комисия (ЕК) действително предложи това, но механизмът остана в сила, защото липсваше единодушие между държавите членки за отпадането му. „С бързи крачки вървим към престъпността в началото на 90-те години. Освен корупцията по високите етажи, която е хроничен проблем, в момента се възраждат десетки други проблеми, които мислехме, че сме забравили – телефонни измами, кражби, убийствата са през ден. Липсва взаимодействие между институциите, има опит за война със съдебната власт, а цената за това ще платят българските граждани“, заяви още Гешев в четвъртък. Той се придържа към тезата си за войната между институциите в България, откакто изтече мандатът на третото правителство на Бойко Борисов (2017-2021) през миналата пролет, а прокуратурата стана обект на остри критики и от парламента, и от служебните кабинети. Настоящата управляваща коалиция пък си постави като основен приоритет ограничаването на правомощията на главния прокурор и нееднократно призова Гешев да подаде оставка. От своя страна той се оплака на европейските институции и десетки чуждестранни посолства от политически натиск върху прокуратурата. По повод планираната от настоящите управляващи съдебна реформа, Гешев заяви в четвъртък, че досега тя винаги се е изразявала в опити „да завземеш определени позиции и да смениш определен човек“ и затова резултатите „винаги са били трагични и тъжни за съдебната система“. След това на свой ред се обяви за реформа в МВР, обвинявайки министерството в опит „да изземва правомощия от съдебната власт“. „Хемус“, кюлчета, Барселона Настоящият вътрешен министър Бойко Рашков многократно атакува Гешев, твърдейки, че той предпазва от ефективно разследване бившите управляващи от ГЕРБ. Тези съмнения са били изказвани и от други представители на управляващите по повод липсата на резултати по прокурорските проверки за снимките на златни кюлчета и пачки с 500-еврови банкноти в държавната спалня на бившия премиер Борисов и случая, добил популярност като „къщата в Барселона“. През последните месеци МВР и прокуратурата влязоха в открит конфликт и във връзка с разкритията, че от строежа на магистрала „Хемус“ са били отклонявани десетки милиони без дори да се извършват реални строителни дейности. В четвъртък Гешев каза пред българските журналисти, че евродепутатите от LIBE не са го питали за този случай, а въпросите за „къщата в Барселона“ препрати към испанската прокуратура. Испания и България водят паралелни разследвания по случая. Колкото до поднвената проверка на снимките от спалнята на Борисов, главният прокурор заяви, че тя е от компетенциите на наблюдаващия обвинител, на когото той не може да влияе. Отчетността на главния прокурор „Отчетността на главния прокурор зависи от законодателя. Аз нямам проблем всеки месец да бъда изслушван. Ако някой се вълнува от отчетността, докладът за дейността на прокуратурата е внесен от май месец миналата година. Още никой не ме е извикал да ме изслушат“, добави Гешев по повод критиките, че дейността на прокуратурата на практика е безконтролна. Той за пореден път нарече „фалшива новина“ обстоятелството, че българския план за въстановяване от щетите от пандемията е обвързан с реформа на прокуратурата. „Истината е, че едно от служебните правителства е поискало в Плана за възстановяване да се включи съдебната власт. Бележките не касаят прокуратурата. След това искането на българските власти се представя като изискване на Брюксел. Това е класически начин за постигане на политически цели, който влияе на независимостта на съдебната власт“, коментира Гешев. Той обаче подмина факта, че Брюксел приветства мерките за подобряване на отчетността на главния прокурор, но поиска да бъдат редактирани с цел да станат по-конкретни. Източник: Свободна Европа Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Сподели: