Начало Cвободна Европа “Лоялност и послушание”. Какво става с номинациите на София за прокурори при Лаура Кьовеши

“Лоялност и послушание”. Какво става с номинациите на София за прокурори при Лаура Кьовеши

0

България е единствената страна, към която Лаура Кьовеши има забележки. Не по принцип, а по отношение на някои от хората, които София номинира за ръководената от нея Европейска прокуратура. Тази информация съобщи преди два дни онлайн изданието EURACTIV, позовавайки се началника на кабинета на Кьовеши Милан Ярон. Впоследствие името му изчезна и беше сменено с позоваване на „източник“, но фактът остана: Европейската прокуратура е пратила в София писмо с допълнителни въпроси за част от българските кандидати, излъчени от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) през февруари. Свободна Европа получи потвърждение от институцията на Лаура Кьовеши, че българските номинации не са гласувани, защото е изпратено писмо за допълнителна информация. Това беше потвърдено и от българското Министерство на правосъдието, а и от говорителката на Прокурорската колегия Калина Чапкънова. Какво означава това и как се стигна до този развой? Свободна Европа потърси за отговори на тези въпроси самата Чапкънова, бившия прокурор и зам.-министър на правосъдието Андрей Янкулов и правния експерт на Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов. Какво ще правят делегираните прокурори Европейската прокуратура е независим орган на Европейския съюз, чиято цел е да разследва и да обвинява пред съда заподозрени за престъпления, свързани с европейския бюджет. Става дума за измами, корупция и трансгранични операции за източване на ДДС на стойност над 10 млн. евро. Досега тези престъпления можеха да бъдат преследвани само от националните прокуратури на 27-те страни членки. Всяка от 22-те държави в ЕС, подкрепили създаването на новия разследващ орган, номинира свои делегирани прокурори, които продължават да работят в съответната страна, но вече са и под ръководството на Кьовеши. През февруари Прокурорската колегия на ВСС избра десетима магистрати, които сега очакват потвърждение за назначаването си от Европейската прокуратура. Тя обаче поиска от София допълнителна информация за седмина от тях. Говорителката на колегията отказа да коментира случая, тъй като предстои колегите ѝ да го обсъдят на заседанието си следващата седмица. Пред Свободна Европа тя каза само това: „Просто така се случи, че тази сряда беше националният празник и затова ще го разгледаме следващата сряда, както си е редно“. “Един нереформиран изначално орган” Според Янкулов, който в момента е адвокат и юридически експерт в Антикорупционния фонд, изпращането на възражения от Кьовеши по отношение на седем български кандидатури „само по себе си е проблем“. С уговорката, че номинациите на въпросните обвинители все още не са отхвърлени официално и не е ясно какво ще се случи в следващите седмици, той коментира, че ситуацията не е изненадваща, доколкото ВСС е „един нереформиран изначално орган“. Янкулов има предвид многобройните критики от Европейската комисия и органите на Съвета на Европа заради възможността за политическо влияние във формирането и функционирането на съвета. По думите му в случая процедурата по избор на европейските делегирани прокурори включва националните кадрови органи в съдебната власт на страните членки и не може да се очаква, че българският ВСС ще произведе по-качествен и различен избор от тези, които прави по принцип. Привидно изрядна процедура Подобна теза застъпва и Иван Брегов, според когото съветът от години работи при фактическа липса на гаранции за независимост от политическата власт и по тази причина всеки негов акт изначално е компрометиран. Това допълнително се потвърждава и от критиките, дошли от администрацията на Лаура Кьовеши по отношение на българските номинации за делегирани прокурори. В случая той посочи, че писмото от Европейската прокуратура може да има поне два прочита – европейски и български. Първият е, че ВСС явно не е изпълнил условията, „които са били очаквани в Европа“, въпреки че според него съветът е организирал „една изрядна процедура“ по избор на български делегирани обвинители. „От друга страна обаче ние сме свидетели на редица отлични процедури, които по своя характер са кухи. Те не произвеждат заложените в духа на закона цели, а просто стават основание едни хора да получат висок пост. Имахме абсолютно изрядна процедура за главен прокурор, а виждаме какъв е резултатът на практика“, добави Брегов. Българският прочит на ситуацията според него ще бъде фокусиран по-скоро в „удавническата мисъл, че някой отвън трябва да ни помогне, за да лъснат недостатъците на българската система“. „Това обаче не върши никаква работа, защото вниманието трябва да бъде съсредоточено в отговора на въпроса дали имаме Прокурорска колегия, която изобщо е годна да следи работата на прокуратурата, включително и да избира европейски делегирани прокурори?“ Проблем при критерия за опит Андрей Янкулов посочва и друг проблем в случая – критериите, по които Европейската прокуратура очаква да бъдат избрани делегирани обвинители. Засега са известни единствено цитираните от EURACTIV думи на Милан Ярон, според които част от българските кандидати нямат необходимия опит да разследват измами с еврофондове. Като пример в тази посока началникът на кабинета на Кьовеши беше посочил, че сред номинираните от България магистрати има съдии, които не са се занимавали с наказателно право, следователи и прокурори на районно, а не на окръжно ниво. Според Янкулов обаче системата в българската прокуратура е такава, че хората с опит в разследването на такива казуси са работили в специализирани звена и отдели в по-големите прокуратури. А там по думите му се подбират основно хора заради тяхната „безконфликтност и лоялност клъм ръководството“, а не заради компетентността им. “Лоялност, послушание, безконфликтност” „Логично, ако се търсят хора с опит точно по [дела за еврофондове], значи те трябва да бъдат хора от такива отдели. Без да важи за всички, моето лично впечатление е, че основното нещо, което се търси, за да бъде номиниран един прокурор в такъв специализиран отдел, е лоялност, послушание, безконфликтност“, коментира Янкулов, който е работил в Софийската районна прокуратура и Софийската градска прокуратура в продължение на 10 години. Той е на мнение, че основните критерии за подбор в случая би трябвало да бъдат компетентността и моралният интегритет, а ако водещ е опитът в разследването на измами с еврофондове, резултатът няма да е такъв. „Опитът може да е атестат, ако една система функционира много добре, има позитивен подбор на кадрите, при който израстват най-способните – тогава е логично, че който е на по-високо ниво, той е и по-кадърен. Докато това, че си бил началник примерно 15 години в една система като българската, това за какво говори? Говори по-скоро за обратното на това, което се търси като профил – обвързаности, изкривяване на преценката и т.н.“ В този контекст Янкулов смята, че ако се стигне до повторна процедура за избор на български кандидати за Европейската прокуратура, би било грешка от нея да бъдат изключени кандидатите без опит в разследването на евроизмами или работилите на районно ниво в държавното обвинение. Предложените от България за делегирани прокурори са: Светлана Георгиева Шопова-Колева – прокурор в Софийската градска прокуратура Вероника Бориславова Трифонова – прокурор в Софийската районна прокуратура Бойко Кирилов Калфин – прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил Божидара Евгениева Ганева-Димова – прокурор в Софийската районна Бисерка Иванова Стоянова – следовател в Националната следствена служба Венцислав Данев Фердинандов – прокурор в Специализираната прокуратура Преслава Теодосиева Петкова – следовател в Следствения отдел в Специализираната прокуратура Мая Паскалева Ковачева – следовател в Следствения отдел в Софийската градска прокуратура Христо Кръстев Крачунов – съдия в Софийски районен съд Димитър Здравков Беличев – прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив   Източник: Свободна Европа Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036