Начало Cвободна Европа Делото за конфискация срещу Цветан Василев се “стопи” с над 356 млн. лева

Делото за конфискация срещу Цветан Василев се “стопи” с над 356 млн. лева

0

Държавата се е отказала от над 356 млн. лева, които доскоро смяташе за незаконно придобити чрез източването на КТБ. Това става ясно от съдебно определение от 16 юли 2020 г. Досега антикорупционната комисия се гордееше с огромния размер на иска към бившия собственик на банката Цветан Василев. “Такъв иск не е внасян в български съд и според мен и другаде в Европа. Материалите по него запълниха цяла стая отгоре до долу.” Така бившият председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на назаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев описа на 17 март 2016 г. претенциите на държавата за над 2.2 млрд. лв. към бившия мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, семейството му и общо 24 фирми. Три години по-късно се оказва, че комисията се е отказала от над 356 млн. лв., за които първоначално твърдеше, че са част от незаконно придобитите средства от източването на фалиралата през 2014 г. банка. Това става ясно от определение на Софийския градски съд (СГС) от 16 юли, с което частично е прекратено делото за конфискация срещу Цветан Василев по отношение на три от дружествата ответници – InterV Investment, „Вива Телеком България“ и „Българска телекомуникационна компания“ (БТК). КПКОНПИ е изпратила на съда молба за отказ от тези претенции на 1 юли, показва справка в електронното деловодство на СГС. Тъй като там не са публикувани мотивите за това искане, Свободна Европа отправи в понеделник въпроси до пресцентъра на антикорупционната комисия, оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров. До приключването на редакционния ден в петък отговори обаче липсваха. От публичното определение на съдия Галя Вълкова, която гледа въпросното дело за конфискация, стават ясни само конкретните суми, които държавата вече не претендира от трите дружества. Става дума за над 108.9 млн. лв. от InterV Investment, над 124.9 млн. лв. от „Вива Телеком България“, 2163 лв. от БТК и повече от 62.5 млн. евро „остатък от продажната цена в размер на 330 000 000 евро във връзка с продажбата на капитала на InterV Investment“. Каква е връзката между тези дружества? Оттеглянето на тези претенции на държавата към трите компании става в момент, когато се очаква финализирането на сделката за най-големия български телеком БТК, известен с търговската си марка „Виваком“. През ноември миналата година беше обявено, че новият купувач е регионалната медийна компания United Group. Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от бившия мажоритарен акционер в ПФК „Левски“ Спас Русев, който придоби компанията през 2015 г. Тогава руската банка ВТБ организира търг за купувач, след като преди това беше влязла във владение на телекома. Причината беше отпуснат от банката мостов заем за предишното придобиване на БТК – през 2012 г. от фирми, контролирани от Цветан Василев. Въпросният заем беше обезпечен с 100% от акциите на люксембургското дружество InterV Investment, което пък на 100% беше собственик на българския телеком. След фалита на КТБ обаче възникна невъзможност за погасяване на дълга към ВТБ и руската банка осребри обезпечението. Така се стигна до търга през 2015 г., който беше спечелен от представляваното от Спас Русев дружество Viva Telecom от Люксембург – компанията майка на „Вива Телеком България“. Впоследствие се оказа, че българският бизнесмен е влязъл с 46% дял, ВТБ – с 20% минус 1 глас, а контролираното от братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев дружество „Делта капитъл инвестмънтс“ – с 19%. Остатъкът от 15% плюс 1 глас беше за бившите кредитори на телекома. Така руската банка реално участва в сделката едновременно като продавач и купувач. Настоящата сделка за телекома Преди два месеца синдиците на фалиралата КТБ получиха около 122 млн. евро по заем от предишна сделка с телекома. По този начин стана възможно да бъдат свалени няколко запора, които бяха пречка за финализирането на сделката с United Group, съобщи „Капитал“ през юни. Изданието цитира свои източници, според които сумата от почти 1.3 млрд. евро за закупуването на телекома е осигурена и акциите могат да бъдат прехвърлени скоро. Дали отказа на КПКОНПИ от претенциите към InterV Investment, „Вива Телеком България“ и БТК е свързан с предстоящата сделка, засега официална информация няма. Свободна Европа изпрати въпроси до българския телеком, който на 6 юли също беше отправил молба до СГС по делото за конфискация, чието съдържание обаче не е публично. Запитването беше какво е поискала БТК от съда, има ли връзка между отказа на антикорупционната комисия от иска към телекома с бъдещата сделка и покрила ли е компанията финансовите претенции на държавата. „Не правим коментар по съдебни дела“, гласеше краткият отговор на Цветелина Арсова от „Корпоративни комуникации“ във „Виваком“. “Шамар за КПКОНПИ” Според бившия мажоритарен собственик на КТБ и основен подсъдим за източването на 206 млн. лв. от банката Цветан Василев намаляването на претенциите на държавата по делото за конфискация срещу него е „шамар за КПКОНПИ“. Той е сигурен, че оттеглянето на част от исковете на държавата по делото му за конфискация е свързано именно с предстоящата сделка за БТК. „В претенцията по отношение на „Виваком“ те бяха записали 963 млн. лв. общо. Сега гледам, че са намалили с 360 млн. Ами, много ми е интересно останалите 600 млн. от кого ще ги търсят, след като очевидно компанията е продадена и препродадена, очевидно никакви средства не са постъпили нито при мене, нито при моето семейство, нито при другите фирми. В крайна сметка това са пари, които постъпват по сметката на продавача, а е ясно каква е акционерната структура на продавача и те продължават да настояват за този иск от почти 600 млн. лв. Най-вероятно ще обжалваме (определението на СГС – б.а.), но аз искам да се чуя с моите адвокати“, коментира в петък вечерта Василев пред Свободна Европа по телефона от Белград, където се намира, откакто започна разследването срещу него за източването на КТБ. БТК беше сред най-големите активи на фалиралата банка и той неведнъж е казвал, че е предлагал на държавата телекомът да бъде включен в оздравяването ѝ, но властите така и не са се съгласили. „Аз им го предлагах (на управляващите – б.а.) този актив и при опитите за възстановяване на банката през 2014 г. Човек от голяма американска компания беше в София, за да опитва да се договорим с правителството всички основни активи, които бяха все още неразграбени към онзи момент, да бъдат прехвърлени на държавата. Те отказаха.“ Пеевски и активите на КТБ По думите на Василев КПКОНПИ въобще не е трябвало да се занимава със сделката за БТК, тъй като това е актив на банката и е логично синдиците ѝ да налагат запори, а не антикорупционната комисия. „Те обаче наложиха КПКОНПИ, за да може да контролират процеса на кражбите на някои от основните активи. Това са „Виваком“, НУРТС (през септември 2014 г. станаха една компания, след като „Виваком“, на практика, придоби НУРТС без да плати нищо), „Дунарит“ и „Авионамс“. Това бяха компаниите извън техния досег. Имам предвид основно Делян Пеевски, защото той е главният организатор на ликвидацията. Как са си разпределяли интересите с Бойко Борисов нямам представа и не мога да твърдя неща, които не са ми известни, но със сигурност Борисов не е останал на сухо“, добави Василев. Той твърди, че благодарение на бързото разрешение, което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) дава в началото на 2016 г. за придобиването на БТК от Спас Русев, телекомът е купен на цена, много по-ниска от пазарната. По думите на банкера, след изключване на дълговете на „Виваком“ от общата оценка на компанията, нетната стойност на контролирания от фирмите му пакет от 77% акции е възлизала на над 500 млн. евро „Виваком“ е придобита на цена 700 млн. евро обща стойност, което въобще не е пазарно. От край време говоря, че цената на „Виваком“ е била и през 2014 г. същата, каквато е сега, защото към стойността на компанията нищо не е добавено. Финансовите показатели са същите, да не говоря, че според мен те са и манипулирани, за да изглеждат напудрени. Няма допълнителни инвестиции, няма допълнително развитие, така че няма какво да ѝ повиши цената. Цената е повишена чрез „охранително“ производство на структурите на държавните институции, които използват Пеевски и компания за разграбване на КТБ. Най-вече в случая това е КПКОНПИ, но не само.“ Връзката с “Левски” Няколко месеца, след като КЗК разреши сделката му за „Виваком“, Спас Русев официално беше представен като новия мажоритарен собственик на „Левски“. Той пое клуба от бившия общински съветник на ГЕРБ в София Иво Тонев, свързвания с Пеевски адвокат Александър Ангелов и пловдивския бизнесмен Николай Иванов, печелещ и досега редица обществени поръчки за поставяне на мантинели. Според Цветан Василев влизането на Русев във футболния клуб е свързано именно с придобиването на БТК. „Нямайте съмнение, че издръжката на ФК „Левски“ е била поета не от Спас Русев, а от „Виваком“. Тогава те трябваше просто да излязат от неудобната си поза там, защото вътре бяха директно хора на Борисов и Пеевски – Иво Тонев и Александър Ангелов. Понеже нямаше как да осигуряват финансиране на „Левски“, защото няма откъде легитимно, затова предпочетоха това да става през „Виваком“. Между другото от „Виваком“ са източени над 22 млн. лв. към „Левски“, доколкото аз знам“, добави банкерът, който преди фалита на КТБ за известно време беше мажоритарен собственик на ПФК „Ботев“. Преди месец самият Спас Русев декларира, че ще „отпише“ свои вземания от „Левски“, останали от времето, когато беше собственик на отбора. Само преди ден бизнесменът пък купи 1000 абонаментни карти като жест на подкрепа заради финансовата криза, в която клубът изпадна, след като последният му благодетел Васил Божков получи 18 обвинения и избяга в Дубай, а държавата монополизира лотарийните игри. Така „сините“ останаха едновременно без собственик и основен спонсор. Подобна беше ситуацията и на „Ботев“, след като Цветан Василев избяга в Белград. Източник: Свободна Европа