Начало OFFNews Прохода Дятлов: полемики около сериала
0

Прохода Дятлов: полемики около сериала

0

Както и в предишни случаи, погледът и впечатленията от филмовия сериал са лично мои. Не търсете под вола теле (т.е. не сравнявайте “Мосфилм” с Холивуд и нека не ви се привиждат национално-политически филии и фобии, дето ги няма); това просто е хубав сериал, който можете да изгледате, провокирайки любопитството си. Сюжетът е по действителната мистификация около гибелта на студентите-планинари през 1959 г. И не – еднозначен отговор на загадката продължава да няма.

След един-два филма (напр. американският The Dyatlov Pass Incident, 2013; абсурден зомби-вариант) и доста любителски разследвания, и видео-упражнения в Мрежата, дочакахме цял сериал за злокобната мистерия в прохода, наречен на ръководителя на загиналата експедиция. При това руски. Според мен: добре направен, с достатъчно реализъм – без да липсва съспенса – и практически представляващ кинематографска хипотеза по случая. Бързам да кажа, че ако има някакви спойлери в писанието ми, от сега си налагам да не изричам нищо за ставащото в последните два епизода (от общо осем). На фона на разни “странни неща”, “тъмнина”, “изгубени” (“Проходът” не е в жанра на Гамбита на Кралицата), ми се иска да споделя зрителски ентусиазъм и сега, отивайки далеч в мразовития Север преди много повече от половин век. Понеже времето не е донесло утеха на търсещите истината.

През 2019-а се обнародваха последните хипотези за смъртта на младежите там – вирус (Уханските гастро-събития с прилепите от пазара още не бяха добили днешната зловеща тегоба). Който при ниските температури на замръзналите тела не бил открит, ала впоследствие се оказало, че в жив организъм го завладява светкавично, а и предизвиква халюцинации. Съобщенията се свързваха със споделеното от изследователя Дегтерьов, който чул интересни неща от лекар, участвал в аутопсиите на загиналите.

“Тoгaвa нa мeдицитe в мoргaтa e билo кaзaнo, чe трябвa дa се нocят cпeциaлни кocтюми, тъй кaтo жeртвитe ca зaрaзeни c oпacнa инфeкция. Трупoвeтe имaли cтрaнeн цвят и излъчвaли рaдиaция. Дрeхитe нa cтудeнтитe били изпрaтeни зa eкcпeртизa. Лeкaритe ca oткрили инфeкциятa eдвa cлeд рaзмрaзявaнeтo нa тeлaтa. Прeди тoвa aнaлизитe нe oтчeли нaличиeтo нa вируcи.”

Впрочем, след толкова време, Генералната прокуратура възобнови разследването (делото е прекратено на 28 май 1959 г.) и “установи”, че младежите ги е затрупала лавина. Това заяви и в пресата Андрей Куряков, зам. шеф на ГП за Уралския федерален окръг (УРФО). Адвокат на близките и на фондацията Дятлов изказа от тяхно име съмнения и намекна, че ще подадат заявление в ГП и Следствения комитет на РФ за истинско подновяване на случая, защото не лавина – според тях – е предизвикала гибелта на студентите.

Снимка: mordovmedia.ru

Във филма пък има приемливо звучащо обяснение (от съдебен патолог, докторката Катя) за липсващите очи и езици на някои от труповете. Случаите са само от намерените няколко месеца по-късно “2-ра група” жертви, които са паднали в течащия под два метра лед поток. Двата месеца под леда, снега и във водата са замразили, откъснали и “отмили” някои от меките телесни части. Като прегледаш в интернет, оказва се, напълно реално.

Не по-малко необясним е фактът, че “първата група” студенти от УПИ, намерени мъртви, са били принудени от нещо да разрежат палатката отвътре-навън посред нощ, да хукнат полуголи и боси в студа. Разбираемо, те са замръзнали. И отново странно: сред другите, паднали в ручея под леда, има доста необичайни физически травми, причинени приживе. Като да те прасне където свари с приклад на автомат кагебеец от специален отряд…

Разбира се, такава “материя” по реални събития, не може да не предизвика скандал. Руски медии съобщават, че Евгений Черноусов, адвокат на три от фамилиите на загинали в прохода младежи, заедно със сестрата на Игор Дятлов – Татяна Перминова – обмислят да съдят продукцията, понеже с тях не било съгласувано във филма да бъдат използвани истинските имена на тогавашните студенти-планинари. За други страховити събития разказват самите актьори. Иван Мулин (самият Дятлов в сериала) споделя как по време на снимки до тях незабележимо се промъкнал вълк. Видели го на 30-тина метра от площта на сцената, когато завил силно и ги изплашил сериозно.

Снимка: style.rbc.ru

Но нека разделя впечатленията си на две кратки части: за самия сериал, и – няма как, продължава да ме човърка – за половинвековната загадка, която “задвижва” отново. Интересно ми бе и какво мислят руснаците за тази “своя” версия.

ФИЛМЪТ като продукция. “Прохода Дятлов” или Dead Mountain: The Dyatlov Pass Incident (за световното разпространение) са осем серии, излезли през ноември миналата година. Компанията “1-2-3 Продакшън” има зад гърба си още няколко приети добре в родината си заглавия: “Епидемия” (8 еп., 2019; с рейтинг 7.3 в imdb), “Аванпост” (реж. Егор Баранов, 2019), Bansu (реж. Павел Костомаров, 2020; с международен актьорски състав, вкл. Сам Дъглас и Марк Нобъл; по действителни събития от 1943 г., когато навигатор от бомбардировач изпада от кокпита над земите на древно алеутско божество…, а светът е в разгара на войната), сериалът “Колцентър” (8 еп., от март 2020). В продукциите им се преплитат трилъра, фантастиката и драмата.

За “Прохода” енциклопедиите отбелязват още, че проектът е заснет на 16-милиметров филм, което обогатява визуалния спектакъл и създава специална атмосфера. А това пък е метод, използван от много създатели в техните телевизионни сериали, като новия сезон на Twin Peaks на Дейвид Линч, American Horror Story, True Detective, The Walking Dead и Breaking Bad. До средата на филмовото действие се редуват епизоди с разследването на изпратения от Москва кагебеец майор Олег Костин (в ролята: Пьотър Фьодоров) – в реалното време на тогавашното действие. И цветно. Събитията вътре в групата на потеглящите към смъртта си студенти са отделени и в черно/бяло. Към края неизбежно времевите пасажи се събират. Валери Фьодорович и Павел Костомаров са двама от четиримата режисьори на епизодите и също ко-продуценти. Сценарият е на Иля Куликов (който в интервюта казва, че се учи от Тарантино). Участват Егор Бероев (като Золотарьов), Ирина Лукина и Маша Матсел (като двете девойки от групата: Дубинина и Колмогорова), Иван Мулин (като Дяглов), Мария Луговая (докторката Катя). Спец-ефектите са дело на студиото Trehmer Film, UralDigital и VFX на Василиса Лебедева – но, разбира се, не се налагат битки с извънземни. Става ясно, че правителството на Република Алтай е оказало значително съдействие на филмовия екип. А снимките са правени в Алтай, Мурманският регион, Колския полуостров, планините Хибини: природата е страховито красива, а в черно/бяло е потискащо могъща. Операторската работа ми допадна – макар при една аутопсия да не е спестено отворено и “изгребано” от вътрешности тяло; играта с плановете и детайлите ти действа подобаващо. Пейзажите и снежната пустош – също, а нали всеки момент чакаш да се мерне или Йети, или някой от “сивите” край “чинията” си… Впрочем, старото име на Хибинските планини, дадено им от местните там е “място, където северните елени идват да умрат”.

Снимка: gazeta.ru

А авторите на сериала представят своя хипотеза за събитията на база на проучени материали и разсекретени документи по делото.

ЗРИТЕЛЯТ в мое лице. Хипотезата на създателите на сериала е интересна (за някои: тривиална) и приемлива. Ако любопитният зрител се откаже предварително от “багажа” на разнасяната мистификация: извънземни, паднала ракета (обаче полигон за изстрелвания има на 1700 км от там), изпитания на секретно оръжие, снежният човек и т.н., тя даже изглежда съвсем реална. И в такъв случай, вероятно никога няма да бъде огласена официално. Но да я “видиш” така поднесена, а не четена из конспиративни сайтове, отгръщана епизод след епизод – с всички човешки емоции на фон на историческата обремененост от не толкова отдавна завършилата Световна война – и стряскащо прескачаща от цветно (разследването) в бяло (планината) и черно/бяло (спомените)…, доста по-лесно е да решиш изхода и́ без паранормални нюанси. Пък и, според “бръснача на Окам”, понякога най-простото е това, което се случва.

Руските “Комерсант” и “Огоньок” се гаврят с филма. Пишат, че при наличието на около 70 версии за случилото се, авторите единствено биха могли да направят поне история с вкус. Но и това не им се било удало. И визират поставените в контекста на сюжета “чекисти и войната” (т.е. ролята на КГБ, за която не знам дали и днес може да се говори свободно). Защото именно измислените герои (разследващият Олег Костин, майорът от Москва и двама от сътрудниците му) били най-измисленото в цялата “комерсиална история по вкуса на народа”…

Мисля си, че едно от малкото по-лоши неща за човек, учил и чел книги в живота си у нас, е да е роден и да живее днес там – под погледа на КГБ. Тук поне от “Завръщане от Рим” и “Една жена на 33” насам (младежи, даже да ги има в Замунда, ще се чудите “какво е това”), не печатаха такива громящи рецензии.

Някъде онлайн установяват, че “този компот с война и чекисти е новият еталон на руското кино”.

Снимка: kommersant.ru

А на мен черно/белите спомени от войната на Костин и Золотарьов ми харесаха. Случайно, напоследък вкъщи изчетохме някои книги и биографии, свързани с ВСВ – с повече или по-малко манипулативни внушения и от “двете страни”. Но са ни пресни. Затова мога да приема как Олег е убивал немски съпрузи с двудневно (едва) клеймо на СС на ръката в края на април 45-а. И не убивал пък други цивилни преди това (а можел и – май – трябвало). Психологична умора от тежестта на войната? Ако един човек не е зомбиран напълно – от когото и каквото и да било – той си остава човек: неразбираем за всеки, чувствителен по своему и за себе си, и в доброто и в злото има своите аргументи. Не е речено, че са верни и оправдани. Впрочем, кой решава? Приемам и как Золотарьов взима пръстена с мъртвешката глава от пощаден немец, който не ще да живее повече. По-интересното е мистиката, скрита в тотема с черепа.

И кое е укоримо или невярно: разследващият майор научава за наказателна група от близкия затворнически лагер – която направо убива бегълците, когато ги настигне; а местните “манси” не харесват руснаците, защото недолюбват дошлия и в техните земи комунизъм от ленински тип. Ала в рецензиите може да се прочете още, че тогава са загивали доста “неорганизирани туристи”, защото “безопасността не им е била обезпечена”, такива били времената. Наричат ги “самодейни туристи”, т.е. планинари самодейци. Простовати, плоски и монопластови били и героите – т.е. младежите от групата. Че какви да са? Коя година е? Добре че не декламираха всяка вечер до огъня Маяковски. Нормални, обикновени, разнородни студенти – момчетата искат снежен поход, момичетата се чудят дали някой ще се влюби в тях там. Ако трябва да търсим подозрителен шаблон, в първите един-два епизода “съмнително” ми липсваха техни разговори за комсомола, за Генералния секретар, за войната (в която всички те имат загинали близки). Колко “многопластови” трябва да са намислени и изиграни – колкото да изглеждат смешни ли?

Ала организираната манипулация за поддържане във вектора на “правия път” не е уникална. Колкото сме научили за Розуел, толкова знаем и за случая в прохода Дятлов. Аз смятам, че изкуството трябва да въздейства (други решават кой е “правилният начин”, ха-ха, дали като в Shining – или като при зомбитата от тайната база у Рени Харлин в пародията му от 2013-а; и понеже – все пак – не става дума за Спилбърговите Close Encounters) и щом това се случва, значи добре е направено. Или манипулацията е добра – но при 70 версии за трагедията от 59-а, 50 години по-късно – тези, които трябва, трудно могат да убедят подопечните си с “нездравото любопитство” в каквото и да било. Кинаджиите не са Властта. На тях им е позволено да фантазират. Особено, щом властите мълчат и крият.

Тъкмо заради разменените адреси на очаквания в обществото, другаде пишат обективно, че това не е документален филм (прим. Я.Забалуев ТУК). И аз тъй си мисля. Вероятно малко трагедии все още се помнят “от първо лице”. А когато и обясненията се роят и разминават – всички чакат да видят наготово точно и само онова, което си мислят че знаят. Е да, ама сериалът за прохода Дятлов, макар и руски (шегувам се), е художествено изкуство. И даже не завършва както бихте очаквали от “независимите кинаджии”. Може би те са оставили на зрителя – след като са му припомнили и възбудили сетивността, сам да реши кое обяснение да приеме: за ракетите, вещицата от Мъртвата планина, за наказателния отряд от близкия лагер, или лавината. Затова, внимавайте във втора серия. Там “е заровено кучето” (каквато е руската си поговорка, еквивалентна на “ключа от бараката”).

Сериалът не е документалистика. А случаят – за разлика от “Чернобил” примерно – предполага някаква метафизика. Това не са илюстрирани документи (ако все още има неразсекретени, какво ли пише в тях?), а осмисляне на въпроса “Какво се случи там?” Руснаците правят филми за героизма. Е, и добри комедии (с Никулин и като “италианци в Русия”). А “техният” филм за Чернобил на Александър Миндадзе не е по-лош от “чуждия”. Вероятно затова и не сте го гледали. Но сега в тази версия за трагедията “Дятлов” отзиви и форумски мнения (които прегледах) отбелязват, че кинематографът не “заеква” и не “онемява” пред задачата си – събитие, което не се побира в съзнанието. Момент на абсолютен ужас: и за загиналите, също и за открилите ги сетне. По всичко личи, че подсещането за съществуващия ужас – както ни има самите нас – е полемично, но въздействащо. На мен дори това ми беше достатъчно. (А краят, все пак, не ми хареса.)

Но актрисата Ирина Касамара (в ролята на Людмила Дубинина) казва: Не вярвам в мистериите. Всеки избира това, което смята за истина. Докато снимахме сериала, мен ме убеди вариантът, който и показахме.

Източник: OFFNews