Начало OFFNews Още Йонизми § Бобизми
0

Още Йонизми § Бобизми

0

Автор: Иво Иванов 

Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.

Посмейте се с този пореден весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо)

– Тате, какво представляват морските сирени?
– Ами това са едни жени – магьосници, които живеели на остров навътре в морето и с песните си привличали моряците и ги омагьосвали.
– Ама как ги омагьосвали?
– Ами сега не мога да се сетя какво точно им правеха на моряците – удавяха ли ги, вкаменяваха ли ги, или ги караха да се женят за тях и да останат на острова до края на живота си.
– Че то не знам кое от трите е най-гадното…

***

Казвам на Йоан – Я ела тука да видим дали можеш да решиш задачите по математика от матурата за 12-ти клас. Той ги поогледа, поогледа, скролна надолу и каза:

– Абе важното е да сме живи и здрави!

***

А пък Бобо се бърка и казва на некролога хороскоп.

– Тате, виж, хороскопът на тоя човек се е разлепил.

Нищо вълнуващо не очаква тия хора, според ‘хороскопите’ им, да ви кажа. Едно и също…

***

– Тате, имаме ли тютюн? – пита Йоан
– Ще си свиваш цигарки ли? – хем се радвам, че тийнът ми има доверие и ме пита директно и арабийската, хем изнасям кратка лекция за вредата от тютюнопушенето и как не се връзва с фитнес манията му.
– Абе за романа на Димов те питам, бе!

***

Сготвих на децата за обяд полезни и питателни зеленчуци на пара. Дъвчат и преглъщат, но не виждам ентусиазъм и възторг.
– Деца, кой иска допълнително от тая вкусотия?
Единият:

– Е, нека ни остане и за после…
Другият:

– Да, тате, нека да остане и за мама да опита от тая вкусотия като си дойде.

Дипломати съм отглеждал аз в пазвата си!

***

Приветствам и напълно подкрепям опитите за виртуално обучение в тези тежки дни, макар че за момента усилията в тази посока малко наподобяват нашата образователна игра с Бобо.
Той трябва да познае историческа личност, предмет, животно, растение и т.н.
Аз казвам:

– Аз съм френски владетел, император, покорил съм цяла Европа. Кой съм аз?
Отговорът на Бобо:

– Джошуа III-ти

***

Виртуалната класна стая в 1-ви клас е голям фън!
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.
Тези, които сме успели, се суетим с вълнение наоколо и чат-пат се мяркаме пред камерата, подавайки трескаво тетрадки, моливи, гуми и пр.
Някои родители дори не си правят труда да излязат от кадър и седят до ученика, в бойна готовност във всеки момент да му разлистят тетрадката на страницата, която госпожата указва.
Госпожата моли всички деца да си изключат микрофоните, защото е какофония и нищо не се чува ясно. Налага се да повтори и да потрети.
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.

– Деца, сега нека отворим учебника на страница 80. Масово шумолене, шушукане, отваряне и подаване на учебника от асистентите.

– Коя тетрадка казахте, госпожо?

– Така. Всички ли са на 80-та страница? Иванчо, хайде да направиш упражнение 1-во.

– Какво ме питате, госпожо, не разбрах?

– Кого питате, госпожо, не чух?

Часът свършва. Половината родители все така имат технически затруднения и не са успели да се логнат още, но борбата продължава до пълна победа на нАучно-техническия-прогрес. За сведение, Йоан каза, че в 10-ти клас не било много по-различно. Вярвам му. Там едно момиче определено беше на друго упражнение, на друга страница, в друг учебник и може да е била и в грешния клас.
Неведоми са пътищата на онлайн-обучението.

***

– Вижте, вижте, следи в снега, от какво ли горско животно са?
Бобо:

– Най-вероятно от сурикат.

***

Лошото на партиите ни шах вкъщи е, че като попривършат фигурите, защитата на царя накрая винаги става с ръкопашен бой.

***

Тялото още ме наболява тук-там от тоя филм ‚Карате Кид‘. Бобо се превъзбуди и надъха, а аз изиграх лошия… Това не са филми за деца!

***

Вещите у дома имат 2 състояния:
1) Не знам къде е, не съм го пипал
2) Не съм го пипал, то така си беше…

***

На Бъдни вечер съм пуснал някаква приятна тиха инструментална музика за фон на празничната ни вечеря. Нали тиха нощ, свята нощ. Пристига DJ Бобо и се почва:

– Ооо, тате, каква е тая музика бе, искаш всички да ни приспиш ли?! Я дай аз да ви пусна празнична музика!
Докопва се до лаптопа и се почва една серия як джангър, между който различни версии на Джингъл белс, Frozen (на румънски и мандарин!) и т.н.

 – Е това е музика! Уважавай класиката, брат! – ми вика.

***

Когато Йоан беше малък, на Бъдни вечер оставяше вечер преди лягане чаша с мляко и чинийка с коледни бисквитки за Дядо Коледа. Като по-голям брат, мъдро посъветва и Бобо да направи същото. Бобо го послуша, но добави от себе си и няколко парчета луканка и чаша винце.
През нощта добрият старец и млякото изпил, и винцето гаврътнал, и омаал и луканката, и бисквитките.
Това се нарича приемственост и надграждане на знанията и на добрия опит!

***

– Тате, госпожата каза, че трябва да имаме по 2 несесера с моливи и химикалки – един за училище и един за вкъщи.
– Ау, как сме могли да те ограничим досега само с един! Ми ние сме живели в нарушение!
– Ами да, тате, това е незаконно!
Сега да не дойдат от Агенцията за закрила на детето на проверка и да ми съставят акт и предписание. Ще купим немедлено!

***

boy 2604853 640

Днес отидох да взема Бобо по-рано от училище.
Точно два месеца след първия учебен ден вече няма и помен от онова уплашено притеснено момченце, което прекрачи за първи път прага на класната стая със свито сърце и което се разплакваше в клас първите няколко дни без някаква причина, просто защото му било мъчно.
Училищният двор беше като кошер – деца тичат във всички посоки, гонят се, ритат топка, скачат на въже, свет да ти се завие! Минавайки на зиг-заг между летящите на залпове топки, го зървам в центъра на тайфа от момчета, весел, нахилен до ушите, зачервил бузи. Не иска да си тръгва.
Отиде до класната стая да си вземе чантата, като по пътя се поздравява свойски с още няколко момчета и се спира да говори с всеки. Влиза през вратата на училището един такъв наперен и важен.
Докато го чакам отвън, пускам издайническа сълза.
– Тате, какво ти е на очите? Ама ти да не плачеш?
– Глупости, тате, от вятъра е!

***

– Бобо, ще удариш ли 2 бисквити преди да влезем в магазина, за да не си съвсем гладен и да ни изпилиш нервите вътре?
– Не, ще ударя 2 водки!

***

Разказвам на децата за мавзолея в центъра на София и въпросите не закъсняват – а вътре можело ли е да се снима и да си прави човек селфита с мумията на Георги Димитров.
Ама разбира се, хората тогава го посещаваха най-вече заради селфитата с Георги Димитров!

***

Разговор в колата.
Йоан:

– Тате, в 809-та година, когато Крум завладява Сердика, дали ги е имало и тогава тия гори?

Бобо:  

– Питай баба!

***

Ееех, колко е хубаво човек да си поспи в Деня на народните будители, отбеляза Йоан, който сега става (12.30ч.)

***

Следизборно:

– Нищо не разбрах, възмущава се Бобо. Сега кой ще е кмет на България и кой ще ходи на БЕЛОТаж?

***

Бобо ме следва из апартамента като куче, с каталог на Хиполенд в ръка.

– Тате, тук съм ти маркирал някои неща, които искам да ми купиш, за да се ориентираш по-лесно

Разлиствам листовката – то почти не е останал неограден с дебел маркер артикул по страниците.

– Всичкото това?! Няма ли да ти дойде малко множко бе, сине?!

– Е то аз не съм казал, че искам да ми ги купуваш наведнъж, може всеки ден различно нещо.

Щадят ме децата и проявяват разбиране.

***

Откакто Бобо ходи на таекуондо, вече рита брат си много по-професионално.

***

Йоан, на излизане:

– Тате, може ли да ми дадеш някакви пари?

– Колко са ‘някакви пари’?

– Ми, 20 лева

Ровя в портфейла.

– Нямам 20, имам 50.

– Е добре, айде, ще ги взема.

От него да мине. Докато се усетя, ми е дръпнал банкнотата от ръцете.

– Ще ти върна ресто – казва колебливо на вратата.

– Сериозно?! И кога да очаквам да ми го върнеш?

– Е добре бе, аре, щом не искаш, няма да ти го връщам.

Колко е великодушен!

***

Добре бе, как на другите родители децата им се движат плътно до пазарските колички в супермаркета, а моите винаги се втурват все едно съм подал команда: Бегом! Разпръсни се в максимално широк периметър!

***

Деца, обявявам време за култура, да влезем в тази галерия.

– Да бе, ние да не сме некви културисти!

***

Бобо, окуражително:

– Тате, само трябва да отслабнеш с няколко метра и ще изглеждаш много добре.

На финала съм, последни метри ми остават до модела на мъжко съвършенство.

***

Потопих жена ми в басейна и тя ми беше бясна. Още гневна и напушена отива при момчето на бара да му поиска нож (за прасковите, които носехме).

– Имам, ама не е много остър, отговаря й той. Тя грабва ножа като Рамбо и процежда през зъби:

– Тъкмо да страда повече, гадината!!!

Горкото момче какви очи облещи!

***

Значи, когато сте с жена си в магазина, преди да се пошегувате с “Коте, искаш ли да ти взема ей такива прашки с леопардов принт?”, е добре преди това да се уверите, че зад вас наистина върви жена ви и не се е заплеснала на някой щанд, а не 100 килограмов нацепен и татуиран батка, който гледа лошо изпод вежди.
Предупреждавам, щото понякога стават грешки, нали…

***

Абе тия лапета много са нахитрели!
Бобо ме е изкарал извън кожата ми и аз фуча, беснея и хвърлям гръм и мълнии, а той най-спокойно се обръща към мен и ми казва с тон на Кашпировски:  

-Усещам гнева ти.

Изведнъж целият ми гняв се трансформира в смях. Ще взема да я прилагам и аз тая техника.

***

На детски рожден ден в парка. Както си пия биричката и си гледам в телефона, към мен се приближава сладко непознато момиченце в розова рокля.

– Извинете, сър, може ли да ви попитам нещо?

– Разбира се, милейди, на вашите услуги.

– Вие ли сте бащата на онова бездомно куче?

За малко да се задавя с бирата.

***

Когато разхвърлят, синковците са на световно ниво. Аз обаче отдавна съм свикнал с това. Шокът за мен е когато ги хване музата на реда и чистотата – ооо, тогава да видиш ти, майко юнашка и ти, либе мило хубаво, какво яко подреждане пада у нас! Нищо не мога да намеря след такова подреждане.
Днес е такъв ден. Ще идва баба им и Бобо е твърдо решен да й демонстрира, че къщата блести от чистота и всяко нещо не просто е на мястото си – нещото е сгънато и надлежно прибрано някъде. (Къде е прибрано ще установим по-късно…евентуално).

Върви след мен и раздига всичко, което оставям, оправя гънките на завивката на леглото. Заварих го да сгъва старателно хавлиени кърпи на пода в кухнята.

– Спри се бе, дете!!! – Ама тате, трябва да подредим! Искаш къщата да е разхвърляна и мръсна, така ли? Това ли искаш, а?!

 – Искам да има мярка във всичко в тая къща – това искам. И в разхвърлянето, и в подреждането. Прекален чистник и Богу не е драг.

Обаче не – ние сме от тия, дето силно любят и мразят. Или-или. Не сме ние по половинчатите неща. И Йоан така се раздаваше в подреждането като беше малък и после намирахме дистанционното в хладилника.

Йонизми § Бобизми 1

можете да прочетете тук.

board 5017872 640

***

Есенно разчистване на детската стая. Невероятно е колко може да побере едно помещение 3,70 х 3.70. Вече вярвам в теорията за разтягането на пространството. То като портал към друг свят бе! Eдна малка Нарния!

Автопаркът наброява около 68743 моторни превозни средства, без да включвам морската и въздушната флота. Естествено, както си му е редът, всичко това върви в комплект с писти, влакови линии, аутобани, бензиностанции, многоетажни паркинги и т.н.

Оръжейната е като военно-исторически музей – почва се от прашка и се стига до джедайски мечове (така се радвам, че батериите им свършват бързо!) 
Тука отварям една скоба да кажа, че ако някой приятел пак ни подари светкаща и издаваща богата гама пронизителни пищящи звуци тутурутка, ще му измисля много изтънчено отмъщение!

Зоопаркът е приютил всякакви твари – от динозаври до домашни прасета и защо, питам аз, са ни притрябвали огромна богомолка и гигантски реалистични гущери и жаби, оставени небрежно я на плота в кухнята, я в банята, та да се плаши жената!

После: камъни, миди, пръчки, пера, шишарки и кестени и – е тука вече мощно се озадачих – туфа зелен горски мъх. Всичките от специални места и имащи огромна сантиментална стойност, заради което било абсурд да се разделим с тази безценна колекция.

Скейтборд, хамак, спален чувал, разпънат на средата на стаята, ако вземе внезапно да застудее резко, топки, хилки, ракети, маска и шнорхел на видно място, така, нали, да ни е подръка, щото всеки миг може да ни потрябва. 

Спортната гама се допълва от велоергометър. Той обаче се използва основно за окачване на дрехи. 
И всичко това обилно поръсено с части от лего. Ама ей така бе, за акупунктура на ходилата! 
А сбирката от флумастери, моливи и пастели, артистично пръснати из цялата къща, говори за мощен творчески заряд. Ама толкова мощен, че скоро май ще се разлетят през балкона тия изразни средства.
Всевъзможни настолни игри в кутии, пъзели с изгубени части, огромно количество карти, от които обаче не може да се събере едно пълно тесте, 120 000 евро на банкноти от 1000. Абе ние у нас стъпваме буквално върху пари бе!

Последните са фалшиви, не се напрягайте. Йоан беше ходил с приятели в escape room и там ги припечели. Докато се прибере вкъщи, в градския транспорт беше успял да шитне едната пачка за истински левове. Предприемчиво ни е детето. 

Но най-голям зор видяхме с книгите – бе то Александрийската библиотека, бе! Брей, явно много четат тия деца! Денонощно при това! И учебници и тетрадки разхвърляни навсякъде – явно а седнат или легнат, а веднага отварят учебника и затова трябва да са им винаги на една ръка разстояние. 
Сега стаята е изчистена и подредена (изхвърлихме с дружни усилия няколко чувала) и съм се отпуснал блажено на диванчето им с чаша в ръка и съзерцавам със задоволство резултата. 
Този момент ще е кратък, уви. Утре сутринта отново всичко ще е с краката нагоре.

О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!

***

Йоан: 

– Абе Хаосът е универсален принцип, на който се крепи вселената, а вие ме карате стаята да си подреждам!

***

С Бобо на изискан ресторант. Звучи деликатна романтична фонова музика, хората се хранят тихо. И на този фон той се изцепва мощно: 

– А къде ще плюем?(за костилките от маслини ставаше въпрос). Е как къде? На пода, естествено, тате. На залпове.

***

Поглеждам към задната седалка: 

– Охоо, Бобо, ти да не заспиваш? 

– Не, просто мигам по-дълго.

***

Гласим се за детски рожден ден, на който децата са поканени да отидат маскирани. Бобо си е приготвил риза и детска вратовръзка.

– Ти като какъв ще се маскираш, питам го.

– Като министър.

***

Жена ми (ядосано) към цялото ни мъжко съсловие вкъщи:  

– Една жена имате, ще ме уважавате и ще ми помагате вкъщи, щото иначе ще ви се стъжни животът!!! 

Йоан:

– Тате, аре намери още една жена, бе…

Вижте и тези бисери.

Източник: OFFNews