Начало OFFNews Кипърската криза, или какво свързва сондажите на Турция и бъдещето на ООН
0

Кипърската криза, или какво свързва сондажите на Турция и бъдещето на ООН

0

47 години след началото на конфликта за Кипър островът се превърна в пресечна точка между политическото влияние на Гърция и Турция, интересите на Ердоган за добив на природен газ и нефт и втория мандат на Антониу Гутериш в ООН.

През 1960 г. Кипър получава своята независимост, но формирането на държава, без оглед на етническите групи, които попадат в територията ѝ, се оказва кибритената клечка, която ще възпламени кипърския конфликт.

Как започна всичко?

През лятото на 1974 г. гръцко-кипърски националисти извършват преврат. Целта е присъединяването на острова към Гърция. Само няколко дни по-късно турската армия окупира северната част на острова в операция “Атила”, известна още като “Операция за мир”. Турция оправдава военната си намеса с Договора за гаранция за защитата на кипърските турци, по силата на който има право да се намеси, за да гарантира независимостта на Кипър.

След по-малко от 10 дни турските сили са поели контрола на териториите между Кирения и Никозия – 3% от територията на Кипър, а островът остава разделен на две.

Предстоят първите преговори за мир в Женева. Те не постигат особен успех и в началото на август започва втората турска инвазия.

Турският външен министър Туран Гюнеш обявява началото на инвазията с кодовата фраза: “Айше трябва да отиде на почивка.” Повече от 40% от острова са окупирани, което според Съвета за сигурност на ООН е незаконно, защото Анкара може да се намеси само и единствено с цел установяването на предишните граници.

По време на военните действия са извършени множество убийства, неправомерни арести, изнасилвания, побои – както от гръцка, така и от турска страна. Има и голям брой безследно изчезнали, като според данните на ООН те са над 1600.

След конфликта голям брой кипърски гърци са принудително разселени, което се приема като етническо почистване. Турция приема обратна политика – заселване на турци в северната част на острова.

В резултат на конфликта Кипър остава разделен на две с т.нар. “Зелена линия“, или буферната зона, разделяща острова, която 47 години по-късно се превърна в нещо като “паметник” на нерешения конфликт.

"Различните дървета могат да растат заедно. Зашо хората не могат да направят същото?"

На 13 февруари 1975 г. островът окончателно е разделен. Турция обявява окупираните територии за Севернокипърска турска република (до момента е призната единствено от Анкара). С този акт кипърските турци се опитват да поставят гръцката общност на острова пред необходимостта от създаването на нова обща федерална държава, което обаче не се случва. През 1983 г. е обявена независимостта на Севернокипърската турска република, отново призната единствено от официална Анкара.

Мирните преговори

Кипърският конфликт е труден за разрешаване, защото е “зареден с много емоции“, както твърдят изследователите.

Първите преговори се провеждат през 1974 г. Основните искания са прекратяване на турската окупация, освобождаване на турските анклави, мир и установяване на конституционно управление. Турция пък иска Кипър да се превърне във федерална държава с два блока – един за турците и един за гърците. Тези преговори обаче завършват с неуспех. 

През 1999 г. има известен напредък в преговорите между Атина и Анкара. Тогава кипърските турци заявяват искането си конфликтът да бъде разрешен, след което да последва влизане в ЕС.

В началото на века ООН предложи прилагането на плана “Анан”, в който се предвижда превръщането на Кипър във федерация, състояща се от две зони. В началото на 2004 г. е проведен и референдум. Той е приет от кипърските турци, но отхвърлен от гърците. Този отказ на гърците беше посрещнат с възмущение от световните лидери, някои от които определиха това като “пропусната уникална възможност за уреждането на кипърския конфликт.”

През същата година – в началото на май 2004 г., Кипър се присъедини към ЕС и по този начин кипърският конфликт стана и европейски.

Последният опит за разрешаване на кипърската криза беше през 2017 г. и завърши с неуспех. Всъщност Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви края на преговорите в 2 часа сутринта. Тогава той заяви, че има “дълбока пропаст” между исканията на двете страни.  С това се сложи край на най-обещаващата възможност за решаване на конфликта.

Защо Кипър е нужен на Ердоган?

В момента кипърският конфликт е сред основните пречки за влизането на Турция в ЕС. За Ердоган островът обаче е важен и от друга гледна точка – предполагаемото наличие на находища на въглеводороди в териториалните води Кипър. Напрежението в Източното Средиземноморие е израз именно на тази цел.

Освен това – без Кипър Турция рискува да бъде затворена на запад и югозапад от изцяло гръцки териториални води. Ето защо островът е от стратегическа важност.

На 16 ноември миналата година Ердоган посети Кипър във връзка с годишнината от създаването на Севернокипърската турска република. Тогава той заяви, че “в Кипър има два отделни народа, две отделни демокрации и две отделни държави“, както и че единственото решение е създаването на две отделни държави. Гръцките медии определиха думите му като провокация.

Кипър и вторият мандат на Гутериш

В началото на седмицата Антониу Гутериш заяви, че е готов да се кандидатира за втори мандат начело на ООН.

Генералният секретар е съобщил за намерението си пред Общото събрание и Съвета за сигурност. По информация на “Блумбърг” Гутериш е говорил и с представителите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност.

Малко след това Гутериш съобщи намерението си за подновяване на преговорите за Кипър, които той прекрати в първата година от мандата си.

Впрочем неуспехът на тези преговори се превърна в основна критика срещу генералния секретар на ООН.

В края на мандата на Антониу Гутериш преговорите за кипърския проблем отново могат да изиграят ключова роля за неговата кариера и да станат причина за преизбирането му за генерален секретар. 

Източник: OFFNews