Начало Mediapool.bg Колко партии ще има в 48-ото НС и ще намерят ли общ език
0

Колко партии ще има в 48-ото НС и ще намерят ли общ език

0

Колко партии ще има в 48-ото НС и ще намерят ли общ език До предсрочните избори остават по-малко от 2 седмици, но неизвестните около изхода от вота остават. Колко точно формации ще влязат в парламента? Коя от тях каква тежест ще има? Възможни ли са изненади в последния момент? От отговорите на тези въпроси в известна степен ще зависят възможностите за съставяне на следващ редовен кабинет, макар отсега да изглежда, че няма да има ясна и лесна формула за ново мнозинство. Според последните социологически проучвания в следващия парламент ще има между 6 и 8 партии и като сигурни участници в него изглеждат ГЕРБ, ПП, ДПС, "Възраждане", БСП и "Демократична България". Около 4-процентната бариера са "Български възход" и "Има такъв народ". Пред Mediapool социологът Добромир Живков от "Маркет линкс" и политологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" коментираха, че не виждат реалистичен вариант формациите да са по-малко от 6 или повече от 8. "От днешна гледна точка формулата е 6+2. Тоест две партии са с доста реалистични изгледи да влязат в парламента, които не бива да бъдат отписвани. И още шест, които влизат и би следвало повече да мислят на кое място ще завършат. Това е ситуацията и изглежда много малко вероятно да има по-малко от шест или повече от осем политически сили", каза пред Mediapool Първан Симеонов. Добромир Живков смята, че политическите сили в 48-ото Народно събрание ще са между 6 и 8 и макар и чисто хипотетичен, шансът партиите да са 9 е по-голям от този да са пет или дори по-малко. "Възможно е да се появи и още някой участник, визирам по-активната кампания на "Изправи се, България", но трудно би се вдигнала такава протестна вълна на подкрепа, каквато имахме през 2021-ва. Няма и изгледи формациите да бъдат по-малко от шест, защото повечето от водещите партии, показват стабилни резултати през последните месеци. Всички те се движат над границата от 7-8-9% нагоре и са далеч над 4-процентната бариера за влизане в парламента. Не се виждат и тенденции, които да показват риск за която и да е от тях рязко да загуби подкрепа", каза той. Какви са сценариите? "Една от неизвестните е това ще има ли отчетлив победител или не. Другата неизвестна е броят на партиите, защото повече партии означава повече пространство за маневриране. Но въпросът за съставянето на правителство не е числов въпрос, той е личностен. Вероятно ще бъде поставено условие някои личности да ги има, други да ги няма. И разбира се е въпрос на осъзнаване на опасности – ако се приеме, че България е в толкова сериозна опасност, че трябва да се правят компромиси, то правителство ще има. Ако не се приеме – няма да има. Тоест въпросът е по-скоро качествен, а не числов", посочи Симеонов. Той подчерта, че основният проблем не е колко ще са партиите общо, а дали основните играчи могат да намерят пътища помежду си. По думите му съществува опасност от нови избори. Според Симеонов по въпроса за възможностите за управление няма очевидно и популярно решение и може би ще се наложи да се взима непопулярно такова. "Някаква политическа недостатъчност ми се струва, че се очертава на хоризонта и тя се характеризира с това, че на хората не им се гласува много, а на партиите не им се управлява много. От друга страна ако се питат хората, те ще кажат, че искат редовно правителство", посочи той. По думите на Добромир Живков правителство след изборите по-скоро ще има, макар и крехко, като то ще има около година живот – до местните избори догодина. "Като цялото се очертават два полюса – от една страна ГЕРБ с потенциална подкрепа от ДПС, "Възраждане" и много вероятно, ако бъдат представени в следващия парламент, от "Има такъв народ" и от "Български възход". Това би била по-широка формула с идея за надпартийно програмно правителство. Ако в парламента има осем партии, това е по-вероятната конфигурация. В такава ситуация би се работило с плаващи мнозинства. Например решения, свързани с приемането на страната ни в еврозоната, "Възраждане" не биха подкрепили, но за сметка на това ПП и ДБ биха. По-малко вероятно е броя депутати на коалиция от ПП, БСП и ДБ да бъде достатъчен за формиране на парламентарно мнозинство", каза Живков. . Според него шестпартиен парламент теоретично би увеличил шансовете за правителство на доскорошните управляващи ПП, БСП и ДБ, но при много висока мобилизация от страна на електората на ПП. "Но остава големият въпрос какво ще е представянето на ПП на изборите. От една страна те се опитват да върнат в обществото дневния ред за антикорупционни политики, съдебна реформа, за по-скоро системни проблеми в нашата действителност. Въпросът е до колко ще успеят да убедят симпатизантите си и колебаещите се, че трябва да им бъде даден още един шанс", посочи Живков. Дори да има 8 формации, няма да е за пръв път Ако действително в следващия парламент има 8 парламентарни групи, това няма да е прецедент. Макар досега да е ставало само веднъж – след предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. В 43-ото Народно събрание, когато на власт беше неизкаралият пълния си мандат кабинет "Борисов 2", парламентарните групи също бяха толкова – ГЕРБ, БСП, ДПС, "Реформаторски блок" (РБ), "Патриотичен фронт" (ПФ), "България без цензура", "Атака" и АБВ. Първончално формулата на управление беше четворна, както и при кабинета "Петков". В началото мнозинството се състоеше от 137 народни представители от ГЕРБ, лявата АБВ и вече несъществуващите РБ и ПФ, като в избрания на 7 ноември 2014 година кабинет първите три имаха министри, а последната – не. Мнозинството обаче не беше стабилно. Още през декември 2015 година Христо Иванов подаде оставка, след като ГЕРБ бламира идеята му за съдебна реформа. С него в опозиция минаха и част от депутатите от РБ – общо 10 от ДСБ и от гражданската квота на формацията. Така официално подкрепящите властта депутати намаляха, но все още имаха повече от нужните 121 гласа. АБВ оттегли подкрепата си през май 2016 година и с това "Борисов 2" вече нямаше официално мнозинство в парламента. Въпреки това Бойко Борисов подаде оставка едва след президентските избори през ноември 2016 година и то не заради липсата на мнозинство, а защото се беше зарекъл да подаде оставка, ако издигнатата от партията му за президент Цецка Цачева загуби, както и стана. Така и второто правителство на Бойко Борисов, както първото, не изкара пълен четиригодишен мандат. Последваха нови избори през март 2017 година, когато в парламента влязоха значително по-малко формации – 5, а на власт отново беше Борисов. Този път официалната коалиция беше само от две формации – ГЕРБ и "Обединени патриоти" (първоначално ВМРО, НФСБ и "Атака", а накрая само първите две), макар неофициално често да беше "подпирана" от ДПС и "Воля" на аптекарско-петролния бос Веселин Марешки. Въпреки протестите през 2020 година с искане за оставките на Борисов и главния прокурор Иван Гешев и сериозното обществено недоволство, този път правителството на лидера на ГЕРБ успя да изкара пълен мандат, макар за целта, подобно на "Има такъв народ" сега, да се заигра с темата за промяна в конституцията. Източник: Mediapool.bg

Сподели: