Начало Mediapool.bg Тройно повече деца у нас са с диабет в сравнение с 80-те години на миналия век

Тройно повече деца у нас са с диабет в сравнение с 80-те години на миналия век

0

Доц. Радка Савова (вляво) и проф. Мая Константинова. В момента в България е налице утроена заболеваемост от диабет тип 1 при децата в сравнените с 80-те години на миналия век. За цялата страна децата с тази диагноза са между 1500 и 2000, а в специализираните клиники в София се наблюдават около 800 деца. Това съобщи доц. д-р Радка Савова, началник на Клиниката по диабет в СБАЛ по детски болести "Проф. Иван Митев". От създаването на клиниката преди 50 години до днес през нея са преминали за лечение над 4900 деца. Тя е водещ център за въвеждане на иновативни технологии и лечение с инсулинови помпи и единственото самостоятелно специализирано отделение за обучение на родители и деца със захарен диабет. Благодарение на постоянното обучение и постигнатия контрол на заболяването, България се нарежда сред първите 15 държави в Европа като постижения в лечението. Тип 1 захарен диабет е съвременната дефиниция на познатия по-рано инсулинозависим диабет при децата и младите хора. Това е състояние на остро възникнал тежък инсулинов дефицит в резултат на автоимунно разрушаване на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Недостигът на инсулин води до прогресивно влошаване на обменните процеси. Това води до високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и натрупване на кетони – т.нар. диабетна кетоацидоза, която е животозастрашаващо състояние. Според проф. д-р Мая Константинова, председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология, за изминалия 100-годишин период от началото на инсулиновото лечение науката и практиката са изминали дълъг и успешен път. У нас са достъпни почти всички инсулинови препарати, използвани в световната практика. Тя поясни, че не само вида на инсулина, но и начина на неговото приложение води до предпазване от късните усложнения на диабета, които могат да засегнат очите, бъбреците, сърцето, нервната система и реално всички останали органи. Това е от ключово значение за децата и подрастващите с диабет. Прогнозата на живота при диабет се определя от доброто лечение и контрол, зависещи от достъпа до различни по действие инсулинови препарати, възможностите за анализ на глюкозните нива (чрез тест-ленти или най-добре чрез глюкозен сензор) и съвременните инжектиращи устройства – инсулинови писалки и инсулинови помпи. Предимствата на новите технологии са безспорни. Те подобряват качеството на лечението и живота с диабет, като същевременно минимизират риска от усложнения. Сензорите за проследяване на кръвната захар например показват ясно ефекта от инсулина, храната, спорта и др., което е основа за самообучението и самоконтрола на пациентите, а също така правят живота им предвидим и контролиран. Те са модерна преносима технология, която следи и предава нивото на кръвната захар на всеки 5 минути. Устройството се поставя на подходящо място на тялото на пациента и чрез специална технология може да се свърже с няколко мобилни устройства – телефон, таблет или компютър. При някои от най-съвременни устройства тази информация може да бъде споделена с мобилните устройства на най-близките членове на семейството. При рязка промяна (покачване или спад) на кръвната захар технологията алармира пациента по-рано, за да има време да предприеме необходимите мерки и да се намали опасността от значими инциденти. По този начин родителите на децата с диабет могат непрекъснато да следят нивото на кръвна захар на своето дете, като сензорът е подходящ дори за новородени. Инсулиновите помпи пък осигуряват най-физиологичното дозиране на инсулина, като използват препарати с минимална вариабилност в действието им. Също така помпата изисква само една доза инсулин на 72 часа (докато настъпи смяна на инфузионния комплект). Тя е по-точна и прецизна от стандартното прилагане на инсулин, което води до подобрен контрол, намален риск от тежка хипогликемия и нужда от спешна медицинска грижа. Всички тези предимства на инсулиновите помпи подобряват качеството на живот на пациентите и удовлетворението от лечението. Според проф. Константинова по-широкото приложение на новите технологии изисква да се опознаят възможностите им и да се обучат медицинските екипи и пациентите, за да се оползотворяват максимално техните предимства и да се постигне оптимален контрол. По този начин ще се спестят излишните и скъпо струващи на НЗОК хоспитализации и неудобства за пациентите, защото диабетът може и навсякъде се контролира амбулаторно. Тя отбеляза и някои недостатъци на процедурите за реимбурсиране на помпи и сензори. Така например протокол може да бъде издаван само от определени от НЗОК комисии в университетските болници в София, Пловдив, Варна и Плевен, като пациентите са задължени да започнат лечение с инсулинова помпа единствено в посочените центрове. Също така пациентите с отличен контрол (с нива на гликиран хемоглобин <7%), които до момента закупуват сензорите си сами, са лишени от възможността от реимбурсация поради изискването на НЗОК нивата на гликиран хемоглобин да са >7%. В световен мащаб над 537 млн. възрастни (20-79 години) страдат от диабет. Предвижда се до 2030 г. броят им да нарасне до 643 млн., а до 2045 г. – до 783 млн. Данните сочат, че на всеки 10 секунди по двама души в света се разболяват от диабет, а един умира от усложненията, свързани с болестта. Броят на болните от диабет в България е над 503 000. По данни на СЗО от 2017 г. хората с диабет тип 1 в световен мащаб са над 9 млн., като по-голямата част от тях живеят в страни с висок доход. Източник: Mediapool.bg

Сподели: