Начало Mediapool.bg Недостатъчно пари за електромрежите може да провалят зеления преход

Недостатъчно пари за електромрежите може да провалят зеления преход

0

Недостатъчно пари за електромрежите може да провалят зеления преход Докато северната ни съседка Румъния планира за всяко евро инвестиция в изграждане на възобновяем енергиен източник (ВЕИ) горе долу също толкова да се вложи в развитие на енергийната мрежа, за да се осъществи зелената трансформация, у нас средствата за електроразпределителните системи традиционно са потискани, за да не се увеличават много цените на тока. В резултат енергийният регулатор не признава необходимите средства за истинското развитие, модернизация и дигитализация на мрежите, но и държавата не се сети да иска европейски средства от плана за възстановяване и устойчивост за системите средно напрежение. А точно там всъщност се присъединяват повечето ВЕИ проекти и там би трябвало да се включат всички планирани за еврофинансиране слънчеви покриви на обществени и частни сгради, както и зареждането на бъдещите електромобили. За това, че разговорът за прехода към безвъглеродна икономика се изчерпва с темите за нови ВЕИ мощности, за енергийна ефективност и отказ от фосилни горива, а се неглижира проблемът с разпределението на електроенергията, алармираха на среща с медиите от Института за енергиен мениджмънт в петък. Старшият икономист на института Калоян Стайков даде пример как в Румъния за производство на енергия от възобновяеми източници са предвидени инвестиции от 12 млрд. евро до 2030 г., а за развитието на мрежата – 9.8 млрд. евро. В Гърция пък за същия период за нови ВЕИ са предвидени 9 млрд. Евро, а за електрическата инфраструктура – 5 млрд. евро, а за разпределителната мрежа и дигитализацията й – 3.5 млрд. евро. За сравнение България в своя план за възстановяване и устойчивост е заложила европейски средства само за преносната мрежа високо напрежение, която се стопанисва от държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО). За частните електроразпределителни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" не са предвидени никакви средства от еврофондовете, а при тях, а не при ЕСО, ще бъдат присъединени повечето ВЕИ, зареждащи станции за електромобили и очакваната електрификация на градския транспорт и домовете. Той посочи, че разходите за мрежови услуги у нас в момента са с 10 процента по-ниски в сравнение с 2011 г., докато в Евросъюза те са нараснали с 10 процента. И това у нас се случва на фона на бум при ВЕИ инвестициите в България през 2012 г., като 50% от вятър и 75% от слънце са присъединени към разпределителните мрежи, на средно напрежение. Изискванията на Зелената сделка обаче налагат нарастването на мрежовите разходи. Ако за последните десет години са въведени в експлоатация под 2500 МВ слънчеви и вятърни централи, според правителствените планове към тях е се присъединят нови 3500 МВ ВЕИ, което е ръст от 3.4 пъти при вятърните мощности и 2.5 пъти – при фотоволтаиците. Това означава стабилен скок на парите за мрежи. За да не се отрази това драстично върху цените на крайните клиенти, правителството бързо трябва да осигури достъп на мрежовите оператори и до модернизационния фонд на ЕС и Фонда за справедлив преход, както и целенасочено да се заделят средства от приходите от продажбата на държавни парникови емисии за развитие на електрическата мрежа. Оперативните програми и Международен фонд "Козлодуй" са другите възможности, отбеляза Стайков. Реализирането на зеления преход е в пряка зависимост от способността на мрежата да "приема" новите пазарни участници – да ги планира, присъединява, управлява и диспечира, и то на фона на поддържане на високи нива на сигурност на електроснабдяването за всички клиенти, отбелязват от Института за енергиен менуджмънт (ИЕМ). В същото време обаче енергийната инфраструктура в Европа е остаряла и физически, и технологично. Едва около 1/3 от мрежата на ниско напрежение в страните от Европейския съюз е на възраст под 20 г., а близо 1/3 е на възраст над 40 г., посочи Жана Георгиева. Тя цитира оценки на "Делойт" и "Евроелектрик" за необходими между 375 и 425 млрд. евро инвестиции на европейско ниво до 2030 г., което е с 50-70% по-висок темп в сравнение с инвестициите в мрежа до 2019 г. В същото време нетното отражение на тези вложения в крайната цена на електроенергията е под нивото на инфлацията, сочат разчетите. Ако инвестициите в мрежите се задържат на незадоволително ниско ниво, изкуствено ще се създата тесни места в процеса на енергиен преход и конкретно – ограничен капацитет за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Подобни проблеми се наблюдават в много страни в ЕС, а във Великобритания нови инвеститори с интерес да изградят ВЕИ мощности получават възможност за присъединяване към мрежата най-рано през 2027-2030 г., посочи Стайков. От ИЕМ критикуват управляващите, че на фона на тези предизвикателства пред мрежовите оператори искат да скъсят срокове за присъединяване на нови ВЕИ проекти към мрежата или въвеждат уведомителен режим за присъединяване, без да се интересуват дали има технически и финансови възможности за това. Това им позволява да "отметнат" пореден политически ангажимент – намаляване на административната тежест при присъединяване на нови ВЕИ мощности – което ще остане само на хартия, тъй като не засяга първопричината на проблема – недостатъчно ниво на регулаторно признати инвестиции и липса на други източници на финансиране за мрежовите компании, посочват от института. Според неговите енергийни експерти крайният резултат от тези действия е напрежение между инвеститори в нови ВЕИ мощности и мрежови компании и по-лошо – допълнителни пречки пред постигането на целите на енергийния преход. Източник: Mediapool.bg

Сподели: