Начало Mediapool.bg Военната заплаха от Русия разклаща вярата на Украйна във връзките й с Германия
0

Военната заплаха от Русия разклаща вярата на Украйна във връзките й с Германия

0

Военната заплаха от Русия разклаща вярата на Украйна във връзките й с Германия Украинците бяха толкова благодарни за пристигналата миналата седмица британска военна помощ, че националният химн на Великобритания – "Боже пази кралицата" се разпространяваше в Туитър, а една винарна в Западна Украйна предлагаше безплатни питиета на британски граждани. Изправени пред страхове, свързани със заплахата от руско нахлуване, украинците обаче демонстрират по-малка вяра в подкрепата от един по-близък и по-голям приятел – Германия, където новото коалиционно правителство определено изпраща смесени сигнали. Берлин отказа да продава оръжие на Украйна и възнамерява да пусне нов газопровод за руски газ, който ще я заобиколи и ще я лиши от така необходимите транзитни такси. След като командващият Военноморските сили на Германия вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах каза миналата седмица, че руският президент Владимир Путин заслужава уважение и опитите на Украйна да си върне Крим, анексиран от Русия през 2014 г. са изгубена кауза, този германски военачалник подаде оставка. Непремерените му коментари обаче подтикнаха някои украинци да се запитат дали на Германия може да й се вярва, че ще ги защити. Украинският посланик в Берлин разкритикува "германската арогантност и мегаломания", а външният министър Дмитро Кулеба каза, че действията на Германия насърчават Путин да нападне страната му. "Възниква логичният въпрос: На чия страна е днес германското правителство? На страната на свободата, с други думи на Украйна? Или на страната на агресора?", написа тази седмица във Фейсбук кметът на Киев Виталий Кличко, бивш шампион по бокс тежка категория, живял дълги години в Германия. Германия заедно с Франция е съорганизатор на мирните преговори между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти, въвлечени в конфликта в Източна Украйна от 2014 г. насам. Германия обаче има най-близките икономически връзки с Москва от всяка друга западна сила – тя купува половината от необходимия й природен газ от Русия. Това отдавна е силен стимул за Берлин да поддържа добри отношения с Москва. Германците, с тяхната дълбока пацифистка традиция след Втората световна война, са по-малко склонни да подкрепят твърд военен подход, отколкото техните британски, френски или американски съюзници. Нов канцлер Кризата е първият голям външнополитически тест за канцлера Олаф Шолц, който зае поста миналата година след 16-годишното управление на Ангела Меркел, и който е изправен пред разделения в коалицията за това как да се отговори на руския натиск. Меркел – дясноцентристки политик, произхождащ от бившата комунистическа Източна Германия, стана известна с твърдия си, но прагматичен подход към Русия, често заемайки твърд политически курс по въпроса за човешките права и Украйна, едновременно обаче разчиствайки пътя за изграждането на газопровод. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц има традиции в насърчаването на по-тесни връзки с Русия, включително бизнес отношения: последният канцлер от ГСДП – Герхард Шрьодер от политиката скочи направо в друга област – стана лобист за руски енергийни компании. Днес той е председател на борда на директорите на руската петролна компания "Роснефт". Младшите коалиционни партньори на Шолц от партия "Зелените" и Свободната демократическа партия (СвДП) традиционно заемаха по-твърди позиции, но коалицията трябваше да изглади всички различия за пред германската общественост. "Не просто зло, а нещо безсмислено" Обикновените германци са почти два пъти по-склонни от американците към по-голямо сътрудничество с Русия, сочи социологическо проучване на центъра "Пю" от 2020 г. Друга анкета, публикувана миналия месец от "Сиви", показва, че повече от половината източногерманци и 35 процента от западногерманците подкрепят подхода на сътрудничество, а само 22 процента от германците се обявяват за конфронтационен подход. "Не става въпрос конкретно за Русия – до голяма степен това е свързано с нагласата, с това как германците възприемат военната сила – не просто като зло, а като нещо безсмислено", каза Марсел Дирсу, изследовател в Института за политика в сферата на сигурността в Университета в Кил. "Мнозина смятат, че много от последните западни военни кампании са се провалили и това е довело до катастрофални последици", каза анализаторът. Разхождайки се по булевард "Карл Маркс" в Берлин, 84-годишната пенсионирана източногерманска счетоводителка Кристина Малер каза, че е съгласна с коментарите на подалия оставка командир на Военноморските сили, че възгледите на Русия са важни. "Нуждаем се от Русия и не трябва да я провокираме, както правим", каза тя и добави: "Ние подпалихме две световни войни – не трябва да доставяме оръжие на никого. Преживяла съм една от тях и знам за какво говоря". Когато Русия анексира украинския полуостров Крим през 2014 г., Меркел подкрепи санкциите срещу Москва и отпусна помощ на Киев. Германия обаче до голяма степен игнорира исканията на Киев за спиране на проекта за газопровод "Северен поток-2". Миналата година Германия сключи сделка със САЩ, проправяйки пътя за пускането на газопровода в експлоатация. Берлин се обяви също срещу някои по-твърди предложения за санкции, включително за изключването на Русия от системата за международни разплащания SWIFT. "Германия прави това на първо място заради собствената си изгода", каза 26-годишният жител на Киев Виктор. "Изглежда Германия смята, че за нея така е по-добре. Изглежда Русия е по-голям и по-важен съюзник за тях от нас. Трябва да погледнем на това от гледната точка на Германия", допълни младежът. По БТА Източник: Mediapool.bg

Сподели: