Начало Mediapool.bg Проф. Петрова: Ваксината на БАН предизвиква имунен отговор при мишки
0

Проф. Петрова: Ваксината на БАН предизвиква имунен отговор при мишки

0

Проф. Петрова: Ваксината на БАН предизвиква имунен отговор при мишки Прототипът на ваксината срещу коронавируси, разработван в Института по микробиология на БАН, е готов и проектът, финансиран от Алианса "Пастьор", приключи успешно – с предаден отчет, с отлични резултати. Експериментите с мишки на тази иновативна, пептидна ваксина са показали, че тя е имуногенна и създава имунен отговор. Това съобщи директорът на Института по микробиология към БАН проф. Пенка Петрова пред БТА. По думите й на този етап, обаче, не може да се каже точно колко е ефективна ваксината, тъй като нейното действие е проверено само чрез миши модели и по-безвредни вируси от семейството на коронавирусите, за които в България има условия за работа. Тя коментира, че след първоначалния ентусиазъм на много научни организации и страни да разработват своя ваксина срещу Covid-19, когато прототипите достигнаха 240, днес на ниво клинични изпитвания продължава разработването на едва 24 различни ваксини. Осемнадесет от тях са на фаза одобрение или очакващи одобрение. Те работят на различен принцип и покриват целия спектър от възможности за разработка на ваксини: от "класическия" подход, при който ваксината съдържа компонентите на целия вирус, през РНК, ДНК, аденовирусни и протеинови ваксини. След разрешаването на протеиновата ваксина Nuvaxovid, вече и най-големите скептици ще бъдат спечелени и ще пожелаят да се ваксинират, изрази увереност проф. Петрова. Двете фирми-производителки на ваксини – "Pfizer" и "Moderna" докладваха пред Световната здравна организация, че през март ще бъдат готови с производството на дози от своите ваксини, адаптирани срещу новия вариант Омикрон. Най-вероятно, тези нови варианти на ваксините ще бъдат прилагани като бустерни дози. Независимо, че Омикрон частично заобикаля имунитета обаче, бустерните дози и с досегашните ваксини имат много добро действие и значително намаляват вероятността за заразяване. Те изцяло предотвратяват и тежкото протичане на заболяването, отбеляза директорът на Института по микробиология на БАН. На въпрос кога се очаква да е пикът на заболелите от варианта "Омикрон" у нас и кога ще има спад от тази пета вълна от коронавируса в България, проф. Петрова каза, че четвърта седмица нашата страна се изкачва все нагоре по "петата вълна". Ако съдим от динамиката на заболелите при предишните вълни, спад ще настъпи две до три седмици след достигането на пика на вълната. Този пик засега обаче не е достигнат. Според нея най-вероятно много голяма част от населението ще се срещне с варианта "Омикрон" на коронавируса, ще изгради имунитет и това ще бъде краят на пандемията и у нас, както и в света.  Тя отбеляза, че "Омикрон" е поне три пъти по-заразен от Делта варианта, а той беше по-заразен от всички останали варианти на короновируса. Затова повече ученици и малки деца у нас се разболяват сега от варианта "Омикрон". На второ място, учениците и децата не са ваксинирани, което води до по-изразено заболяване при заразяване, за разлика от ваксинираните възрастни, които дори заразени, нямат сериозни симптоми и затова инфектират околните по-слабо. Освен това, поради по-лекото протичане много деца и ученици не проверяват дали са заразени и не се карантинират. В много случаи антигенните тестове дават фалшиво негативен резултат. Късият инкубационен период води до лавинообразно заразяване и вече стотици хиляди хора са болни, независимо, че не се отчитат от статистиката, подчерта проф. Пенка Петрова.   Източник: Mediapool.bg

Сподели: