Начало Mediapool.bg „Галъп“: За пръв път от 2009 г. насам доверието в правителството е по-високо от недоверието
0

„Галъп“: За пръв път от 2009 г. насам доверието в правителството е по-високо от недоверието

0

След първия месец работа на новото редовно правителство на премиера Кирил Петков доверието в кабинета достига 44.9% и е по-високо от недоверието (39%). Това се случва за пръв път от началото на първия мандат "Борисов" през 2009 г. и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Това показват резултатите от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6-ти и 14-ти януари по метода "лице в лице". Оттам посочват, че през последните години доверието в правителството се е запазвало на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета "Борисов 3", последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев. "Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци", посочват от "Галъп". Увеличават се икономическите страхове На фона на това, 86.4% от анкетираните през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. По данни на "Галъп" този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов. През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите. Начални положителни сигнали за парламента В последните години доверието в парламента се запазваше около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението. През януари 2022 г. 31.9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56.9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на "ножицата" между позитивни и негативни оценки в позитивна посока, макар и Народното събрание да запазва първото си място по негативни оценки. "Това е типичният за старт на мандат "бонус" доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица", посочват от "Галъп". Радев е с най-висок личен рейтинг Президентът Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58.5% от българите и неодобрение от 32.1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26.4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг, наред с институции като армията, полицията и църквата. Президентът е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нов премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. "В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли", посочват от "Галъп". Казусът със Северна Македония Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60.8% от анкетираните са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15.3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Северна Македония да стане член на ЕС, а 7.6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16.3% не могат да дадат отговор. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6.1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51.1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34.8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция. "Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София", подчертават от "Галъп".   Източник: Mediapool.bg

Сподели: