Начало Mediapool.bg Съдия Нели Куцкова: Уникално бе, че хората поискаха оставката на главния прокурор
0

Съдия Нели Куцкова: Уникално бе, че хората поискаха оставката на главния прокурор

0

Коронавирусът беляза неизличимо 2020 година. В същото време пандемията бе оправдание и прикритие за вземането на знакови политически решения. На прага между 2020-а и 2021-а Mediapool се обърна към изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на съдия Нели Куцкова, която правораздава в Софийския апелативен съд. Тя е бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет и кандидат за вицепрезидент през 2001 година заедно с президента Петър Стоянов. И сега имаше смелостта да отговори на въпросите на Mediapool. Коронавирусът изненада всички и обсеби 2020 година. Покрай него се роди терминът "новото нормално“, с което трябва да свикнем да живеем. Но може ли да се окаже, че коронакризата ни е върнала към някои позабравени "стари“ и по-важни неща? Много се надявам, че това изпитание ни е накарало да се замислим за това, че ние – хората, станахме прекалено високомерни и безотговорни към природата. И тя сериозно ни показа, че не сме всесилни. А с ограниченията ще трябва да свикнем, без да хленчим. Не е трагедия, че ще се лишим от някои развлечения и удоволствия. Страшното е, че много хора загубиха прехраната си и по-страшно – живота си. Човечеството помни и по-тежки времена, но е оцеляло. И понеже видяхме колко сме крехки и уязвими, дано да започнем да се радваме на простичките неща и да станем по-добри едни към други. Може да звуча наивно, но не се отказвам от надеждата. С кои други събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2020 година? Не знам дали защото професията ми е свързана с патологията на човешките взаимоотношения, но мен лошото и грозното не могат да ме впечатлят особено. През отиващата си година обаче избуя и много добро – взаимопомощ, доброволчество, безкористна отдаденост на човеколюбиви каузи. Осъзнахме колко са ни важни медиците, които в последните години изтърпяха не едно и две унижения. Това определено ще го запомя. Винаги съм уважавала тази професия и съм се възмущавала от арогантното отношение към тях – както от големци, така и от най-примитивни грубияни. Не ги идеализирам – гледала съм и много дела за така наречените "лекарски грешки“, непрекъснато гледаме и слушаме за безобразия в здравеопазването. Аз обаче ще запомня тази година с тяхната работа до изнемога, със спасените човешки животи. Няма да забравя тези млади лекари и сестри, някои още незавършили образованието си, които доброволно влязоха в "ковид“ отделенията; възрастни лекари в малки населени места, които не изоставиха пациентите си и някои загубиха живота си. Другите, които ще запомня, са учителите. След толкова години на програми, проекти и концепции, пълни с купешки "европейски“ термини, до тази година дистанционното обучение го нямаше никакво. И като се въведе извънредното положение тези хора, повечето, от които на моята предпенсионна възраст, като едни истински опълченци с "камъни и дървье“ – с наличните таблети, телефони, остарели компютри, успяха да въведат дистанционното обучение. Може да е с много недостатъци, но го има… А що се отнася до скандалите – те бяха толкова много, че не се наемам да им правя класация. И няма да говоря за чекмеджета, джуджета и какви ли още не безобразия. Искам да кажа за националния срам, свързан с непрекъснатите ни питания до Венецианската комисия. Толкова пъти ни беше обяснено какво се изисква от нас във връзка с независимостта на съдебната власт. Ние обаче упорито продължаваме да им изпращаме някакви законодателни недомислици – включително нескопосното творение, наречено "проект за нова конституция“. И продължаваме да се правим на неразбрали. Но пък от трибуната на Народното събрание се бием в гърдите, че пак „ще питаме Венецианската комисия!“. Хайде, ние нашите законодатели си ги знаем, защо е нужно да ни правят за резил и в Европата? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2021-ва? Не мога да прогнозирам. Всичко е толкова непредвидимо. Коронакризата беляза и политиката тази година. Как се справиха управляващите с нея? Не ми е работа да правя политически анализи. Мисля, че от една страна трябва да бъдем обективни и да признаем, че във всички държави управляващите не бяха подготвени. Надали има правителство, за което да се каже, че се е справило перфектно. В началото на кризата  – през март, дори се зарадвах, че Бойко Борисов слушаше лекарите и не се правеше на велик. Само че след това той се окопити и пак започна да решава еднолично и най-лошото – хаотично. Доколкото мога да сравнявам със съседните ни балкански страни, а не с Германия или Дания, май няма някой да се е справил по-зле от нас. За нормотворческата дейност на управляващите, която е свързана с ежедневната ми работа, направо нямам думи. Аз чета закони от 1976 г.  От студентка. Юристите изучаваме от "Законъ соудьны людемъ“, приет през девети век от княз Борис І, законите от Средновековието, част от законите на Османската империя, на Третото българско царство, на Народна република България и след това. Понеже законите са нашето "оръдие на труда“, ние сме длъжни да следим всички промени и да ги прилагаме. Случвало ми се е по реституционни дела, по един спор да са приложими закони от три различни епохи. Разказвам това, за да обясня, че имам поглед върху закони, писани в различни исторически времена. Е трябва да ви кажа, че с такова правно невежество не съм се сблъсквала досега. И не защото нямаме умни и знаещи специалисти във всяка една област. Очевидно обаче тях управляващите не ги питат. 2020-та бе и поредна година на протести. С какво по-различно ще ги запомните, ще оставят ли по-траен отпечатък от друг път и какъв ще е той? За мен уникалното в тези протести беше, че за пръв път хиляди хора в един глас искаха оставка не само на правителството, а и на главния прокурор. Не знам за такъв случай в друга държава. От години много експерти говорят и пишат, че "моделът“ на прокуратурата в България е изключително проблемен и несъвместим с основни стандарти за правова държава. Но сякаш това беше твърде отвлечено и неясно за повечето граждани. Това лято обаче огромната част от мислещите хора у нас ясно осъзнаха проблема и формираха позиция по него. Разбира се, за това следва да отдадем дължимото и на самия настоящ главен прокурор. Той с активните си публични изяви, с демонстрираните правни възгледи и методи на работа съществено допринесе за яркото осветяване и цветно илюстриране на проблема. За мен определено един от най-дълбоките "отпечатъци“ от тези протести ще остане започналият публичен дебат за статута на главния прокурор в България. 2021-ва ще е година на избори. Очаквате ли те да променят досегашното статукво и в каква посока? Според мен, чака ни нов хаос и нова несигурност. Но понеже съм непоправима оптимистка, не спирам да се надявам, че в следващия парламент ще влязат по-интелигентни и по-отговорни хора. Ние без управници няма да останем, лошото е, че на хоризонта не се виждат държавници. Поне досега не съм чула нито от тези, които сега са на власт, нито от "загряващите“ за изборите някакво истински задълбочено, основано на сериозен анализ, стратегическо, дългосрочно виждане за решаване на основните проблеми на държавата. Все пак не се отчайвам, току-виж Новата година ни донесла и някой и друг мъдър и отговорен държавник. Вашите очаквания, надежди, страхове за 2021 година? Очакванията ми са, че ще продължи да ни бъде трудно – не само в България, в целия свят. По отношение на пандемията много се надявам, че масовото ваксиниране ще подобри ситуацията и 2021 г. ще бъде по-здрава от 2020. Надеждите ми са, че ще станем по-мъдри, по-смирени и по-човечни. А страховете ми са, че това няма да се случи. Източник: Mediapool.bg