Начало Mediapool.bg Проф. Кожухарова: Болните ще намалеят, но трябва да сме готови за нова вълна
0

Проф. Кожухарова: Болните ще намалеят, но трябва да сме готови за нова вълна

0

Ограничителните мерки този път са навременни, за разлика от тези през март месец, които не съответстваха на ситуацията. Те ще спомогнат за намаляване на заболелите и натиска върху здравната система, като дори и в момента се забелязва задържане и забавяне в броя на новите случаи и хората в болници и на интензивно лечение, казва епидемиологът проф. Мира Кожухарова в интервю за Mediapool. "Три седмици са малко, за да стигнем примерно до нивата от август или септември, но ще има намаление на положителните случаи, а това ще намали и броят на хората с клинични прояви", посочи тя.  Целта е да се намали максимално броят на жертвите. Но неизпълними задачи като тази да запазим страната като едно бяло петно от вирус, който ходи по въздуха, не е реалистично, каза Кожухарова. Според нея след това трябва да се пристъпи към поетапно разхлабване на мерките, като първо бъдат отворени ясли, градини и училищата за ученици в началния етап, тъй като те имат най-малък принос към разпространението на вируса.  След няколко месеца обаче страната може да се изправи пред нова вълна и няма никакви гаранции, че тя ще е по-слаба от настоящата. Това поражда необходимостта от изготвянето на ясен план с определени нормативи и мерки при достигането на какви нива какво следва – затваряне на училища, молове или друго. "Хората реагират по този начин, по който наблюдаваме сега, защото са изненадани. "Като казвам хората, имам предвид всички нас – и медицинските работници са изненадани като им кажат, че трябва да се преместят в друго отделение", обясни тя. По думите й същото важи и за ваксините: трябва да е ясно кой ще се ваксинира пръв, къде, да има ясен график и критерии, за да не възниква напрежение. Кожухарова коментира, че дори да се ваксинират половината от подлежащите на ваксинация 5 млн души, или около 2.5 млн. души, това ще изисква много тежка организация. Защото няма да има нищо общо със задължителното ваксиниране на децата, което се случва през цялата година и обхваща по-малко хора. Тя е на мнение, че ако все пак се ваксинират 2.5 млн.души, това ще е добре и ще ограничи разпространението на вируса. Проф. Кожухарова, от тази вечер влизат в сила нови, по-строги противоепидемични мерки. Какъв ефект очаквате от тях, как ще се отразят на заболеваемостта и натиска върху здравната система? Първо, смятам, че мерките този път са навременни, за разлика от мерките през март, които не бяха съответни на ситуацията. Сега те съответстват на ситуацията. Общо взето, като гледам кривата на положителните случаи, така или иначе е започнала да се заглажда и малко да бъде надолу на 14-дневна база. Пък и броят на хората на болнично лечение и в интентизвни отделения. Така че мерките са навременни и ще доведат при всички случаи до намаляване на разпространението на вируса, без да го спре, защото да бъде спрян е невъзможна задача. При дихателните инфекции такъв ефект не може да се постигне с нито една мярка. Но намаляването на контактите на хората, особено на работни места, където има много хора, където не се проветрява достатъчно, води до намаляване броя на заразените и на тези, които се разболяват. Спекулативно е да се говори с колко биха спаднали случаите процентно. Ние в момента сме на върха на първата вълна и вече има известно заглаждане на дневния брой на случаите, след което неизбежно ще започнат да спадат. Това е характерно за всяка една епидемия със или без мерки. А в съчетание с мерките за ограничаване на контактите, без пълното им спиране, във всички случаи ще има намаление. Три седмици са малко, за да стигнем примерно до нивата от август или септември, но ще има намаление на положителните случаи, а това ще намали и броя на хората с клинични прояви. Проблемът в България е не броят на хората с клинични прояви въобще, а на тежките случаи. След това как трябва да се пристъпи към разхлабване на мерките? Поетапно или едновременно? При всички случаи поетапно. Има мерки, които нямат особено голям ефект върху разпространението на вируса. Имам предвид малките деца до около 10 години, които не са основен източник на инфекция. Няма такива научни данни. В момента излизат много публикации, някои от които си противоречат и човек се изгубва в тях, но така или иначе повечето такива проучвания на заразяване на малки деца, които са положителни, без да имат клинична картина, показват, че това най-често става в домашна обстановка от възрастните или ако е в училище, заразяването става по-често от учителите към децата отколкото обратното. Така че децата биха могли да си ходят на ясла и детска и градина и поне началните класове на училище. Да не говорим за ужасните социални последици, които ще има върху тях спирането от детска градина и училище. Тоест, когато се пристъпи към разхлабване, вие предлагате първо да бъдат отворени яслите, детските градини и училищата за ученици от началния етап? Бих започнала с яслите и детските градини. След това децата до 10-годишна възраст, след това по-големите. Друга мярка, която ме притеснява в известна степен е, че е спряно обучението на студентите по медицина. Онлайн не се учи медицина. Особено за по-големите курсове, които сега се учат да работят и помагат, а на да учат вкъщи от компютъра. Така че ако се говори за разхлабване на мерките, във висшето образование бих започнала от студентите по медицина. А ако зависи от мен не бих го и спирала: преподавателите са лекари, студентите са бъдещи лекари. От тях се очаква да се борят с всяка една епидемия. С тази и следващите. А кои са мерките, които трябва да паднат последни и имат отношение към разпространението на вируса? Отношение към разпространението имат модерните офиси, в които има само климатик и работят много хора в огромни помещения. Такива помещения по принцип са рискови. Голяма част от тях са минали на онлайн работа и това е правилно и трябва да останат така. Местата, където се събират много хора са рискови, така че дори при грипните епидемии, които не са ни създавали толкова много проблеми, съветите са били: не ходете, не се събирайте, не влизайте в моловете. Сега, предвид, че е нова тази инфекция, просто се затварят тези места. Докато малките магазини могат да контролират потока и ако хората влизат с маски, няма проблем. В началото казахте, че сега мерките се въвеждат навреме, за разлика от пролетта. В тази връзка, рефлектира ли върху сегашната висока заболеваемост това, че България на практика не преживя първа вълна през пролетта? Вероятно има. Но и в европейските страни, където имаше силно изразена първа вълна, втората не е по-слаба. Изобщо за пандемиите, които са в няколко вълни, е характерно втората вълна да е по-интензивна от първата. Но при нас на практика първа нямаше. Така че сега много по-голям процент от хората се заразяват и съответно част от тях се разболяват. От тази гледна точка, колкото и да е неприятно, това е закономерно и не е учудващо. Добре, картината в момента какво показва? Вие казахте в началото за плато, но има подозрения, че официалните данни не представят истинската ситуация, защото се тества малко и не се броят резултатите от бързите антигенни тестове… Това във всички случаи не е картината на положителните. Категорично. Колкото по-масово тестване се въведе, толкова повече хора ще излязат положителни. Проблемът обаче не е в това колко хора ще са положителни, а колко хора ще се разболеят и то тежко. Предвид това, че наблюдаваме такъв голям наплив към болниците, недостиг на места в тях, претоварване на Спешна помощ, това не говори ли за много по-висока заболеваемост? В сравнение с месец март, когато на практика нямаше проблем никакъв, естествено, че е много повече. Сега има една типична крива на епидемия, която от началото на октомври започна да се издига нагоре. От няколко дни тя е стационирала, което е хубаво и би трябвало да започне да слиза надолу. Това при всички случаи ще стане. Тя вече е стационирала, без силно ограничителни мерки. Сега, когато много хора спрат да ходят на работа, защото едни остават да си гледат децата, други защото им е затворен бизнесът, контактите неминуемо ще намалеят. Освен това и обществото като цяло започва да се самоограничава и да не излиза толкова. Така, че това ще намали случаите, включително и тежките. Тежките случаи биха могли да бъдат по-малко, ако бъдат пазени възрастните, хората с хронични проблеми, които са с висок медицински риск. В момента много повече ли са симптомно болните и нуждаещите се от болнично лечение спрямо предходни епидемии от нови вируси? Трудно е да се каже. Във всеки случай смъртните случаи в последните няколко седмици са най-много спрямо предходните 5 години, за съжаление нямам данни за преди това. И това е логично като се има предвид, че става въпрос за пандемия. Не са толкова много тежко болните, макар да се увеличават. В момента са 430 души, което не е толкоав висок брой като се има предвид, че в България има много болници и от всички лекари в страната един малък процент се е включил в работата с тези болни. И затова работещите в Covid-отделенията са на предела на силите си. Но при предишни епидемии не се е правила такава организация с разкриване на толкова много допълнителни отделения само за болните от конкретния вирус, включване на лекари от други специалности, студенти… Да, така тръгнаха нещата, не само в България. Така започна комуникацията от самото начало и това накара много хора да се отдръпнат от професиите си, което намалява бройката, на която може да се разчита. В минали години е имало много тежки грипни пандемии, но те не са документирани по този начин и всъщност много трудно можем да правим сравнение. Дори когато беше грипната пандемия през 2009-2010 година въобще не са изследвани всички хора и не знаем колко са били положителни. Но тогава как се е справила здравната система, била ли е препълнена с тежко болни като сега? Общо взето сега повече хора се стремят да бъдат лекувани в болница, и това е вярно. Защото хората са притеснени. И е нормално да са притеснени след като всички само за това говорим последните 8-9 месеца. Би трябвало всеки в рамките на своите възможности и своята професия да се опитва да се предпази и да предпазва другите, без да се създава паника. Няма място за паника. Ето, аз ви казвам, че дори без затварянето, нещата вече вървят към уталожване. Защо е така, защото се следва някакъв естествен цикъл на пикове и спадове ли? Да, обикновено в рамките на месец-два, което го имаме от началото на октомври се вижда как постепенно се изкачва нагоре кривата, след което достига пик и следва спад. В западноевропейските страни, които имаха изразена силна първа вълна, след това случаите намаляха без да изчезват, защото пандемичните вируси обикновено не изчезват просто така. И есента започнаха отново да се вдигат. При тях понеже втората вълна по-рано започна отколкото в България, сега вървят към спадане, както е в Белгия. Да, но в Белгия се предполага, че спадът се дължи на въведените по-строги мерки… Какво да ви кажа, и преди да е имало епидемиолози, епидемиите са започвали и са си свършвали. Така че има и естествен ход на нещата. Сега при положение, че имаме развита медицина целта е да се намали максимално броят на жертвите. Но неизпълними задачи като тази да запазим страната като едно бяло петно от вирус, който ходи по въздуха, не е реалистично. Така че аз това го възприемам като първа вълна и оттук нататък е важно да се каже, че вирусът няма да приключи. Вероятно е след няколко месеца да се наблюдава следваща вълна, за която няма никакви гаранции, че ще бъде по-слаба от тази, която наблюдаваме в момента. Което показва, че все още има необходимост да се направи план за действие, какъвто на мен много ми липсва, а виждам, че и на другите хора. Повечето страни в Европа са си направили такива планове с определени нормативи и с определени мерки, които се предполага да се вземат когато настъпи такава ситуация. И на вас ще ви е много по-спокойно, ако отворите страницата на МЗ и можете да видите какво следва – затваряне на училища или друго. Хората реагират по този начин, по който наблюдаваме сега, защото са изненадани. Като казвам хората, имам предвид всички нас – и медицинските работници са изненадани като им кажат, че трябва да се преместят в друго отделение. Когато предварително си знаеш как стоят нещата и кой за кого отговаря, може и да не ти е приятно, но вече си подготвен. Така, че плановете са много важни и много улесняват работата. В момента България преживява много висока смъртност от Covid-19, което е източник на спорове кой е виновен: хората, които не спазват мерките или правителството, което не е наложило ограничения по-рано и не управлява добре кризата? Или пък е закономерно предвид многото хора с хронични заболявания у нас, състоянието на системата и по принцип високата смъртност… И да се бяхме затворили по-рано, пак щеше да има болни хора, и пак от тях определен процент, който е стабилен навсякъде по света, щяха да се разболяват тежко и да умират. Въпросът със затварянето и със спазването, респективно неспазването на мерките, не може да отговори на този въпрос защо смъртността е толкова висока. Аз не съм съгласна, че българското общество е безотговорно и не смятам, че трябва да бъде упреквано. В голямата си част е отговорно. Ние в момента на 14-дневна база се доближаваме до това, което беше в Белгия докато имаха пик на втората вълна. Обяснението може да бъде, че сега започнаха да боледуват рисковите хора, които през март месец не боледуваха. В другите държави, където имаше първа вълна, те имаха и такава вълна на висока смъртност. Сега повече хора се разболяват и съответно процентът на рисковите, при които има опасност от смърт е по-голям. Има значение, разбира се и колко лесен е достъпът до лечебно заведение. По принцип обаче в една страна с поначало висока смъртност, каквото е България, се наслагва допълнително обременяване. Казахте за важността от предвидимост и наличието на план за управление на епидемията. Как трябва да изглежда, според вас, ваксинационният план срещу Covid-19? Ако ваксините се появят в ЕС в края на тази година или началото на другата, периодът е много кратък, а организирането на такава масова ваксинация, е много сложен процес и изисква да бъде планиран много внимателно. Трябва да се знае колко души ще бъдат първоначално ваксинирани, кои да бъдат те, кой ще поставя ваксините. Ако подлежащото на ваксинация население в България е към 5 млн. души, като изключвам децата, и половината решат да се ваксинират, са все пак 2.5 млн. души, на които трябва да им бъдат направени две последователни инжекции в кратък период от време. Това не е като да си заведеш детето при личния лекар и да му направят ваксина, защото децата в България са малко. Освен това е планирана имунизация, прави се през цялата година и т.н. А сега в един кратък период, който е епидемичен, ще трябва едни хора да се ваксинират с първата доза и да речем след 20-30 дни – с втора доза. Освен това няма да се получат всички ваксини наведнъж и някои от тях изискват специални условия на съхранение, което логистично е много трудно. Като идват на порции ваксините, в плана трябва да има известно приоритизиране и обществото да е наясно, за да се съобрази с него. Да не възникнат пак тези безкрайни въпроси: това навреме ли е, късно ли е.  Да не стане така, че личните лекари да започнат да питат кого първи да ваксинират от листата си? Те първо ще попитат как ще ваксинират, след като не поддържат контакт с хората. Ще попитат този дето идва за ваксина, откъде да знам, че не е положителен, дали не е болен и т.н. Ами ако се разболее след 2 дни, аз ли ще отговарям? Проблемите ще бъдат много. Затова ако няма план, с който всички са наясно, ще възникнат конфликти. Ако от мен зависеше да правя тази приоритизация бих започнала с медицинския персонал, учителите и персонала на детските градини и ясли и след това хората с хронични заболявания. Тук отново трябва да се вземе решение кой трябва да е с предимство. Ако от мен зависи, понеже съм в такава възраст, че имам право да го кажа, бих сложила младите хора с хронични заболявания преди по-възрастните. Бих предпазила първо младите. Може би не всички така ще направят. Това са трудни избори и обществото трябва да е наясно с тях. Освен това пандемичните ваксини не са обикновено опаковани в отделна спринцовка, което ще предполага като се отвори един флакон да се съберат определен брой хора пред кабинета на лекаря. Ако се ваксинират половината от 5 млн. души, както допуснахте, това ще осигури ли някаква колективна защита? Половината от 5 млн. души ако се ваксинират, е много добре даже. И това при всички случаи ограничава разпространението и освен това предпазва поотделно хората всеки за себе си. Който е ваксиниран, неговият шанс да се разболее, става много, много по-малък. И това не е за пренебрегване. Източник: Mediapool.bg