Начало Mediapool.bg Калин Христов, БНБ: Банковият съюз пази от фалити, но не дава пълни гаранции
0

Калин Христов, БНБ: Банковият съюз пази от фалити, но не дава пълни гаранции

0

Банковият съюз на ЕС, към който България се присъедини на 10 юли и реално ще заработи у нас от 1 октомври, няма как да елиминира банковите фалити, но свежда до минимум тяхната вероятност. Това става ясно от интервю на подуправителя на Българската народна банка Калин Христов, който отговаря за валутния борд у нас за финансовото издание Money.bg. От години той публично критикува паричната политика на Европейската централна банка в еврозоната и особено отрицателните лихви. Нееднократно в свои публични изяви е посочвал, че членството в Банковия съюз преди присъединяването на страната към еврозоната "не е разумно" и ще доведе до "асиметрично третиране с произтичащите от това рискове". В това позицията на Христов се различава от тази на правителството. Премиерът Бойко Борисов нееднократно е изтъквал през последните години, че членството на България в еврозоната и в Банковия съюз са гаранция за финансовата стабилност у нас и ще предотврати опасността от повторение на случая с КТБ. Фалитите на банки са неизбежна част от капиталистическата икономика. Банковият надзор не ги елиминира, а свежда до минимум тяхната вероятност, както и евентуалните рискове за банковата система и икономиката в случай на фалит на отделна банка, посочва Христов. "Самата история на Единния надзорен механизъм е показателна. От изграждането му в края на 2014 г. досега в еврозоната има 5 системно значими банки, които бяха под директния надзор на ЕЦБ и за които самата ЕЦБ а обяви, че са "проблемни или вероятно ще станат проблемни". От тези 5 банки само една беше преструктурирана, а всички останали – обявени в несъстоятелност", заявява Христов. Подуправителят на БНБ казва още, че валутният борд у нас остава непроменен и след влизането на лева на 10 юли в чакалнята на еврото – Валутно-курсовият механизъм II (ERMII). БНБ е поела едностранен ангажимент за нулево отклонение от фиксирания курс, поради което допустимото в ERMII отклонение на курса от +/-15% никога няма да бъде използвано. От думите на Христов става ясно, че присъединяването към Банковия съюз не води до достъп до нови подкрепящи механизми, както твърдеше премиерът Бойко Борисов, защото до влизането в еврозоната банките у нас няма да имат достъп до ликвидност от Европейската централна банка. "Присъединяването към ERMII и Банковия съюз не носи нови, недостъпни за България досега, европейски защитни механизми или фондове", изтъква Калин Христов. От думите му става ясно още, че на този етап и разходите за членството не са големи. Първоначалната вноска на България в Единния фонд за преструктуриране ще бъде едва 81 млн. евро, а допълнителната гаранция от българското правителство – 32.5 млн. евро. В същото време българският Фонд за преструктуриране на банки разполага със 701 млн. лв., които ще се ползват за първоначалните вноски. Отделно, най-големите банки у нас ще трябва да плащат и такси на европейските институции за надзор и преструктуриране. Калин Христов обяснява още, че с влизането на България в еврозоната се увеличава вероятността големите чужди финансови групи у нас да трансформират дъщерните си банки в клонове. "Ефектите от трансформации на дъщерни дружества в клонове са свързани с опасността от трансформиране на значителна част от банковата ни система в режим на работа без капитал. Клоновете нямат изискване за поддържане на капитал. На фона на липсата на капитал и капиталови буфери в клоновете, следва да се подчертае, че при всички случаи застраховането на депозитите остава национална отговорност, тъй като третият стълб на Банковия съюз (единна европейска схема за гарантиране на депозитите) не е изграден", посочва Христов. На този етап обаче нито една от големите чужди банки у нас не е декларирала намерение да се превръща в клон. По думите на Калин Христов БНБ няма намерение да активира сключения през пролетта валутен суап с ЕЦБ на стойност 2 млрд. евро, защото валутният борд изключва подобна необходимост, а и е покрит с исторически високо ниво на валутни резерви. Според подуправителя на централната банка перспективите за повишаване на лихвите на ЕЦБ в краткосрочен и средносрочен план клонят към нула. Официалната прогноза на БНБ е, че има 60% вероятност спадът на реалния БВП на България през 2020 г. да е в интервала от -4.1% до -13.1%, казва още Калин Христов. Източник: Mediapool.bg