Начало Mediapool.bg Как България се оказа в центъра на сблъсъка между Русия и НАТО
0

Как България се оказа в центъра на сблъсъка между Русия и НАТО

0

Липсата на ясни позиции, зле прикривана зад политиката на "баланс" между Москва и НАТО, заедно с отсъствието на независимо и компетентно разследване плюс пропуски в спецслужбите, превърнаха България в лесен и удобен терен за руските действия в Европа, а самата държава – в мишена на хибридни атаки. Последният шпионски скандал по оста НАТО – Русия, в който отново има българска следа, е поредното доказателство за това. Чехия изгони 18 руски дипломати, след като обяви, че руското разузнаване ГРУ е било замесено в експлозия в склад за боеприпаси край Злин през октомври 2014 година. Призован от свой политически опонент случилото се да бъде тълкувано като "държавен тероризъм", чешкият премиер Андрей Бабиш заяви по-рано тази седмица: "Русия не е атакувала Чешката република. Агентите са атакували…стока на български оръжеен търговец, който вероятно е продавал тези оръжия на страни, които се бият в Русия". И Бабиш, и чешкото разследване визират българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев, собственик на "Емко", който е съхранявал своя стока във въпросния чешки склад и който няколко месеца след експлозиите бе отровен – най-вероятно от същите агенти на ГРУ, които са атакували склада. Според чешката версия складът е бил атакуван заради боеприпаси, които е трябвало да бъдат изнесени за страни, воюващи с Русия. Местни медии съобщиха дори, че те е трябвало да експлодират на българска територия. "Емко" от своя страна отрече, че е трябвало да достави продукцията в Украйна, а информацията, че взривът е трябвало да стане в България определи като "странна". Разследването, липсата на отговори и шпионите Към момента българската държава се държи изключително дистанцирано към скандала, без да е взела каквото и да е отношение към него. В същото време "Емко" изпрати официални писма до главния прокурор Иван Гешев и председателя на ДАНС Димитър Георгиев, тъй като досега "никой не е потърсил фирмата за информация по тези въпроси". Правителство и прокуратурата не са коментирали версията, че боеприпасите е можело да бъдат взривени в България, което доведе до парламентарно питане до премиера, отправено от депутати от "Демократична България". Факт е, че през последното десетилетие у нас имаше серия взривове във военни заводи, което доведе до логични въпроси и спекулации възможно ли е при някои от тях да става дума за саботаж. Емилиян Гебрев, синът му и директор във фирмата му бяха отровени през 2015 година с вещество, подобно на "Новичок". Прокуратурата задейства разследването едва след похищението срещу двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания през март 2018 година. Тогава България отказа да изгони руски дипломати, както направиха повечето страни от ЕС и НАТО в знак на подкрепа към Великобритания и НАТО. С поведението си България на практика оспори заключенията на САЩ, Великобритания и НАТО, че Русия стои зад атаката. Едва в началото на 2020 г. прокуратурата задочно обвини трима руски агенти за похищението срещу Гебрев. По-късно обаче стана ясно, че България е спряла разследването на т.нар. "български Новичок", както съобщи самата фирма "Емко", като основният мотив на разследващите е, че е невъзможно да бъдат открити тримата обвиняеми руски граждани – агенти на руското военно разузнаване (ГРУ). Единият от тях е сред заподозрените и за отравянето на Скрипал в Солсбъри. Британският разследващ сайт Bellingcat съобщи, че ръководителят на екипа, извършил нападението с "Новичок" срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри, е заснетият в подземния паркинг на компанията "Емко" в София в деня на покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Тупкане на топката и шумни шпионски скандали От "Емко" призоваха да бъде възобновено разследването и въпросът да бъде поставен в дневния ред на ЕС и НАТО, но това така й не стана. Вместо това българската прокуратура разкри като руски шпионин Николай Малинов, председател на сдружението "Русофили", а после откри руска шпионска мрежа сред настоящи и бивши висши военни. За година и половина от страната бяха изгонени осем руски дипломати. Случаят с Николай Малинов не стигна доникъде, като се изключи, че междувременно той бе награден с орден от Владимир Путин. Две седмици преди изборите прокуратурата и специалните служби обявиха безпрецедентен успех срещу престъпна група от действащи и бивши военни разузнавачи, шпионирала в полза на Русия, но съдебното дело предстои, а именно то ще изясни с какво точно са се занимавали заловените пенсионери. Изгонването на руски дипломати пък едва ли е трогнало особено Москва, чийто персонал в България не страда от липса на кадри. Все още обаче няма никаква официална информация какви мерки са взети недопускане на подобни пробиви, ако бъдат доказани, в натовска служба, като българското военно разузнаване. Подобни случаи със сигурност се отразяват в доверието и споделяната с България информация от страна на НАТО. В същото време страната ни отново е във фокуса на вниманието заради чешко-руския шпионския скандал и отново е "пас", сякаш не е била мишена на ГРУ. Отделно от това, мобилизацията на цялата държавна машина срещу Емилиян Гебрев през последните две-три години, в синхрон с интересите на офшорна фирма, свързана с Делян Пеевски, съмнително съвпада с дейностите на ГРУ срещу Гебрев. Как точно стоят нещата, обаче, може да разкрие едно независимо разследване, подкрепено от експертизата на партньорите в НАТО, но досега това не се е случило. Липсата и на ясна, политическа реакция, каквато в Чехия дойде лично от премиера, предоставя на ГРУ благодатна почва за действие и следите към България стават все по-ясни и логични. Източник: Mediapool.bg