Начало Mediapool.bg В секциите с хартиено гласуване: ГЕРБ и БСП са получили по-голяма подкрепа

В секциите с хартиено гласуване: ГЕРБ и БСП са получили по-голяма подкрепа

0

В секциите с хартиено гласуване: ГЕРБ и БСП са получили по-голяма подкрепа ГЕРБ побеждава в секциите с хартиено гласуване с 29.86 %, а БСП е втора с малко над 19%. И за двете формации това е с по 6 % повече гласове в сравнение с техния общ изборен резултат. Това показва анализ на официалните данни, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК), направен от Институт за развитие на публичната среда (ИРПС). ДПС също се радват на по-висока подкрепа в "хартиените" секции, а формациите "Има такъв народ" и "Демократична България" привличат по-малък дял от гласовете в тях. Шестте партии и коалиции, получили представителство в 46-ото Народно събрание, са събрали общо 164 560 гласа (или 88.1 %) в малките секции. След последните промени в Избрания кодекс с хартиени бюлетини се гласува в секциите с по-малко от 300 избиратели по списък. В останалите се гласува само с машини. Така на 11-и юли машинно гласуване бе проведено в 9 401 секции в страната, а хартиено – в 2 822 секции (326 от които подвижни и 1 на кораба "Дружба"). Гласуването с хартия В България с хартиени бюлетини се е гласувало в 2 495 секции, които не включват подвижните избирателни кутии и корабната секция). В избирателните списъци на тези секции е имало общо 327 425 души. От протоколите на комисиите става ясно, че по време на изборния ден са дописани още 18 438 души. Броят на подадените гласове възлиза на общо 186 815 – т.е. избирателната активност в тези секции е била 54.01%. Секцията, в която най-много избиратели са гласували с бюлетини, е в с. Въглен (община Аксаково, област Варна). В нея от общо 862 души по списък, 370 са упражнили правото си на глас. Интересно е, че в тази секция не е имало поставена машина за гласуване, въпреки че вписаните в избирателния списък значително надвишават прага от 300 души. Същата е била ситуацията в с. Въглен и на изборите през месец април, когато отново са се ползвали хартиени бюлетини, а в секцията гласуват 471 избиратели от 871 по списък. Според критериите на ЦИК за изборите през юли секцията във Въглен дори трябваше да е оборудвана с две машини. Анализа на ИРПС показва, че на 11 юли 83 от секциите с хартиени бюлетини са били с 300 и повече избиратели по списък. Някои от тях са били в лечебни заведения, но в останалите според Изборния кодекс трябва да е проведено машинно гласуване. Това обаче не се е случило. От документите, публикувани на страницата на ЦИК, не стават ясни причините за това. Общо имащите право на глас в тези 83 секции са били 28 591 души или средно по 344 на секция. Машинното гласуване Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9 401 секции. В техните списъци беше включен основният дял от избирателите в страната – общо 6 258 078 души. В изборния ден в тези комсии са дописали още 56 770 имащи право на глас. В тези секции са дали вота си 2 400 252 души, което прави избирателната активност в тях 38.01 %. В секциите с машини шестте партии с депутати в настоящия парламент получиават общо 2 113 088 (или 89.22 %). Според данните на ЦИК в 1 115 секции е имало 2 машини за гласуване. Секцията с най-много гласували на машина в страната е в с.Зайчар (община Руен, област Бургас) – там са гласували 743 избиратели. И на миналите избори там е имало машина, но тогава от 729 гласували, едва 3-ма са избрали да гласуват по този начин. В общо 33 секции на територията на страната са гласували повече от 500 души. В секциите с машинно гласуване разпределението на вота, което е почти идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска в сравнение с "хартиените". Причините за разликата в активността може да са различни. Анализатори считат, че част от избирателите може да са се въздържали да дадат своя вот поради въвеждането на задължително машинно гласуване в секциите с над 300 души по списък (каквито са повечето в страната). Подобна теза се подкрепя от поглед върху избирателната активност през април в секциите, където отново се е гласувало само с хартиени бюлетини. Тогава те са били 2 596 (в това число не са включени 484 мобилни секции) и в тях гласа си са подали 202 362 избиратели от общо 342 610 по списък. Така избирателната активност на предишните парламентарни избори там е била 59.06%. Явно е, че спадът в активността е по-малък, отколкото общия за страната. Като причина за по-ниската избирателна активност експерти посочват и факта, че изборите бяха проведени в сезона на отпуските през лятото. В допълнение, по време на предизборната кампания правоохранителните органи бяха особено активни, като техните действия се споменават като причина за намаляване на гласовете, подавани в секции в риск от контролиран вот. Източник: Mediapool.bg