Начало FrogNews Даниел Смилов: Коалиционната лодка не е обречена на успех, но не се е запътила и към скалите като ”Вера Су”
0

Даниел Смилов: Коалиционната лодка не е обречена на успех, но не се е запътила и към скалите като ”Вера Су”

0

Политологът Даниел Смилов анализира за DW поводите за оптимизъм и основните рискове пред преговорите за правителство.

Изборите за парламент – трети за 2021 г. – завършиха с категоричен мандат за съставяне на правителство от четири партии: ПП, БСП, ИТН и ДБ. Всяка една от тези партии е необходима, за да има управляващо мнозинство, защото заедно те разполагат с 134 места в НС.

От съдържателна гледна точка мандатът за управление е същият като на предходните два избора – да се състави правителство, което не само да ревизира “модела Борисов”, но и да модернизира България. Играчите обаче са по-различни и е ново съотношението на силите: доминацията на ПП прави всички по-оптимистично настроени за възможността България да има редовно правителство до края на годината.

Ще успее ли всяка партия да разкрие потенциала си?

Ситуацията е малко като в стар виц за радио “Ереван”. Най-добрият кабинет би бил този, в който външните работи, енергетиката и финансите следват политиките на ПП, правосъдието и екологията – на ДБ, социалните грижи и регионалното развитие  – на БСП, а спортът и транспортът – на ИТН. Най-лошото пък би било, ако идеите на БСП се наложат в енергетиката, външните работи и финансите, ИТН поеме културата, на ДБ се падне спорта и т.н. И наистина, както има смисъл италианците да готвят, германците да правят коли, а французите да са любовници, така има смисъл и разделението на труда в новото правителство да следва някакви базови компетентности на съставящите го елементи.

Дотук нещата със съставянето на кабинета вървят добре и участниците избягват най-голямата опасност – да мислят първо за министерските портфейли преди да са избистрили програмата. Позитивните елементи в процеса са следните:

    Коалиция: Целта е правилно зададена – постигането на коалиция, в която отговорността на всяка една от партиите е ясна и те колективно стоят зад приетата програма и персоналния състав на правителството. Това е сериозна крачка напред спрямо идеите за управление чрез “плаващи мнозинства” в предходния парламент;

    Програма: България не е Германия и не може да си позволи месеци наред да изработва детайлна управленска програма. Конституционната процедура у нас изисква съставянето на правителство в сравнително кратки срокове. Президентът има известна гъвкавост да удължи този процес, но така или иначе той не може да отнеме повече от един, пряко сили два месеца. Затова идеята да се изработи скоростно достатъчно подробна програма е добра идея. Както и разбиването на работата на 18 групи, така че нещата да се случват по-бързо;

    Фокус върху съвпаденията: Работните групи бързо изведоха голям брой идеи, които са общи за четирите партии. По този начин вече е оформен гръбнакът на една управленска програма. Особено видими са съвпаденията в област като правосъдието, където има широк консенсус по теми като специализирания съд и прокуратура, отчетността и отговорността на главния прокурор и т.н. Подобни теми са и електронното управление, модернизацията на средното и висшето образование, реформите в сектора на държавните поръчки и много други;

    Четиригодишен хоризонт: За пръв път от много време сериозно се заговори за правителство с потенциал да изкара пълен мандат. И наистина, ако преговорите завършат успешно, конструкцията, която ще се получи ще може да разчита на сериозна легитимност, потвърдена на три парламентарни вота плюс един президентски. В крайна сметка и Румен Радев спечели втория си мандат на вълната на настроенията за управление без ГЕРБ и ДПС;

    Конструктивността на ПП: Трябва да бъде отбелязана и способността на ПП, като центристка формация, да удържи позитивния тон в отношенията между партии, които често са преплитали шпаги една с друга. Ролята на водещия преговорите не може да бъде подценявана – ако тя е неумела, процесът бързо би добил грозен характер и резултатът му би бил делегитимиран. Засега това не се случва не само заради ПП, но и заради общата добронамереност на четирите партии.

Големите рискове

Разбира се, в картината има доста подводни камъни под гладката морска повърхност, по която изглежда се носи коалиционната гемия. Някои от тях са от процедурен, а други от съдържателен характер:

    Фетишизиране на прозрачността: Идеята за публични договаряния на приоритети е полезна, доколкото тя разкрива добрата воля на партиите и желанието им за сътрудничество. Тази онлайн откритост е полезна в началните фази на преговорите, където се очертават общите акценти, но може да стане опасна, когато трябва да бъдат договорени сериозните компромиси. Например, по въпроса за АЕЦ “Белене” е добре лидерите на партиите да достигнат до някакво решение и едва тогава публично да го изложат, като заедно застанат зад аргументацията му. В противен случай някоя от партиите може да изпадне в трудна ситуация и да изглежда пред избирателите ѝ, че е изнудвана да отстъпи на живо. А това обикновено води до взаимно втвърдяване на позициите и блокиране на общите решения;

    Трудните въпроси: Успехът на преговорите ще зависи не от процента на съвпаденията между програмите, а от останалите нерешени въпроси. И 99% съвпадение да се постигне, пак може да останат три проблема, които да преобърнат коалиционната кола. В този смисъл нищо не е договорено, докато всичко важно не е договорено. Тепърва ще навлизаме в тази трудна част от преговорите, която ще предопредели изхода им;

    Невъзможните задачи: Новото управление не трябва да поема принципно невъзможни задачи, като промяна на конституцията, например. В това НС конституционно мнозинство за смислени промени като цяло няма и ще е загуба на време да се мъчат да убеждават ГЕРБ и ДПС за подкрепа за промени например в съдебната власт. Много неща в тази сфера могат да се постигнат със законови мерки, като например разписване на отговорността на главния прокурор за решения на отделни прокурори, разширяването на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата и т.н.;

    Спешните въпроси: Хората ще съдят първоначално за правителството по политиката му в следните три сектора. На първо място ще е Ковид кризата. Добре е четирите партии да използват инерцията от изборите, за да заложат ефективни мерки по ваксинацията и налагането на зеления сертификат. Отказът от предприемане на решителни действия в тази сфера ще е пагубен – именно той свали високите нива на доверие в служебното правителство и ще е жалко, ако новото управление не си извлече поуките в това отношение. На второ място следва кризата с цените на енергията – това ще е важен тест в началото на мандата. И не на последно място, българите имат нужда от някаква степен на оптимизъм, че ситуацията в страната ще се подобри. Новата програма за управление трябва да се възприеме не само като корекция на очевидните отклонения от нормата при предишното управление, а като сериозен тласък на страната напред. Фондовете на ЕС могат да са финансовата основа, върху която подобен оптимизъм да се развие, но те не са панацея. По този проблем ПП и ДБ трябва да имат водеща, креативна роля, защото ИТН и БСП са по-скоро антикорупционен и социален коректив на властта;

    Символната политика: Преговорите могат да затънат в символна политика като въпросът със Северна Македония и анти-джендърските обсесии на някои политически лидери. Патриотарската мобилизация по отношение на съседната страна е време да се охлади, особено на фона на пътната трагедия, която направи очевидни необходимостта от човешко отношение и базова доброта. Добре ще е да осъзнаем най-накрая абсурдността на това, че сме стигнали дотам да блокираме нашия съсед, а и Албания покрай него, от започване на преговори за еврочленство. Тази позиция не е оправдана не само от морално-човешка, но дори и от тясно егоистична национална позиция – всъщност работим против интересите си като държава, за която е изключително важно да има сериозна европейска интеграция на Балканите;    

    Персоналният състав: В крайна сметка накрая политиките трябва да бъдат реализирани чрез хора, чрез екип. Добре е, ако се цели трайно управление, партиите да се ангажират с политически лица в кабинета. Това ще подчертае ангажимента им и отговорността, която носят за управлението. А и идеята да си измият ръцете с независими експерти няма да проработи този път – хората вече очакват по-стабилно и трайно управление и са дали мандат за това.

Хората очакват тази лодка да достигне целта

Коалиционната лодка не е обречена на успех, но не се е запътила и като “Вера Су” към скалите. Предпоставките са добри, времето като цяло е добро и с нормални навигаторски умения и доза благоразположеност подводните скали могат да бъдат заобиколени.

Това е нещото, което хората очакват и искат да видят. Всеки друг резултат би бил много тревожен не само за конкретната коалиционна гемия, а и за демокрацията в страната.

Източник: FrogNews