Начало E-vestnik Иранският ядрен проблем: от споразумение през 2015 г., до напрежение днес
0

Иранският ядрен проблем: от споразумение през 2015 г., до напрежение днес

0

Вчера преговарящите от Иран, САЩ и ЕС съобщиха, че пътуват за Виена, за да подновят разговорите за рестартиране на договора по иранската ядрена програма. По този повод Франс прес предлага справка, в която припомня какво се случи, откакто бе сключено споразумението за иранската ядрена програма през 2015 г. и защо се налагат преговори за неговото рестартиране

Историческо споразумение

През юни 2013 г. Хасан Рохани, представлявал Иран на първите международни преговори по иранския ядрен проблем, започнали през 2003 г., е избран за президент. Той става приемник на ултраконсерватора Махмуд Ахмадинеджад, чието осемгодишно управление се откроява със силно напрежение в отношенията със западните страни.

Рохани получава съгласието на върховния лидер Али Хаменей да раздвижи буксуващите дискусии.

На 14 юли 2015 г. във Виена е сключено споразумение след дванайсетгодишна криза и 21 месеца упорити преговори между Иран и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Китай, САЩ, Франция, Великобритания, Русия) плюс Германия.

Пактът влиза в сила на 16 януари 2016 г. С него Иран получава смекчаване на международните санкции в замяна на драстично ограничаване на ядрената си програма, поставена под строг контрол на ООН, и на гаранции, доказващи, че той не се стреми да се сдобие с атомна бомба, както винаги е твърдял.

Тръмп се оттегля от споразумението

На 8 май 2018 г. след неколкомесечни заплахи американският президент Доналд Тръмп обявява, че САЩ излизат от споразумението.

Вашингтон възобновява едностранно редица строги икономически санкции, засягащи по-специално петролния и финансовия сектор на Иран. Големи международни компании прекратяват дейността или проектите си в Иран.

Отказ от ангажименти

На 8 май 2019 г. Иран започва да се отказва от някои поети ангажименти в стремеж да упражни натиск върху останалите страни по споразумението, за да му помогнат те да заобикаля санкциите, наложени от САЩ. Доналд Тръмп налага нови санкции.

След като между другото надхвърля разрешеното равнище на обогатяване на уран и количество тежка вода, Иран заявява в началото на 2020 г., че няма повече да се съобразява с ограниченията „в броя на центрофугите“. През 2021 г. Техеран обявява, че е започнал производството на уран, обогатен до 60 на сто.

Разговори във Виена

В началото на април 2021 г. във Виена започват разговори с цел споразумението да бъде спасено. САЩ са поканени косвено за пръв път в тях, откакто в Белия дом дойде на власт Джо Байдън, изразил желание да върне страната в пакта.

На 5 август новият ирански президент – ултраконсерваторът Ебрахим Раиси, заявява, че е отворен за „всякакви дипломатически планове“, предвиждащи вдигане на санкциите, но предупреждава, че Техеран няма да се поддаде на „натиска и санкциите“.

Прекратени за няколко месеца, в края на ноември преговорите продължават отново.

През февруари 2022 г. прозвучават оптимистични изявления, внушавайки надежди за договаряне. Нашествието на Русия в Украйна в края на месеца обаче забавя нещата.

Страните сякаш са на крачка разстояние от споразумяване, но през март преговорите спират – американците и иранците се обвиняват взаимно, че ги блокират.

На 16 март Техеран заявява, че остава да бъдат съгласувани още „две теми“ – част от неговите „червени линии“.

На 30 март Вашингтон налага финансови санкции на доставчици, обслужващи иранската програма за балистични ракети – „нов знак за недоброжелателство“ според Техеран.

Порицания и санкции

На 8 юни САЩ и европейците прокарват в МААЕ резолюция, официално призоваваща Иран да изпълнява задълженията си.

Ислямската република дава отпор, като изключва камери за наблюдение, монтирани от агенцията. На 16 юни Вашингтон обявява санкции срещу ирански петролно-химически групировки.

Безплодни преговори в Катар

На 28 юни в Катар започват индиректни преговори между американците и иранците с посредничеството на Европейския съюз. След два дни обаче разговорите прекъсват, без да е постигнат пробив.

Обратно във Виена

На 26 юли дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел внася проект за компромис и предупреждава, че отхвърлянето му би довело до „опасна ядрена криза“.

На 3 август Иран, САЩ и ЕС обявяват, че преговарящите им заминават за Виена, за да подновят преговорите с оглед споразумението да бъде възстановено.

БТА

Източник: e-vestnik.bg

Сподели: