Начало E-vestnik Мостове с Македония преди политиците
0

Мостове с Македония преди политиците

0

Корица на книгата на издателство „Балкани“.

 

Бел. ред.: Докато политиците са карат за Македония, писатели и книгоиздатели от години строят мостове между двете страни. По-надолу е откъс от книгата „Мостове и делби (със Северна Македония) – имаме ли елит?”, изд. Балкани, 2022 г.

Поводът за книгата:
„Мостове и делби – имаме ли елит?” е въпрос, който нося в себе си още от основаването на издателство „Балкани“ през 1991 г. Тогава Македония още не беше „Северна“. С него съм обиколил балканските страни по няколко пъти. А специално Македония – доста повече.
В която и балканска страна да отида днес, мога да занеса по няколко книги от най-добрите им писатели, преведени на български език, издадени от „Балкани“ в „Балканска Библиотека“. След половинвековната изолация, когато в Македония знаеха само „Хитър Петър“, а ние – „Македонска кървава сватба“, вратата се открехна със скърцане. През процепа от светлина първи преминаха писателите.
Книгата се появява формално по повод 30 г. „Балкани“, но тя е предизвикана от продължаващо безхаберие. Вече години наред! Публичните мегдани пак са завардените от платени гавази, а независимото професионално мнение е прогонено.
В епохата на плячката, в оргията на жълтата култура е нормално един гражданин да стане „политик“ за една нощ. Както е задължително да се похвали, че само един път досега в живота си е бил в Македония, но вече има решения. Лекотата, с която се изричат глупости, е характерна за фолклорното мислене на Балканите.
При безнаказаната демокрация, тя затова е и безполезна, последният лумпен, клоун, мутра, дори свестен професионалист или пък просто новобогаташ могат да се озоват „в управлението“. Защо се чудим на културния упадък от последните трийсет години?
Точно сега идват солени сметки. „Случаят Македония“ е въпрос и за съдбата на българската литература и култура. За отговорността на българския „елит“ към България без недомлъвки. Кой ще плаща тези сметки? Защо сме забравили да питаме досега:
– Имаме ли елит, дами и господа?

 

Между Вера Мутафчиева и акад. Гане Тодоровски

„Колкото и странно, най-слабо сме си представяли братята македонци, трайно и враждебно двустранно неведение“, написа в предговора на сборника с балкански разкази „Снощи минах“ проф. Вера Мутафчиева в 2000 г. Още по-голямо беше учудването й, като прочете на македонски език превода на романа „Плячка“, представен в Скопие в 2006. Заглавието бе вече „Грабеж“, а основният герой Хънтъра от ловец стана „лововичар“. Доста се посмяхме! Това е страната, каза тогава тя, в която са изречени най-хулните думи към България. Представянето на български автор в 2006 на Панаира на книгата там бе необичаен „пробив“ в официалната среда, в масовите им предразсъдъци. И все пак стана благодарение на академик Гане Тодоровски, на приятели – писатели, издатели, критици. Под погледите и на доверчива, и на негативно настроена публика.
Същият Гане Тодоровски, който до сетните си дни събираше десетки преводи от различни световни езици на стихотворението „Тъга по юг“ от Константин Миладинов, писано в студения Петербург. Стихотворението е издадено за пръв път на 7 февруари 1861 година от Георги Раковски в Белград във вестника му „Дунавски лебед“. Обичаше червеното пивко вино със същия романтичен етикет. Казваше, че македонскиот язик оди до там, додето оди и Александър Македонски?! И се шегуваше след това на мисълта си заедно с мен. Както и на апострофа, че езикът на великия Александър е гръцки. Случваше се да се обади по телефона и да пита: Пишеш ли, пишеш ли? Тази колегиална заинтересованост стопляше сърцето ми.
Защо само българите и македонците плачем за ослепените войници на Самуил?, го питах. Има нещо и то ще да е голямо, казваше той като мнозина други.

(от „Мостове и делби – имаме ли елит?“, изд. „Балкани“, 2022 г.)

Източник: e-vestnik.bg

Сподели: