Начало OFFNews Обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми процент, без който не мога
0

Обещай ми любов, обещай ми тревога, обещай ми процент, без който не мога

0

В последните дни заедно с инфлацията, войната в Украйна и проблемите между коалиционните партньори обществото ни се сблъска челно с още една тема, върху която винаги всички обичат да се упражняват.

И този път темата се появи от сбъсъка между два колоса в съвременното ни пространство – звездите на българската естрада и ПП „Възраждане“.

А тя е повече от култова – „Възраждане“ се сетиха да извадят от шкафа един злополучен законопроект, който от началото на второто десетилетие на XXI век все е в ръцете на политиците (или по-скоро в устите им), но така и никога не стига нито до зала, нито до душите и сърцата на българите.

И това е законопроектът за повече българска музика в родния ефир.

I. Малко история на законопроекта за повече българска музика

Откакто се е пръкнала тая пуста демокрация у нас, все се чудим защо нещата не вървят добре. И спрямо това кой какъв отговор дава на този въпрос, той се позиционира ту в ляво, ту в дясно, ту в либералната, ту в консервативната част на политическия спектър. Но винаги има едни постоянни величини и те винаги са, така да се каже, надпартийна ценност. Такова нещо е и прословутият законопроект за повече българска музика в ефира. Неговата история започва през далечната вече 2011 г., по времето на бившата страховита политическа сила РЗС, чрез един неин депутат – Емил Велинов.

„Изпълнителите и авторите на нова българска музика са в едно подчинено положение спрямо световните автори и изпълнители на музика. Това са пазарни тенденции, радио и телевизионните оператори се стремят да лансират в своите програми основно световни изпълнители. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това трябва да се сложи край“, заявява народният представител Велинов в интервю за Дарик радио на 14 септември 2011 г.

(Повече по темата – тук)

Проектозаконът не минава, после започва поредица от сътресения, сред които протестите срещу приемането на ACTA у нас, и в крайна сметка идеята не минава, но продължава да витае в общественото пространство. И най-вече дружествата, които се грижат за събиране на авторските права на българските музиканти правят всичко по силите си, за да лобират за подобен закон.

Това обаче по някаква причина не може да се случи. Докато през 2020 г. поредната голяма акция на „Музикаутор“, придружена със социологическо проучване на „Алфа рисърч“, поръчано от самото дружество, показва следните резултати: на въпроса: „Какви очаквания имате за среден брой пускани български музикални произведения в медиите?“ с „категорично да“ са отговорили 24,7 процента от анкетираните, а с „по-скоро да“ – 47,6 процента. А на въпроса за предпочитанията на българите към българската и чуждестранната музика в медиите имаме 41,7 процента заявили категорично интерес към българската музика, и 43,9 процента, за които това няма значение. 

(Повече по темата – тук)

Това проучване води до срещи с политици, но само групата на Обединени патриоти приема концепцията на „Музикаутор“ за своя и внася в деловодството на Народното събрание законопроект. Всъщност те са два – за промени в Закона за радиото и телевизията – за квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир, и за противодействие на дезинформацията в интернет.

Проектът за квотите е отхвърлен с 13 „въздържали се“ и само двама гласували „за“ още на етап „комисия по култура“ в Народното събрание. До зала отново не се стига.

(Повече по темата – тук)

Така идеите за повече българска музика остават да висят във въздуха, с ясното усещане, че някой в цялата история е в ролята на лапнишаран.

II. Повече българска музика в ефира – ситуацията към днешна дата

Не си мислете, че темата е приключена…

Към днешна дата ОП вече ги няма в парламента, но тяхното място бе заето от други националисти – „Възраждане“. И темата за българска музика в ефира се върна така, както птичките се връщат напролет.

В новия проектозакон на „Възраждане“ (който за момента все още не е облечен в текст, а се водят обсъждания и дискусии) се предлага „минимум 50% българска музика в ефира на БНТ и БНР“.

Темата се движи от депутата Цвета Галунова, която казва, че тази промяна е закъсняла, но необходима.

Интересното в случая е, че сегашната дискусия се опира на данните от 2020 г., когато ОП се опитваха да прокарат своите промени в законите, като даже се цитира същото това изследване, поръчано от „Музикаутор“ на „Алфа рисърч“, отново от 2019 година, което беше използвано за база при предишния опит да се въведат квоти за българска музика.

В интервю за Dir.bg депутатът Галунова казва, че има страни, в които такава квота няма, но не е и нужно, защото там така или иначе се върти родна музика, но има и такива, в които квоти има. И посочва за пример Франция и Гърция, които са страни членки на ЕС.

Впрочем, въпреки първоначалния скептицизъм някои български музиканти припознаха каузата на „Възраждане“ и заеха места в Комисията по култура, за да защитават идеите на „Възраждане“, преди това на ОП, преди това на РЗС.

III. Кой какво твърди в тази история

Тук някъде започва разминаването. Проектозаконът на „Възраждане“ поне за момента предвижда квоти само за националните държавни медии – БНТ и БНР. Идеите на артистите, които подкрепиха каузата, обаче са далеч по-амбициозни.

И тук започна новото разделение, така характерно за музикалната гилдия у нас. Направи впечатление, че припозналите каузата на „Възраждане“ са предимно хора от „естрадната“ сцена-  дует „Ритон“, Йорданка Христова, Силвия Кацарова. И техните искания се оказаха толкова радикални, че „Възраждане“ с тяхната „скромна“ идея за минимум 50 процента изведнъж започнаха да изглеждат като скромна центристка партия с умерени идеи.

Еманация на този дух бяха няколко странни изказвания, като това на гранд дамата на българската естрада Йорданка Христова, която опита да направи някаква алегория, свързана с българската музика и новините на турски.

Но още по-величествено беше участието на Силвия Кацарова в предаването „Лице в лице“ по БТВ, където бившата фронтдама на LZ така увеличи бюджета на БНР (твърдейки, че той е 150 милиона лева), че вероятно е предизвикала поне няколко хипертонични кризи – както в БНР, така и в министерството на финансите.

В крайна сметка тоталното разминаване между възможното и невъзможното роди каламбура как българският шоубизнес плаща вместо на родните певци на Шакира. И това предизвика серия от мемета в социалните мрежи.

А темата за пореден път олекна.

Още повече тя олекна, когато депутатът Христо Петров, ака Ицо Хазарта, се обяви против квотите и заяви нещо, което отдавна се говори в общественото пространство – според него „спасителните квоти за българска музика са за некадърници“

IV. А какъв е проблемът в действителност

Всъщност ситуацията изисква да кажем следното – БНТ и БНР са медиите, които най-много въртят българска музика.

И това си има своето обективно обяснение, особено по отношение на БНР. Националното ни държавно радио всъщност е продуцент. То продуцира българска продукция – целият Златен фонд на радиото например. И има особено голям интерес тази продукция да се върти, защото като продуцент радиото получава отчисления за нея.

Истината е, че което и дружество за права да попитате, то ще ви отговори едно и също – БНТ и БНР са най-коректните платци на авторски, изпълнителски и продуцентски права у нас. БНР например има предавания със 100 процента българска музика, такива със 70, но като цяло българската музика там е около 46-47 процента – т.е. почти е достигнала квотата от 50, така желана от всички.

Тогава къде се крие проблемът с парите на изпълнители и композитори?

Той се крие на няколко различни места. Първо – в механичната често работа на медиите, които са свикнали по инерция да си правят нещата лесно – получават едни големи каталози от едни малко на брой (3-4) компании. И въртят едно и също. Не за друго, а защото ги мързи да търсят. А и в много частни медии длъжността „музикален редактор“ съществува само виртуално, но музикалният редактор я е с готварско училище, я е шлосер, я е завършил „Двигатели с вътрешно горене“, но е братчед на собственика.

Това обаче не е толкова сериозно, колкото следващото. И то е, че изключително много пари, които дружествата за управление на права трябва да прибират, остават неприбрани. Визирам заведенията, които са длъжни да плащат стикери към „Музикаутор“ и „Профон“, но самите дружества очевидно нямат капацитета да събират тези пари. И така те остават неприбрани. Много заведения с малки суми например… А най-интересното е, че всъщност няма система за мониторинг какво се върти в заведенията и се разчита на медийния мониторинг. Демек, ако сте от ъндърграунда, няма да вземете нищо, защото няма реално отчитане.

Има обаче един много сериозен проблем. Той се корени във факта, че мнозина не са направили нужното да регистрират творбите си. Особено в контекста на това, че те трябва да се пререгистрират отново, ако някога сте го правили, защото дружествата у нас преминаха към специални софтуери, които следят какво къде се излъчва и ви дават отчет дори на самите вас. Само че мнозина, поради омерзение или поради недоверие, отдавна са се отказали да регистрират нещата си. А дружествата, повярвайте, не умират от желание да правят кампании, защото непотърсените пари в някакъв момент спират да са ви дължими. И после дружествата ги преразпределят. Просто като фасул…

Има и още нещо. Тарифите за излъчване у нас са смешни. Особено в частните радиостанции. Там могат да ви излъчат парче, от което, ако сте няколко автори, да вземете по 2 стотинки на калпак. И това е повече от нелепо, защото и да ви скъсат от въртене, накрая няма да можете да си купите и два пакета дъвки.

В този ред на мисли има да се работи много, но не в тази посока, а в други – повишаване на тарифите за излъчване, много по-успешна събираемост на парите от заведенията, които са ползватели на музика и не на последно място – ако трябва дружествата се налага да отидат във всеки град и да направят големи кампании, в които да обяснят на собствените си членове как успешно да регистрират интелектуалната си собственост. И да спрем например да си продаваме правата за 10 години, когато пишем музика за реклами (и аз съм го правил, а не е никак хубаво това).

V. А можем ли да направим напълно протекционистки закон?

За това също се е говорило. Да задължим всички да въртят българска музика. Звучи добре, но я ми кажете например – ако имате профилирано радио, което върти само хаус музика, откъде, за бога, ще намерите 60 процента българска хаус музика? И с това приключвам тая тема. Има някои неща, които не е хубаво да се пипат. Например частната собственост. В Съединените щати хората имат право да бранят собствеността си, знаете, дори с личното си оръжие…

Не сме Северна Корея и мисля, че така е по-добре…

VI. Опит за заключение

С този материал се опитах да ви дам няколко различни посоки за размишление. Впрочем, аз не съм напълно съгласен с моя приятел Ицо Хазарта по отношение на неговата теза. И ще се обоснова – у нас много често великолепна музика остава зад борда. Поради причини, които описах по-горе. Игнорирането на младите става на различни нива и факта, че в мазетата е пълно с интересни групи, но никоя от тях не получава грам медийно влияние, опровергава напълно иначе логичните думи на депутата рапър.

Но сега ще се върна на подкрепящите идеята на „Възраждане“ (преди това на ОП, преди това на РЗС) за закон за квоти за българска музика.

Преди няколко години същата част от музикалната гилдия прокара едни срамни поправки в устава на „Музикаутор“, които на практика лишиха от право на глас всички млади членове на дружеството, докато същите не натрупат определена сума от авторски права.

Въпросът ми е кога представителите на естрадната сцена бяха искрени? Сега, когато искат „спасителни квоти“? Или тогава, когато игнорираха младите, за да могат само те да вземат решение в дружеството за авторски права?

Ето този въпрос е много важен за мен. Защото, ако си покажем разпечатките кой колко взема, слагам бас, че ще разберете какво огромно разделение има в музикалните среди.

Иначе можем да обещаем много неща – любов, тревога, 100 процента квота, но ако няма реформи, ще стане същото, което стана с Национален фонд „Култура“ в министерството на културата – замириса на пари и стана страшно.

Източник: OFFNews

Сподели: