Начало OFFNews Аферата Тилев – българската следа в битката между НАТО и Русия за Финландия
0

Аферата Тилев – българската следа в битката между НАТО и Русия за Финландия

0

„Аферата с Тилев има по-дълбоки основи и не може да бъде възприемана само като сензацията на сезона. Според финландците, заемащи важни постове в политическата йерархия, това е изключително целенасочено действие на разузнаването на ФРГ. Вестник „Велт ам Зонтаг“ е използван като инструмент за елиминирането на Ахти Карялайнен като кандидат за президент на Финландия (…) Времето за провокацията е подбрано специално. От една страна, в момент, когато са започнали дискусиите за наследника на Кеконен, а от друга – в момент на нарастващата вълна на пропагандата срещу Съветския съюз и социалистическите страни, чиято цел е да промени разположението на силите в полза на НАТО.“

Това се казва в секретен документ на Второ управление на Генералния щаб на Народната полска армия – военното разузнаване, датиран на 18 септември 1981 година, който OFFNеws откри в архивите на полското разузнаване в Института за национална памет във Варшава.

Факсимиле от бележката, изготвена от Второ управление на Генералния щаб на Народната полска армия – военното разузнаване по аферата „Тилев“. Публикува се за пръв път.

Документът не носи нова информация за шпионската дейност на самия Атанас Тилев, осветен на три пъти у нас от Комисията по досиетата като агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Румянцев“ и като сътрудник и нелегал на РУ на ГЩ на БНА „Зинвгер“, но поставя „аферата Тилев“ от 1981 година в контекста на битката между СССР и НАТО за влияние над Финландия по време на Студената война и след нейния край. Процес, достигнал апогея си в неделя с изявлението на президента Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин, че Финландия потвърждава решението си за присъединяване във военно-политическия съюз НАТО.

Шпионският скандал с Тилев от 1981 година трябвало да елиминира тъста му Ахти Карялайнен като кандидат-президент на Финландия и да отдалечи страната от СССР.

На 23 август 1981 година германският „Велт ам Зонтаг“ публикува материал, посветен на Атанас Тилев, под заглавие „Живият микрофон на КГБ“. По това време Тилев е женен за Мария Карялайнен – дъщеря на Ахти Карялайнен, шеф на Националната банка на Финландия, политик от Центристката партия, бивш премиер и бивш външен министър, най-вероятен кандидат за наследник на президента Урхо Кеконен като държавен глава.

Кеконен е привърженик на политиката на т. н. активен неутралитет, въведена от неговия предшественик Юхо Кусти Паасикиви и наричана „линия на Паасикиви-Кеконен“, при която Финландия запазва своята независимост, като същевременно поддържа добри отношения и широка търговия както със страните членки на НАТО, така и тези от Варшавския договор. На 60-ия му рожден ден на купона в президентския дворец в Хелзинки, продължил до 5 сутринта, се забавлява съветският лидер Никита Хрушчов, а през 1965 година заедно с Брежнев участва в лов в СССР.

Карялайнен е дългогодишен сътрудник и съратник на Кеконен и Кремъл се надява той да бъде следващият финландски президент и да продължи близките отношения с Москва. Нещо повече, в средите на партия „Център“ в края на 70-те години пламва вътрешно-партиен скандал с обвинения от Кеконен, че Карялайнен е в сговор със СССР да заеме президентския пост. През 1981 година обаче отношенията между двамата вече са изгладени, Кеконен има намерение да се оттегли предсрочно и всички смятат, че шефът на централната банка ще го наследи.

Точно тогава гръмва шпионски скандал със зетя на Карялайнен – Тилев. След „Велт ам Зонтаг“ всички финландски вестници и телевизии тиражират новината, че зетят на директора на Националната банка на Финландия Атанас Тилев е шпионин на КГБ и българското разузнаване.

През 1970-1973 година Тилев е аташе в българското посолство в Хелзинки, а през 1971 по инструкция от българските служби се жени за дъщерята на Карялайнен, по онова време министър-председател на Финландия. След женитбата си с Мария Атанас Тилев получава финландско гражданство.

Медиите в Хелзинки в основни линии се ограничават в преразкази на публикацията на германското издание, разказвайки за шпионската дейност на Тилев, представен като „жив микрофон на КГБ и българското разузнаване, използващ идеалните си отношения сред високопоставени личности.“

По време на избухване на скандала на територията на Финландия през 1981-1982 година действа ръководена от военния аташе на Полската народна република шпионска резидентура под кодовото име „Вжос“ (от полското име на растението калун) и военното разузнаване наблюдава много отблизо процесите в скандинавската държава. Затова в специален документ е обърнато внимание на шпионския скандал с българина и потенциалния президент на страната.

Разузнавачът, изготвил бележката за шпионската афера, се аргументира с публикации в комунистическия вестник „Кансан Уутисет“ и анализира скандала като пропагандна дейност срещу водената от Финландия политика на разведряване и като намеса във вътрешните работи на страната, в частност за оказване на влияние върху предстоящите президентски избори.

Посочва се, че според шефа на финската полиция Еркки Корхонен „финландските власти не разполагат с никаква информация, която да изисква действия по този въпрос“. Директорът на службата за сигурност Сеппо Тиитинен пък казва, че контраразузнаването няма да се занимава със случая. Заместникът му Сеппо Пилкянен е категоричен, че „не вярва Тилев да е шпионин“. Самият Тилев прави изявление, че ще заведе дело в германски съд срещу „Велт ам Зонтаг“. Интересното е, че наистина го прави и печели делото, а вестникът е задължен да пусне публикация, че Атанас Тилев не е шпионин.

Финландските служби вероятно са имали информация от партньори, прихванали български невъзвращенец, че Тилев е свързан със службите. Още през зимата на 1981 година – някъде през януари, българинът е в сауната с тъста си, когато Карялайнен го пита в прав текст: „Шпионин ли си?“, българинът казва хладнокръвно „не“. „Повярва ми“, ще каже след десетилетия Атанас Тилев.

Полското военно разузнаване подлага на анализ шпионския скандал, като се опитва да стигне до крайната му цел.

„Аферата с Тилев има по-дълбоки основи и не може да бъде възприемана само като сензацията на сезона. Според финландците, заемащи важни постове в политическата йерархия, това е изключително целенасочено действие на разузнаването на ФРГ. Вестник „Велт ам Зонтаг“ е използван като инструмент за елиминирането на Ахти Карялайнен като кандидат за президент на Финландия, а също така да подкопае доверието на обществото към водещата политическа сила на страната – партията „Център“, създател и пропагндист на линията „Паасикиви-Кеконен“.

Карялайнен е един от лидерите на тази партия, радващ се на огромен авторитет в обществото и е решителен привърженик на добросъседските отношения със Съветския съюз и социалистическите страни“, пише в анализа на Второ управление на Генералния щаб на НПА.

Според разузнаването на Варшава атаката срещу Карялайнен е един от многото атове на десницата, главно от ФРГ срещу политиката на разведряване. „От известно време пропагандата на ФРГ започва да се връща към атаки на т. нар. Финландизация, понятие, измислено от пресата на Шпрингер. Главна цел на тази атака е отслабване на доверието на финландците към линията „Паасикиви-Кеконен“. Въпросът с антифинландската акция, основана на понятието „финландизация“, беше една от главните теми на разговорите между Кеконен със Шмидт и Геншер. След тези разговори средствата за масово осведомяване във ФРГ бяха престанали да оперират с това понятие. Сега отново се завръщат към него“, пише по-нататък в анализа.

„Времето за провокацията е подбрано специално. От една страна, в момент, когато са започнали дискусиите за наследника на Кеконен, а от друга – в момент на нарастващата вълна на пропагандата срещу Съветския съюз и социалистическите страни, чиято цел е да промени разположението на силите в полза на НАТО. В тази борба за разведряване Финландия безспорно е важна цел. Тази малка държава със своята последователна политика на разведряване оказва значително позитивно влияние върху движенията за мир, против въоръжаване, насочени предимно срещу неутронното оръжие.“

Аналитиците на полското военно разузнаване твърдят, че според финските им източници, въпросът със зетя на Карялайнен, а също завръщането към термина „финландизация“ в пропагандата е преди всичко работа на разузнавателните служби на ФРГ и САЩ, които не се спират пред използването на най-добрите форми на „черната пропаганда“. За тази цел, в частност е бил използван българският предател Зеленски.

„Георги Зеленски, син на известния комунистически деятел на България и бивш ръководител на международния отдел на БЗНС Стоян Зеленски беше през 1975-1976 г. втори секретар в българското посолство в Хелзинки, а след това, когато баща му стана посланик във Финландия, заминава като първи секретар на посолството на България в Стокхолм. В началото на ноември 1978 година дезертира заедно със семейството си. Сега, вероятно се намира в Мюнхен и снабдява с разузнавателна информация службите на ФРГ и САЩ. Може да се очаква, че в сегашната международна ситуация Зеленски ще бъде активиран за различни видове политически провокации“, се казва още в бележката на полското разузнаване.

След скандала с „живия микрофон“ в дома му Ахти Карялайнен неочаквано губи вътрешнопартийната битка за президентската номинация. И днес не може да се каже категорично дали причината е шпионският скандал, или проблемите на Карялайнен с алкохола. В крайна сметка президент през 1982 става социалдемократът Мауно Койвисто, който първоначално продължава линията „Паасикиви-Кеконен“ и дори предсрочно подновява за нови 20 години Договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ със СССР.

През 1991 пак той е този, който разваля договора със СССР едностранно и се обявява за членство на Финландия в Европейския съюз. По негово време страната подава през 1992 заявка за членство в съюза, а предприсъединителните преговори приключват часове, след като е сдал президентския пост на наследника си Марти Ахтисаари през декември 1994. От 1 януари 1995 Финландия става пълноправен член на ЕС. На 15 май т. г. страната официално потвърди намерението си да стане член на НАТО.

Източник: OFFNews

Сподели: