Начало E-vestnik Да влезеш по втория начин при картините на руски художник в Париж…
0

Да влезеш по втория начин при картините на руски художник в Париж…

0

Иля Репин, Бурлаки на Волге.

Това се случи в един януарски слънчев ден в центъра на Париж. Студ и слънце предразполагат всеки затворил се поради вируса човек да се разтъпче. Така и аз, без да бързам завих от Елисейските полета към Инвалидите, по левия тротоар, този който минава покрай „Пети пале“ – Малкият замък, който е толкова малък, колкото е новия парламент без пилона за знамето.

И какво да видя – изложба на Иля Репин. От половин век живот във Франция, аз не бях видял, нито чул някой да спомене името на гиганта на руската живопис! Нито в часовете по История на изкуството, нито в Лувъра, нито в музея Орсе. Смесих се с чакащите пред стълбите на замъка посетители и чух, че места и билети няма до края на изложбата. Рекламата от уста на ухо явно бе събудила огромно любопитство към непознатия гений.

Щом като няма свободни места, аз избрах втория начин. Не бях го правил от много време, но за Репин не можех да се задоволя само с афиша на изложбата. Докато контрольорите проверяваха Зеления сертификат, аз се промъкнах в антрето, заобиколих опашката пред касата и проникнах в хола заедно с посетителите с билети, като разсеяно гледах стенописите на тавана на замъка.

Иля Репин, авторортрет.

Повече от 100 картини бяха изложени в няколко неголеми зали. Светлината беше оскъдна, колкото да не се настъпваме. За сметка на това прожекторите бяха насочени към образите изпипани с четката на Репин, пред които френската публика стоеше закована за дълги минути. Организаторите вероятно нарочно бяха избрали да вдигнат завесата с „Бурлаки на Волге“. За да бъде най-достоверен, Репин е подбрал мужици, които не се къпят, бръснат или подстригват от месеци. Измъчените лица на дърпачите на шлепове срещу течението съвпадаха с героите на Жерминал. При Зола мизерията обаче е черно-бяла, докато при Репин цветовете превръщат нечовешкия труд на „бурлаците“ в реалност.

След тях посетителите се спираха за дълго пред всеки един от десетките портретите на майстора, между които на Босоногия Толстой, на крехкият Николай II в униформа и собствената дъщеря на Иля Репин. Несравнима по сила и динамика картината на „Запорожките казаци пишещи писмо на султана“ напомня многобройните етнически групи обитаващи руската степ. Ако емоцията, която поражда творчеството на Иля Репин има връх, той безспорно е почти триметровата картина, изпълнена с маслени бои, изразяваща поклонението „Крестний ход в Курской губернии“. Огромен труд продължил от 1880 до 1883 година. Според всички критици картината е точна илюстрация на руското общество в края на XIX-ти век. На тази Русия, която само тридесет години по-късно ще изчезне завинаги.

В „Пети пале“ имаше още една или две изложби. След това което видях и изпитах не можех да погледна нищо друго. Иля Репин бе запълнил представата ми за живопис. За разбираемото, реалното изкуство. Всяка нарисувана от него личност можеше да заговори на втренчилия се в нея посетител. Подобно чувство не бях изпитвал никога.

Иля Репин, Крестний ход в Курской губернии.

Имаше и нещо друго. Французите се смятат за центъра на световното изкуство. Това отчасти е вярно, но не напълно. Без гостоприемството на Франция Пабло Пикасо нямаше да е Пикасо, нито Ван Гог – Ван Гог. Това се отнася и до стотици други светила на изкуството. Освен „светилата“ озарили Западния свят, французите не познават „Източния“. Не помня колко пъти са ме питали например дали българите говорят „румънски“? Веднъж в клас по философия, професорът ни зададе въпроса, кой е автора на баснята за „Лисицата и гроздето“? Понеже никой не отговаряше, аз вдигнах ръка и казах: Иван Крилов! Бурен смях и подигравки последваха моя отговор. Според цялата аудитория, начело с професора аз бях в пълна грешка, защото авторът бил Жан де ла Фонтен. Години след това научих, че и двамата баснописци са владеели старогръцки и са преписали басните на Езоп.

Иля Репин, портрет на Мусоргски.

Въпреки вроденото с времето френско самодоволство, Франция е тази, която ми позволи да видя на живо най-големия руски художник Иля Репин. Шемета на неговата четка вероятно ще предизвика нов поглед към творците и хората от Източна Европа.

Подобно удоволствие не бих могъл да изпитам никъде другаде. Точно сега когато медиите не спират да говорят за противопоставяне между народи, които са толкова близки. Идеални хора и държави не е имало, няма и да има. Или както казва една фреска поговорка – „И най-хубавата жена, не може да даде повече от това което има!“

– –
От фейсбук-страницата на автора

Източник: e-vestnik.bg

Сподели: