Начало E-vestnik Четивото Холокост
0

Четивото Холокост

0

Семейството е докарано с ешелон в Аушвиц, двете момичета държат майка си за ръце: „Наш ред е. Д-р Менгеле вдига пръст. „Тази майка ли ти е, или ти е сестра?” – пита ме той. Стискам дланта на мама, а Магда стиска другата й длан… И тогава изричам думата, която ще се опитвам да забравя през остатъка от живота си, да я залича от съзнанието си до ден днешен. – Майка.
Твърде късно разбрах значението на въпроса. „Сестра, сестра, сестра” – искам да извикам. Менгеле посочва на мама да тръгне наляво. Тя върви след малките деца и възрастните, след бременните и жените с деца на ръце…” Колоната, отведена директно в газовите камери. Първата сцена в „Изборът” на Едит Егер.

Тя тогава е на 16, унгарска еврейка. Пише автобиографията си на 90. Със сестра си оживяват по чудо. „По чудо” е словесната формула за оживелите, но само словесната. Всяко оживяване в нацистките концлагери е уникална човешка драма… Зрялата Едит е психотерапевт. Споделя с оживелия Виктор Франкъл приятелство и идеи. „Виктор Франкъл представя психологията на затворниците в Аушвиц, а д-р Егер ни предлага психологията на свободата”, отбелязва прочутият психолог Филип Зимбардо в предговора.

Да, основните страници в автобиографията на д-р Егер са за живота след освобождението. Драмата на оцеляването и драмата на оцелелия са различни драми. В живота на Едит Егер натежава втората. Изборът „майка” или „сестра” пред Йозеф Менгеле е доживотен кошмар, но само единият. А кошмарите на оживелия се трупат и върху околните му. Което ги мултиплицира…

И докато в „Изборът” (Рива, превод Або) са реализацията и последствията от холокоста, в „Пътуващият” (Лист, превод Любомир Илиев) на Улрих Александер Бошвиц е предвестието. Денят е 10 ноември 1938 г., по вратата на богатия берлински търговец Ото Зилберман се блъска: „Отваряй, чифут такъв, веднага отваряй… – деряха се множество гласове”. Евреинът Ото се изнизва през задния вход. Денят след Кристалната нощ.

Зилбелман буквално няма къде да се скрие и пътува по влакове до развръзката. Също рисковано, трепери през цялото време. Оттам заглавието на романа… „По всяка вероятност е най-ранният литературен документ, изобличил въпросните изстъпления”, отбелязва преводачът Любомир Илиев. Бошвиц бяга от Германия през 1935 г., пише този роман веднага след Кристалната нощ, издава го в Лондон през пролетта на 1939 г. Интерниран е в Австралия, връща се обратно в Англия през 1942 г., но корабът му е торпилиран и загива. Заедно с подобрената версия на романа. Който е издаден в нова редакция чак през 2018 г., от нея е преводът.

„Понечих да ползвам сапуна и ми се зави свят…Нали знаеш какво казват…, че е направен от хора” – тресе се Магда, сестрата на Едит в германска къща веднага след освобождението. Неизмерими травми. За преживелите – ясно. Останалите? Четем. Ненаситно. Осем десетилетия не ни стигат. Мазохизъм е неточна дума. Точната не е измислена, защото не е разгадана до практика силата, на която дължим тези преживявания.

От Книжен ъгъл

Източник: e-vestnik.bg