Начало E-vestnik Съветите на Моргън Хаузел: Не харчи пари, само за да покажеш, че ги имаш
0

Съветите на Моргън Хаузел: Не харчи пари, само за да покажеш, че ги имаш

0

Парите са навсякъде. Те са неизменима част от ежедневието ни. За някои са начин за оцеляване, за други – цел в живота. Независимо от индивидуалното ни отношение към тях, никой не остава безразличен. Тази тема вълнува и често обърква всеки от нас.
Богатството не се подчинява на строго определени закони – то зависи изцяло от нашето поведение. Като използва дългогодишния си опит, авторът ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят. С тяхна помощ преобразуваме представите си за смисъла на успеха, парите и благополучието:
• Най-важното е да предвидим, че не всичко върви по план.
• В стремежа си да имаме още и още, всъщност губим повече отколкото получаваме.
• С по-малко, но постоянни усилия можем да постигнем по-високи и трайни резултати.
• Не се доверявай сляпо на чуждия опит, хората са различни.
• Подхождай умно към рисковете и провалите.
• Не харчи пари, само за да покажеш, че ги имаш.
• Свободата да избираме какво да правим с времето си е най-високият дивидент, който ни носят парите.
Моргън Хаузел е финансов консултант и двукратен финалист за наградата Gerald Loeb. Психология на забогатяването (Ера, превод Гриша Атанасов) е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ, тя светкавично набира популярност на световния пазар. Следва откъс.

Корнелиус Вандербилт току-що е завършил поредица от бизнес сделки за разширяването на железопътната си империя. Един от неговите бизнес съветници се привежда, за да прошепне на Вандербилт, че всяка извършена от него трансакция нарушава закона.
„Боже мой, Джон, казва Вандербилт, нали не предполагаш, че може да се управлява железница в съответствие със закона на щата Ню Йорк?“
Първата ми мисъл, когато прочетох това, беше: „Заради такова отношение е постигнал толкова успехи.“
Законите не толерират железопътните линии по времето на Вандербилт. Затова той ги праща „по дяволите“ и въпреки всичко продължава напред.
Вандербилт е страхотно успешен магнат, така че е изкушаващо да разглеждаме потъпкването на закона – прословуто и жизненоважно за успеха му – като дълбока мъдрост. Този проклет визионер не позволява на нищо да му попречи!
Но не е ли опасен такъв анализ? Никой здравомислещ човек не би препоръчал очевидното нарушаване на закона като предприемачески похват. Можете лесно да си представите как историята на Вандербилт се оказва много по-различна – престъпник, чиято млада компания е срината по съдебен ред.
И тук имаме проблем.
Може да хвалиш Вандербилт, задето пренебрегва закона със същата страст, с която критикуваш „Енрон“, че правят същото. Може би единият е извадил късмет, като е избегнал ръката на закона, докато другите са попаднали откъм страната на риска.
Джон Д. Рокфелер е подобен пример. Постоянното заобикаляне на закона – веднъж съдия нарича компанията му „не по-добра от обикновен крадец“ – често е описвано от историците като забележителна бизнес хитрост. Може би е така. Но кога историята минава от „Не допускайте остарелите закони да попречат на иновациите“ към „Вие сте извършили престъпление“? Или колко малко би било нужно да се промени, за да може да се превърне от „Рокфелер беше гений, опитайте да се поучите от успехите му“, в „Рокфелер беше престъпник, опитайте да се поучите от неговите бизнес провали“. Съвсем малко трябва да се промени – „Какво ме интересува законът? – казва веднъж Вандербилт. – Нямам ли власт?“
Той има власт и успява.
Но е лесно да си представим, че това са последните думи от една история със съвсем различен резултат. Границата между смелост и безразсъдство може да бъде доста тънка. А когато не даваме правилната оценка на риска и късмета, тя често е и невидима.
Бенджамин Греъм е известен като един от най-големите инвеститори на всички времена, баща на инвестициите в стойност и ранен ментор на Уорън Бъфет. Но по-голямата част от инвестиционния успех на Бенджамин Греъм се дължи на притежаването на огромен дял от акции на GEICO, а това, по негово признание, нарушава почти всяко правило за диверсификация, което самият Греъм е изложил в известните си текстове.
Къде минава тънката граница между смело и безразсъдно? Не знам. Греъм пише за своята лудост с GEICO: „Една късметлийска пауза или едно изключително хитро решение – можем ли да ги разграничим?“ Не е лесно.
По същия начин смятаме Марк Зукърбърг за гений, защото през 2006 г. отказва предложението на „Yahoo“ да купят компанията му за 1 милиард долара. Той е видял бъдещето и се придържа към оръжията си. Но хората критикуват толкова разпалено заради отказа на огромната оферта за изкупуване – тези глупаци трябваше да вземат парите, докато можеха!
Какъв е урокът за предприемачите тук? Нямам представа, защото рискът и късметът са трудни за определяне.
Има много примери за това.
Безброй богатства (и провали) са резултат от прилаганите лостове. Най-добрите (и най-лошите) мениджъри притискат служителите си възможно най-силно.
„Клиентът винаги е прав“ и „Клиентите не знаят какво искат“ са две еднакво популярни бизнес мъдрости.
Границата между „вдъхновяващо смело“ и „глупаво безразсъдно“ може да бъде дебела милиметър и видима единствено след поглед назад.
Рискът и късметът са близнаци.
Този проблем не е лесен за решаване. Трудното идентифициране на какво е късмет, какво е умение и какво е риск, е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, когато се опитваме да открием най-добрия начин за управление на парите, но две неща могат да ви насочат в правилната посока.

Внимавай кого хвалиш и на кого се възхищаваш.
Внимавай кого гледаш отвисоко и като кого
не искаш да станеш.

Или просто бъди внимателен, когато приемаш, че 100% от резултатите могат да се дължат на усилията и решенията.
Когато ми се роди син, написах му писмо, в което се казваше:

„Някои хора се раждат в семейства, които насърчават образованието, други са против. Някои се раждат в процъфтяващи икономики, насърчаващи предприемачеството, други се раждат сред война и бедност. Искам да имаш успехи и искам да ги заслужиш. Но осъзнай, че не всички успехи се дължат на упорита работа и не цялата бедност се дължи на мързел. Имай това предвид, когато съдиш хората, включително и себе си.“

Затова се фокусирайте по-малко върху конкретни
индивиди и казуси, а повече върху
по-обхватни модели.

Изучаването на конкретен човек може да бъде опасно, тъй като сме склонни да изучаваме примери за крайности – милиардерите, изпълнителните директори или масовите провали, които преобладават в новините – подобни примери често са най-малко приложими в други ситуации предвид тяхната сложност.
Колкото по-екстремен е резултатът, толкова по-малко вероятно е да приложиш неговите уроци в собствения си живот, защото е толкова по-вероятно резултатът да е повлиян от екстремни върхове на късмета или риска.
Ще се доближите до приложимите изводи, ако търсите широки модели на успех и неуспех. Колкото по-често срещан е моделът, толкова по-приложим е той за вашия живот. Опитът да се подражава на инвестиционния успех на Уорън Бъфет, е труден, тъй като резултатите му са толкова екстремни, че ролята на късмета в цялостните постижения е много висока, а късметът не е нещо, на което можете надеждно да подражавате. Но осъзнаването, както ще видим в глава 7, че хората, които поставят под контрол своето време, обикновено са по-щастливи в живота, е достатъчно широко и често срещано наблюдение, така че можете да направите нещо с него.
Любимият ми историк, Фредерик Луис Алън, през цялата си кариера описва живота на средния американец – как са живели, как са се променяли, какво са работили, какво са яли за вечеря и т.н. От подобни широки наблюдения могат да се извлекат по-важни уроци, отколкото от изучаването на екстремните герои, които доминират в новините.

Бил Гейтс казва някъде: „Успехът е лош учител. Съблазнява умните хора да си мислят, че не могат да загубят.“
Когато нещата вървят изключително добре, не забравяйте, че това не е толкова добре, колкото си мислите. Не сте непобедими и ако разбирате, че късметът ви е донесъл успех, трябва да вярвате и в близнака на късмета, риска, който може да преобърне историята много бързо.
Но същото важи и в другата посока.
Неуспехът също може да бъде лош учител, защото съблазнява умните хора да мислят, че решенията им са ужасни, докато понякога те просто отразяват безмилостните реалности на риска. Номерът, когато се сблъскваш с неуспех, е да подредиш финансовия си живот така, че лошата инвестиция тук или пропуснатата финансова цел там да не те унищожат, за да можеш да продължиш да играеш, докато залозите не се променят в твоя полза.
Но по-важното е, че щом признаваме ролята на късмета за успеха и ролята на риска за провала, това означава, че трябва да си прощаваме и да оставяме място за разбирането, когато преценяваме неуспехите.
Нищо не е толкова добро или толкова лошо, колкото изглежда.

Източник: e-vestnik.bg