Начало Анализи След жалба на АКФ Апелативната прокуратура отмени отказа на Софийска прокуратура да разследва случая „Златната локва“

След жалба на АКФ Апелативната прокуратура отмени отказа на Софийска прокуратура да разследва случая „Златната локва“

0

Апелативна прокуратура София (АП) отмени отказа на Софийска градска прокуратура (СГП), да разследва сигнала на Антикорупционния фонд (АКФ) за случая „Златната локва“ в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Става дума за сигнал по казус, в който БАБХ прехвърля дейността по дезинфекция на границата с Турция, с която е натоварена по закон, на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, от което то печели над 33 милиона лева от 2013 г. до днес. В решението си Апелативна прокуратура преценява, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на твърденията, постъпили от ръководството на БАБХ и на „Пи.Еф.Си.“

 

„Няма как сляпо да се кредитира становището на БАБХ, без пълна проверка на изнесените в него и в сигнала (на АКФ) факти и дължим анализ на цялата приложима нормативна уредба“ заключава Апелативна прокуратура и препоръчва „допълнителна проверка за установяване на всички относими факти и обстоятелства.“ „Правоохранителните органи ще следва да установят дали са налице или липсват достатъчно данни за извършено престъпление, като се изискат и приложат всички преписки, документи и информация и се снемат писмени обяснения на всички свързани със случая лица.“

 

Сигналът на АКФ до прокуратурата по случая „Златната локва“ е още от 2019 г. В него се излагат фактите по схемата, в която в нарушение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за държавните такси БАБХ прехвърля профилактичната дейност по дезинфекция на границата с Турция и събирането на дължимите държавни такси за дезинфекция на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД. „Пи.Еф.Си.“ ЕООД превежда част от събраната такса към БАБХ, а друга част запазва за себе си като заплащане за услугите. Според анализа на АКФ, тази схема нарушава най-малко три законови забрани: забраната за превъзлагане на възложена със закон публична дейност, забраната частни фирми да събират държавни такси и забраната да се формира печалба от държавна такса. АКФ публикува и видео разследване по случая. Вижте тук. 

 

В края на 2020 г. СГП отказва да разследва, тъй като „няма данни да е извършено престъпление“. АКФ обжалва постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като то не адресира ключови хипотези за възможни нарушения, изложени в сигнала на организацията. Прокуратурата например не изследва хипотезата, че БАБХ е прехвърлила част от дейността си, с която е натоварена по закон, на частен изпълнител с цел облагодетелстването му. Не е изследвано и как без конкурс е избрана именно фирмата „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, за да извършва дейност, която ѝ носи печалба от 33 милиона лева.

В постановлението си от 17.03.2021 г. Апелативна прокуратура установява, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на съображения, постъпили от ръководството на БАБХ и на „Пи.Еф.Си.“ ЕООД.  Става ясно още, че в хода на проверката, извършена от СГП, липсва информация кога и на каква база БАБХ е взела решение да прехвърли дейността, с която е натоварена по закон, на частни изпълнители. Не е установено кога е дадено одобрението на министъра на здравеопазването и храните за възлагане на дейността на външна фирма. Не е ясно кога и къде на страницата на БАБХ е публикувано обявлението за избор на фирма. Не са приложени копия на постъпилите четири оферти за извършване на дейността, за които БАБХ твърди, че е получила и от други доставчици освен „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, а офертата на последното е приложена по прокурорската преписка без входящ номер в БАБХ. От СГП не са анализирали цялата документация, предхождаща сключването на договора на БАБХ с „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, нито документацията, предхождаща подписването на последващите анекси.

 

Апелативна прокуратура обръща специално внимание и на факта, че извършваната дейност по дезинфекция е част от граничния и инспекционен ветеринарномедицински контрол и съгласно Наредба № 47 от 20 април 2006 г.[1] трябва да бъде извършвана от официални ветеринарни лекари.

[1] Наредба № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол

Източник: Антикорупционен фонд