Начало E-vestnik Полша и Унгария: Кой говори за напускане на ЕС?
0

Полша и Унгария: Кой говори за напускане на ЕС?

0

Виктор Орбан и Ярослав Качински на корицата на полско списание. Заглавието е „Те защитават Европа“

Когато Унгария и Полша се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. след десетилетия на комунистическо управление, гражданите им бяха зажаднели за стандартите на западните демокрации и тяхното благоденствие.

Въпреки това 17 години по-късно, когато ЕС активно се стреми да спре отдалечаване от демократичните стандарти в двете страни, някои от управляващите десни популисти в Унгария и Полша сравняват блока с бившите си съветски потисници и флиртуват с перспективата за излизане от търговския блок.

„Брюксел ни изпраща наместници, от които се очаква да вкарат Полша в правия път, да я поставят на колене“, заяви този месец Марек Суски, водещ член на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“, като добави, че Полша „ще се бори срещу брюкселските окупатори“, както се е борила преди с нацистките и съветските окупатори.

Не е ясно до каква степен подобни изказвания са израз на искрено желание за напускане на 27-членния блок, и доколко са тактика за преговори, за да се избегне извиването на ръце от страна на Брюксел. Двете страни са най-големите нетни бенефициенти на европейски пари и по-голямата част от техните граждани искат да останат в блока.

И въпреки това тази реторика се засили през последните месеци, след като ЕС прибегна към финансови наказания на членове, които не отговарят на неговите стандарти за върховенство на закона и демократично управление.

През декември евродепутатите одобриха разпоредба, обвързваща достъпа до някои европейски средства със зачитането на върховенството на закона в дадена страна. Смята се, че това е насочено срещу Полша и Унгария – близки политически съюзници, често обвинявани в подкопаване на независимостта на съда и свободата на медиите и в ограничаване на правата на малцинствата и мигрантите.

Унгарският премиер Виктор Орбан определи механизъм за върховенство на закона като „политическо и идеологическо оръжие“, предназначено да изнудва държави като Унгария, които отхвърлят имиграцията. Неговият полски колега Матеуш Моравецки го нарече „лошо решение, което заплашва да доведе в бъдеще до разпадането на Европа“.

Европейската комисията отложи и плащането на възлизащи на десетки милиарди евро средства за възстановяване след пандемията поради опасения, че плановете на двете страни за използването им не включват адекватни мерки за противодействие на корупцията и не гарантират независимостта на съдебната власт.

В интервю за АП в четвъртък унгарският външен министър Петер Сиярто зае предизвикателна позиция, настоявайки, че задържането на европейски средства няма да принуди страната му да смени курса.

„Няма да направим компромис по тези въпроси, защото сме суверенна страна. И никой, дори и Европейската комисия, не бива да ни изнудва във връзка с тези политики“, заяви Сиярто.

Този месец ЕК взе мерки да принуди Полша да спазва решенията на върховния европейски съд, като препоръча налагане на глоби за всеки ден в който не се изпълнява нейно решение по отдавнашен спор за съдебната система на страната.

Това накара Ришард Терлецки, заместник ръководител на полската управляваща партия, да заяви, че Полша „трябва да обмисли до каква степен можем да сътрудничим“ с ЕС и да помисли за „драстични решения“. По-късно Терлецки се отметна от думите си.

Орбан неведнъж е настоявал, че „има живот извън ЕС“. Миналия месец мнение, публикувано във всекидневника „Унгарска нация“, водещ вестник, съюзник на партията на Орбан ФИДЕС, заяви, че „е време да говорим за „Унгзит“ – унгарска версия на Брекзита, както стана популярно да се нарича излизането на Великобритания от ЕС миналата година.

Тъй като финансовият министър заявява, че Унгария може да е по-добре извън ЕС, опонентите на Орбан се опасяват, че той може наистина да го обмисля.

Каталин Чех, либерална унгарска евродепутатка, заяви пред АП, че е „възмутително“, че високопоставени политици от ФИДЕС и експерти „призовават открито да се обмисли“ Унгария да напусне ЕС. „Те са готови да унищожат най-голямото постижение в новата история на страната ни“, подчерта Чех.

Но Даниел Хегедюш, експерт за Централна Европа в германския Фонд Маршал, казва, че унгарските изявления може да са „политически инструмент“, който да се използва при евентуална загуба на финансиране от ЕС. „(Те казват) „ако не ни дадете пари, можем да бъдем още по-неудобни за вас“, заяви той.

Неотдавнашни проучвания показаха, че над 80 на сто както от поляците, така и от унгарците, искат да останат в ЕС. Това изглежда е повлияло и на двете правителства.

В радиоинтервю миналата седмица Орбан заяви, че Унгария „ще бъде сред последните останали в ЕС, ако той някога престане да съществува“. Най-влиятелният политик в Полша Ярослав Качински заяви миналата седмица, че бъдещето на страната е в ЕС и няма да има „никакъв Полекзит“.

Политическият анализатор Яцек Кухарчик, председател на Института по обществени въпроси, базиран във Варшава мозъчен тръст, заяви пред АП, че макар полската управляваща партия да въодушевява националистическите си поддръжници със сблъсъците с Брюксел, обществената подкрепа за членството в ЕС ограничава опциите ѝ.

„В резултат имаме търсене на известен баланс“, заяви Кухарчик. „Силни думи за ЕС и незабавни и категорични отричания, че искат Полша да напусне Евросъюза“.

Но полският опозиционен лидер и бивш висш представител на ЕС Доналд Туск предупреди, че ако се разреши на антиевропейската реторика да излезе извън контрол, процесът може неволно да стане неуправляем.

„Катастрофи, като Брекзита или евентуалното излизане на Полша от ЕС, много често се случват, не защото някой ги е планирал, а защото някой не знае как да планира тяхна умна алтернатива“, заяви Туск.

Предвид, че партията на Орбан е изправена пред трудни избори догодина, а в управляващата в Полша коалиция има признаци за вътрешни проблеми, сблъсъците с ЕС може би обслужват чисто вътрешнополитически цели.

Унгарските антиевропейски изявления вероятно са „опипване на почвата“, целяща да проучи обществената подкрепа докъде може да стигне правителството в конфликтите с блока, както и да увеличи подкрепата за управляващата партия преди изборите, заяви Хегедюш.

„Мисля, че те съвсем съзнателно представят целия този проблем по такъв начин, че хората да започнат да свързват ЕС по-скоро с въпроси, които пораждат полемика и разделят унгарското общество“, добави той.

Някои европейски лидери вече са изчерпали търпението си и към двете страни. През юли ЕК започна правни действия срещу Полша и Унгария заради това, което според нея представляват незачитане на правата на ЛГБТ общността.

През юни, след като Унгария прие закон, който според критици е насочен против ЛГБТ-общността, нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че Унгария „няма работа“ в ЕС и предложи Орбан да задейства механизма, довел до Брекзита.

Евентуален Унгзит би бил „очевидно против волята на унгарските граждани, които остават категорично проевропейски настроени“, заяви евродепутатката Чех. „И ние ще се борим с всички сили за трудно спечеленото място на нашата страна в европейската общност“.

БТА

Източник: e-vestnik.bg