Начало E-vestnik Отрицателите на вируса, на климатичните промени, на записите на Бойко, страдат от общ синдром
0

Отрицателите на вируса, на климатичните промени, на записите на Бойко, страдат от общ синдром

0

Илюстрация: Ди Джи Супра

Масовото отричане на съществуването на коронавируса или твърденията, че това е съвсем обикновен грип, върху който е изградена световна конспирация, не са нещо ново.

Явлението си има име и се нарича „дениализъм“ или „ирационално отрицание“. В психологията на човешкото поведение дениализмът е изборът на човека да отрича реалността като начин да се избегне психологически неудобна истина. Дениализмът само на пръв поглед прилича на скептицизма. Отричането по същество е ирационално действие, при което човек спира да възприема събития, отказва да приеме реалност, която е емпирично проверима.

Причините за дениализма са включване на защитни механизми, които предпазват психиката на отрицателя от обезпокоителни факти. Когато нещо в обективната реалност е много травмиращо за личността, тя може да започне яростно да го отрича, да търси упорито информация, която да подкрепя отрицанието, да води спорове и дискусии, отколкото да приеме очевидната истина.

Дениализмът не е безобиден, защото изгражда съществени заблуди и самозаблуди.

Кога тази необходима за психиката индивидуална самоизмама става вредна? Когато стане обществена догма!

Колективният дениализъм превръща ежедневната практика на отричане в съвсем нов начин за виждане на света и най-важното – в колективно постижение. Дениализмът по различни теми често предизвиква разгорещени дебати и спорове по невероятни идеи, а когато стане колективен, той изгражда нова и по-добра „истина“.

В епохата на социални мрежи и интернет-медии отрицатели на едни или други обстоятелства могат комфортно да съществуват в свой свят, в свои социални групи и сайтове, като източник на „истината“, и да се развиват като общност. Например има и такива ирационални общности, които си имат сайт – Flat Earth Society (Общество „Земята е плоска“).

Основно при дениализма е, че личността отрича, че отрича. В колективното ирационално отрицание се повдигат съмнения в добрите намерения на другите и в техните мотиви.

По този начин опонентите на дениалистите са принудени да хвърлят енергия и време, за да развенчаят митовете, които последните създават.

Основен за дениализма е аргументът, че „истината“ е била потисната от враговете им, а да продължиш да я разкриваш е героичен акт, победа на силите на доброто.

Отрицанието представлява освобождаване на потиснатите желания. Въпреки че се основава на отричането на установена истина, неговите методи освобождават по-дълбоки желания: да се преработи истината, да се преправи света и да се пренареди самата реалност.

Това, което има значение при ирационалното отрицание не е установяването на алтернативна научна (доказателствена) достоверност, а по-скоро отделната личност да може да си позволи да гледа света така, както иска.

Дениализмът носи индивидуален душевен комфорт на личността, а неговата цел е да стане колективен, тъй като най-често травмиращите събития, факти и действителност, които се отричат, са колективни и засягат големи групи от обществото.

Тезите на дениализма често са поднасяни манипулативно и обикновено са определяни като псевдонаучни. За първи път този феномен бил регистриран, когато се появили големи групи от хора по света, които вярвали, че Холокоста и концлагерите никога не са се е състояли.

После се появили различни други групи от хора, които убедено твърдели, че няма климатични промени на планетата. Други групи твърдят, че и СПИН не съществува. В обхвата на дениализма влизат и групите невярващи, че хора са кацали на луната, групата на антиваксърите. А отскоро – и отричащите коронавируса.

Могат да се дадат и по-малки примери с актуални политически събития – общността на феновете на Борисов отрича, че на онези записи е неговият глас, че говори простащини, че може да има нещо общо с къщата в Барселона или да е замесен в корупция и т. н.

– –
От фейсбук-страницата на авторката

Източник: e-vestnik.bg