Начало DW Осъдиха България заради език на омразата. Български съдилища си бяха затворили очите.
0

Осъдиха България заради език на омразата. Български съдилища си бяха затворили очите.

0

На 16 февруари тази година Европейският съд за правата на човека в Страсбург обяви решението си по две дела – „Бехар и Гутман срещу България“ и „Будинова и Чапразов срещу България“ – в полза на жалбоподателите. И двете дела са срещу Волен Сидеров заради негови речи, изказвания и откъси в книгите му „Бумерангът на злото“ и „Властта на Мамона“, които изразяват системна антисемитска и антиромска позиция.

И двете дела преди това са били решени в полза на Волен Сидеров от български съдилища – Софийския районен съд, Софийския градски съд и Върховния касационен съд. Решението на Европейския съд за правата на човека идва 15 години след подаването на жалбата на първа инстанция в България. Ето за какво става дума.

18 физически лица и 66 организации подават на 23.01.2006 година жалба в СРС срещу Волен Сидеров, който в различни медии, в речи на митинги и в Парламента като народен представител системно напада различни малцинства. Когато жалбата влиза в съда, тя е разделена на осем дела – отделно се разглеждат нападките му срещу евреи, роми, турци, арменци, чужденци, хомосексуални и други.

Цитатите, приложени в жалбата, са добре познати на българската общественост, защото оттогава насам те продължават да звучат и от устата на други политици на подобни места. На първа инстанция тогава само делото за дискриминация срещу турците се увенчава с успех, но на втора и то се решава в полза на Сидеров. Продължават през годините само две дела – за дискриминация срещу еврейската общност и срещу ромската общност.

Българските съдилища са отхвърлили исковете

 Исковете на засегнатите първоначално са били отхвърлени от СГС през 2009 година с мотивите, че целта на изявленията на Сидеров не е била да създаде враждебна, обидна или застрашителна среда за малцинствата, нито че е бил в състояние да повлияе на аудиторията. За да бъде нарушен законът, нападките трябвало да се отправени към конкретни лица.

Българският съд като цяло определя изявленията на Сидеров като „легитимен дебат по общественозначими въпроси“. Пак е добре да се припомни, че тези нападки звучат в ефир, на живо по митинги, те са в пресата и в книгите на Сидеров. Интересно какво, според българския съд, може да повлияе повече…

Ето само три от въпросните цитати на Сидеров, а приложените в жалбите са над 30:

– Откъс от „Бумерангът на злото“, издадена през 2002 година: „ …Тогава се ражда зародишът на голямата измама, наречена „Холокост“- версията, че в пещите на хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи.“

– Откъс от предаването „Атака“, разпространено и в интернет на 4.05.2005 година: „В същото време цели цигански квартали не само, че не си плащат тока, ами бият инкасаторите, нападат полицейски коли, които отиват да въдворят ред, и трошат всичко около себе си, съсипват магазини, ограбват хора и не им се прави нищо.“

– На предизборен митинг в Бургас през 2005 година Сидеров казва: „Педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други вече няма да има в българския парламент“.

„През 2006-та областните етнически съвети бяха много силни и активни“, казва днес Катрин Гутман, която е един от многото жалбоподатели, а днес в много по-камерен състав дочака справедливост от Европейския съд за правата на човека. „Другите един по един се отказваха да продължат, загубиха вяра, а и обществото се промени. Езикът на омразата стана все по-силен и отказът на българския съд да го порицае ги обезкуражи“. Накрая остават само представителите на еврейската и на ромската общност.

Жалбите до Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради отказа на българските съдилища на три инстанции да признаят факта на дискриминация, е подадена на 22.04.2013 година. След осем години решението на съда става прецедент не само за българските съдилища в този род дела, но и за практиката на съда в Страсбург.

„За първи път Европейският съд за правата на човека намира, че езикът на омразата нарушава правото на личен живот на засегнатите лица, защото това е дискриминация, в подобни дела досега се установяваше фактът на дискриминация и дотук“, обяснява адвокат Адела Пачаунова от БХК. В подобни дела се подхожда много внимателно, като съдът се съобразява и с правото на изразяване. Надявам се, че това решение ще повлияе и на българските съдилища в следващи подобни случаи, а може би и на практиката на ЕСПЧ“.

Още висящи дела срещу България

В момента в Съда в Страсбург има две висящи дела от подобен характер срещу България. След първоначална осъдителна присъда на Районния съд в Бургас, ВКС отменя санкцията срещу Валери Симеонов за думите му, произнесени от трибуната на Народното събрание: „Част от ромите са се превърнали в „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“.

Жалбоподателката Катрин Гутман

Жалбоподателката Катрин Гутман

Другото подобно дело, което също чака решение от ЕСПЧ в Страсбург, е срещу журналиста Мартин Карбовски заради едно цяло предаване, очернящо известен гей активист. Все още на фаза българско правосъдие са делата срещу Валери Симеонов за грубото му изказване срещу майките на деца с увреждания, както и срещу вицепремиера Красимир Каракачанов за обидни квалификации срещу ромите по време на инцидента в село Войводиново. Делата бавно се движат тук и „засега нищо не е в наша полза“, обобщава адвокат Качаунова. Допустимото им развитие е насочено пак към Европейския съд в Страсбург.

„Родена съм и съм израсла в Пловдив, който е много особен град – етническата му толерантност не е просто добър израз, тя е факт. Никога в живота си не съм била дискриминирана заради еврейския си произход, а историите, които ми е разказвал баща ми от своето детство, говорят именно за това добро етническо съжителство. Когато Волен Сидеров водеше своята кампания, еврейската общност в града беше много развълнувана и огорчена, имахме подкрепата на всички“, казва Катрин Гутман.

Точно от Пловдив тръгва акцията за спасяване на българските евреи през 1943. Пловдивският митрополит Кирил застава на релсите на гара Пловдив и заявява, че „този влак няма да тръгне“. Днес от многобройното тогава еврейско население в града са останали да живеят около 3 000 души. Само преди два месеца си отиде 101-годишната Ивет Анави, автор на редица книги за еврейския принос в историята на града. Ако тази забележителна жена не дочака решението на ЕСПЧ, то останалите членове на еврейската общност го приветстват.

“България на ни е виновна”

„Лошото е, че това е много закъсняло лекарство за нашето общество – казва Катрин Гутман – това, което говореше Волен Сидеров преди доста години и което остана ненаказано, се превърна в норма за говорене и на други политици. И продължава.“

Спечелените дела срещу България за антиеврейските и антиромските нападки на Волен Сидеров нямат финансова санкция. Само морална. Така са решили жалбоподателите. „България не ни е виновна – казва Катрин Гутман. Виновна е средата, разрешила безнаказано всичко това.“

Източник: DW