Начало E-vestnik Макрон между възхвалата и осъждането на Наполеон

Макрон между възхвалата и осъждането на Наполеон

0

Еманюел Макрон и Наполеон

Президентът на Франция Еманюел Макрон, който очерта деликатен курс между осъждането и честването на Наполеон Бонапарт по повод 200-годишнината от смъртта му, заяви, че възстановяването на робството от императора през 1802 г. е „грешка, предателство на духа на Просвещението“.

За първи път френски президент осъжда конкретно възстановяването на робството от Наполеон в Карибския басейн след неговото премахване след революцията през 1794 г. Макрон използва думата „faute“, която на френски език носи по-голяма тържественост и порицание от „грешка“ или „заблуда“ на английски език, нещо по-близко до обида.

Франция, единствената държава, която е прекратявала и възстановявала робството, го премахва отново едва през 1848 г. За мнозина тази болезнена история е е затъмнена от магнетизма на епичната бонапартистка сага, която Макрон описа като „преди всичко ода на политическата воля“. Той продължи: „Без него съдбата на Франция нямаше да бъде същата.“

Коментарите на Макрон дойдоха в момент, когато Франция се ангажира с дебат, насърчаван от президента, за колониалното си минало и за това дали универсалисткият модел на страната, за който се предполага, че е „colorblind“, в действителност не прикрива широко разпространен расизъм.

Карфа Диало, роденият в Сенегал основател на Mémoires et Partages, организация, която се бори за по-пълна равносметка на колониалното и робовладелското минало на Франция, заяви, че подкрепя честванията, но изрази съжаление за това, че според него расизмът на Наполеон не е признат.

„Подкрепям правителството да отбележи паметта на Наполеон, но то е длъжно да каже, че Наполеон е бил расист, а това не беше достатъчно ясно в речта на Макрон, който използва твърде неясни думи“, каза Диало.

Макрон говори под купола в сградата на Френската академия, представляваща почитаната квинтесенция на френската просветеност, преди да се отправи към гробницата на Наполеон под златния купол на Инвалидите. Там, по време на тържествена церемония, той положи венец от червени и бели цветя, преди да прозвучи Марсилезата.

„При своите завоевания Наполеон никога не се е интересувал от загубата на човешки живот“, каза Макрон. „Оттогава насам ние отдаваме по-голямо значение на човешкия живот, независимо дали става дума за войни или пандемии.“

Милиони хора са загубили живота си, докато Наполеон се е опитвал да разпространи антиклерикалното и антимонархическо послание на Френската революция из целия континент преди окончателното си поражение през 1815 г. Това, че той прави това като самопровъзгласил се император, е само едно от многото противоречия в бурния му живот.

Речта на Макрон следваше модела, който той е възприел при сблъсъка с трудни моменти от френската история, включително Алжирската война за независимост: пълно и откровено признание без покаяние. Тя също така беше типична за лидер, чиято склонност да балансира между различните страни на спора е толкова изразена, че той стана известен като президента „едновременно“.

Най-сериозният конкурент на президента на изборите догодина е лидерът на десницата Марин льо Пен. Тя избра да отбележи годишнината с думите „Да живее императорът! Да живее величието!“

Макрон е центрист, но засега е най-загрижен от необходимостта да се противопостави на призивите на крайната десница. „Човек обича Наполеон, защото животът му притежава очарованието на възможното, защото е покана за поемане на рискове“, каза той. И продължи: „Животът му е прозрение за свободата. Орел и людоед, Наполеон може да бъде едновременно душата на света и демонът на Европа.“

Наполеон винаги е бил оспорвана фигура във Франция, дори и при вечното преклонение, което е предизвиквал, до такава степен, че последните президенти са избягвали да го почитат. Но това не е в стила на Макрон.

В момент на напрегната културна конфронтация за това дали френският универсализъм прикрива расизма, той осъди прибягването на Наполеон до робство в Карибския басейн по нов начин, като същевременно похвали постиженията на един национален герой.

Френският правен кодекс, училищната система на лицеите, централната банка и централизираната административна система са част от наследството на Наполеон.

Но Диало заяви, че универсалисткият модел на Франция все още се „затваря в отрицанието“ по отношение на расовите въпроси, неспособен да признае напълно, че страната в продължение на десетилетия е насърчавала расистка политика и робство.

„Наполеон е човекът, който даде форма на нашата политическа и административна организация, на несигурния суверенитет, който се появи след Революцията“, каза Макрон. „След месеци на неуспехи, когато Франция беше обсадена, Наполеон успя да въплъти реда.“

Превод е-вестник

Източник: e-vestnik.bg