Начало E-vestnik Кой е ядосан на Бил Гейтс и защо разводът му не е частен въпрос

Кой е ядосан на Бил Гейтс и защо разводът му не е частен въпрос

0

Бил и Мелинда Гейтс. Снимка: от тв екрана

Бил и Мелинда Гейтс поискаха да няма намеса в личния им живот след обявяването на развода си, но бурята от внимание изглежда по-вероятна. Интересът към семейните им отношения не е просто любопитство. Те са публични личности и личният им живот има политически последици. Спешният въпрос в средите на глобалното здравеопазване е какво ще се случи с тяхната мощна фондация след раздялата им. Големи суми за финансиране са под въпрос.

Още преди развода общественото мнение се промени. Преди година много хора симпатизираха на Бил Гейтс и дори се възмущаваха от негово име, когато той стана обект на конспиративни теории, разпространявани от QAnon и други групи, според които пандемията е част от таен план за имплантиране на микрочипове в хората. Напоследък обаче, след като стана по-известно, че той се противопоставя на отмяната на патентите за ваксини, не само конспираторите са му ядосани.

Хората отново се питат – както и по времето, когато беше начело на Microsoft по време на антитръстовите съдебни битки – дали е правилно едно частно лице да притежава толкова голяма икономическа и политическа власт. В продължение на две десетилетия въпросът сякаш беше забравен: в края на краищата, как може някой да не харесва най-големия благотворител в света?

Но както твърдях преди няколко години в „Няма такова нещо като безплатен подарък“, Гейтс отдавна заслужаваше повече критични погледи, отколкото получаваше, особено след като голяма част от парите на фондацията на Гейтс се насочват към западни изследователи и фармацевтични компании, което задълбочава неравенството между глобалния Север и глобалния Юг. Гейтс също така дълго време отказваше да признае, че сегашната патентна защита на лекарствата и ваксините е несправедлива и насочена срещу интересите на бедните страни, което ги затруднява от правна гледна точка да реагират на спешни случаи в здравеопазването, дори когато разполагат с научни познания.

Частната филантропия като цяло може да бъде заплаха за демократичната отчетност и справедливото общество. Почитта към големите дарители предполага, че милиарди нископлатени и експлоатирани хора трябва да се задоволяват с филантропски трохи от самозвана аристокрация, а не да имат право на икономическа справедливост. Това, което наистина е необходимо за едно по-справедливо и равноправно общество, не е благотворителност, а справедливост, макар че Гейтс отдавна предполага обратното.

От най-тежките години на кризата с ХИВ, когато цените на антиретровирусните лекарства бяха изключително високи, до днешните скандално скъпи лечения на диабет и рак в САЩ и другаде, Гейтс настояваше, че патентната система работи прекрасно. Посланието му към здравните активисти, които се борят за намаляване на цените, е основно следното: замълчете и оставете бизнеса със здравето на хората, които най-добре познават бизнеса – милиардери като мен и нашите приятели от фармацевтичната индустрия.

Това е нелогична позиция, ако искате по-справедлива здравна система, но е напълно логична, ако състоянието ви е натрупано от строги патенти за софтуер и други технологии. Изненадата не е в това, че Гейтс последователно защитава интересите на индустрията, а в това, че на хората им е отнело толкова много време да осъзнаят, че усилията му подкопават здравните цели, към които се стреми.

В края на април Гейтс изрази ясно мнението си за патентната защита в интервю за Софи Ридж по Sky news. Запитан дали смята, че предложението пред Световната търговска организация за отмяна на патентните ограничения върху ваксините за ковид е добра идея, той отговори с твърдо „не“. Това, което „спъва нещата в този случай, не е интелектуалната собственост“, настоя той, а липсата на безопасни производствени мощности в бедните страни.

Това не е вярно, въпреки че той изтъква същия аргумент от месеци. На този етап – каза той през януари пред Саймън Алисън от южноафриканския вестник Mail & Guardian – промяната на правилата няма да направи достъпни допълнителни ваксини. Но както съобщава Алисън, експертите от Световната здравна организация не са съгласни с това. Макар че отмяната на патентите сама по себе си не е „чудодейно решение“, тя е важна първа стъпка към пускането в експлоатация на повече фабрики за производство на безопасни ваксини – фабрики, които в момента не работят и са предложили услугите си, за да помогнат за увеличаване на производството на ваксини.

През март ръководителят на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус призова за отмяна на патентите, срещу която Гейтс възразява, а изпълнителният директор на UNAIDS Уини Бянима поиска от Световната банка „да се присъедини към нас“ в подкрепа на отмяната на патентите. Тя изтъкна, че облекчаването на защитата на интелектуалната собственост е било необходима стъпка, за да може лечението на ХИВ да поевтинее от 10 000 долара на човек до 100 долара в много африкански страни.

Нарастващото недоверие към Гейтс може да е сигнал за промяна в обществените нагласи по отношение на опасностите, свързани с концентрацията на толкова много богатство и власт в неизбрани ръце. Възможно е дори да има основателни причини, поради които хората се придържат към най-крайните и неверни конспиративни теории за него.

През 30-те години на XIX в. търговски кораби, наети от Източноиндийската компания, пренасят холерата в пристанищата на Ливърпул и Лондон. Когато болестта се разпространява, слуховете започват да я свързват с престъпленията, извършени в Единбург през 1828 г. от Уилям Бърк и Уилям Хеър, които убиват най-малко шестнадесет души и продават труповете на анатома Робърт Нокс, преподавател в Единбургския университет. В крайна сметка двамата са заловени, Хеър се оказва кралски свидетел, а Бърк е осъден на обесване. Хората подозирали, че Нокс е знаел или поне е подозирал за престъпленията, но се е преструвал на незнаещ. Той е юридически оправдан за всякакво участие, но обществеността остава неубедена.

Няколко години по-късно, когато холерата отнема все повече животи, роднините на някои от починалите се вдигат на бунт по улиците, настоявайки за справедливост за близките си, за които са убедени, че не са починали от измислена болест, а са убити заради труповете им. Разбира се, не е вярно, че болниците са били места за системни убийства. Но е вярно, че изтощителните условия на труд, слабата инфраструктура на общественото здравеопазване и класовата, расистка култура засилват справедливото недоверие на бедните към богатите. Бунтовете срещу холерата изострят политическите конфликти и предизвикват протести, довели до подобряването на санитарните условия и мерките в областта на общественото здраве до края на XIX век.

Бунтовниците грешат по отношение на холерата, но разбират твърде добре, че икономическата и политическата система е предубедена срещу тях. Болестта им е причинена от корпорация, която разграбва Индия за печалба на аристократите и горната средна класа, докато на работниците плащат трохи, за да живеят и умират в мелници, мини и фабрики по целия свят. Днес Ковид-19 засяга непропорционално много бедните, особено жените и цветнокожите мъже, докато богатите разполагат със средствата да се барикадират срещу него.

Бил Гейтс, подобно на Уилям IV преди него, седи на върха на световна финансова империя. Хората, които са му ядосани, с право или не, не бива да бъдат обвинявани, че оценяват тази реалност. Вината е на милиардерите като Гейтс, които се преструват, че системата работи добре.

Превод е-вестник. Заглавието е на редакцията

Източник: e-vestnik.bg