Начало E-vestnik Как беше построен паметникът на Шипка и как го откри царят през 1934 г.
0

Как беше построен паметникът на Шипка и как го откри царят през 1934 г.

0

Връх Шипка през зимата. Снимка: Радослав Първанов

 

Инициативата за построяване на паметник за Свободата на връх Шипка (тогава връх Св. Никола) е на останали живи опълченци. Тя се появява на тяхна среща през 1920 година. Решават да почнат да събират пари за осъществяване на идеята.

Тогава Шипка се казва проходът, а върхът, където е днес паметникът, се казва Св. Никола. Когато се разпространява инициативата по вестниците, целият народ започва да прави дарения. Обявен е конкурс за проект. Спечелват го архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. Няколко години се правят технически проучвания и помалко помалко се доставят строителни материали. Бурите и през лятото, и през зимата, и големите студове разтеглят строежа дълго във времето, с много прекъсвания. Върхът е висок 1326 метра и през него минават всички въздушни течения от двете страни на Балкана.

Същинското строителство започва есента на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов и арх. Генчо Скордев. По строежа работят двайсетина майстори и каменоделци от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, пясъкът се превозвал с катъри.

Пеньо Атанасов Колев – Бомбето. Снимка: Държавен архив

През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев (Пеньо Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. Историци твърдят, че най-големи заслуги има майсторът Пеньо Колев – Бомбето. През годините по-късно той участва в строителството на много фабрики, обществени сгради, мостове, включително Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София.

На Бомбето му се носила славата на много експедитивен и способен майстор. Още на 20 години получил разрешително за ръководител на строежи до определени размери, защото се научил да разчита инженерни чертежи, без да има инженерно образование. Преди да се появи на Шипка, две години майстори и строители работили и се отказали поради трудните условия. Строежът замрял. През 1928 г. от строително дружество „Циклоп“ поканили Пеньо Бомбето да продължи работата като ръководител на строежа. Той приел, след като огледал построеното и се срещнал с някои живи опълченци. Тогава е бил на 26 години. Лично обикаля из габровско и наоколо да търси майстори и строители. Първо подготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. После започва каране на пясък и камъни. Доставяли с магарета и катъри вода с буренца по 25 литра, и една 100-литрова бъчва, с волска каруца. Пеньо Бомбето бил главен двигател, умеел да мотивира работниците и майсторите. Работели от април до октомври, после прекъсвали, идвали следващия април, така 1928, 1929, 1930 година докато завършат строителството.

Момент от строителството на паметника на връх Шипка. Снимка: Държавен архив

Паметникът представлява каменна кула с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на крепост. Висока е 31,5 метра, на върха има площадка, от която се открива панорама наоколо.
Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през 1929 г. Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. Направили груб макет на лъв с подръчни средства, и го качили върху изградения вече паметник. Така установили, че ако скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил поставен над главния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета.

От всяка страна на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

За костите Пеньо Бомбето разказва, че докато работели на върха, намирали наоколо кости и черепи и започнали да ги събират за костницата. „Хем ни беше страшно, хем гордо“, пише Бомбето в спомени, запазени в държавния архив в Търговище.

Момент от строителството на паметника на връх Шипка. Снимка: от тогавашните вестници

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Във вестниците от онова време е публикувана неговата реч при откриването:

„Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история.То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.

На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.

Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.

Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.

Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!”

Върхът е прекръстен от Св. Никола на връх Столетов през 1951 г., на името на генерала организирал отбраната на прохода. През 1977 г. е прекръстен на връх Шипка.

Източник: e-vestnik.bg