Начало E-vestnik Извечните български страхове
0

Извечните български страхове

0

Ако под знака на Рибите настане земетръс, „навсякъде ще се появят големи болести и ще бъдат тежки”. Ако е под знака на Овена „ще погине целият свят”. Ако стане под знака на Телеца, се очаква да „настъпи голяма горещина и ще има метеж”. Под знака на зодиите Лъв, Девица и Везни: „люта зима”, „болести между хората” и „война”. Под знака на Стрелец, Козирог и Водолей: „за стадата ще настъпи мор и голяма смърт”, „голяма смърт за хората от страната”, „войни и движения”. Това според гадателната книга „Гръмник-зодиак”, припомня проф. Петър Ангелов в „Страхът в средновековна България” (Полис).

В „Гръмник-кръговник” за земетръсите и последиците от тях е от значение месецът и в коя част от денонощието се случва. Така например за месец октомври четем, че ако земетръсът настане през деня „Голям страх ще има между хората и големи дъждове”, а ако е през нощта, „хората ще погубят княза”. Ако е през септември и през деня „Ще има много войни и мнозина ще загинат”, а ако е през нощта „хората ще намалеят и ще се появят скакалци, които ще изядат житата”.

Гадателните книги са силно разпространявани, независимо, че са неприемливи за Църквата. В тях са синтезирани страховете на населението, според историка Ангелов: „Прави впечатление, че за повечето месеци изречените пророчества издават обясним страх не само за бъдещето на реколтата или за здравето на човека, но и за настъпването на обществени катаклизми”. Здравето е основен страх. Месецословът, също такава книга, предсказва протичане на болести в зависимост от поредния ден от месеца, в който те се появяват. Примерно: „Ако се разболее на тринадесетия ден, страх има за него до 19 дни, ако прекара тези дни, ще оздравее”.

Ангелов обсъжда в няколко посоки страха от глад. Църквата възпитава глад като противопоставя храната на духа. Което не пречи в цитираните гадателни книги, в други извори и във фолклора гладът да е глад, независимо от отношенията с Бога. И, независимо от най-често ирационалните обяснения, гладът е пряко следствие от климат, стопанство, данъци. И средство за постигане на военни цели…

Но заглавието е „Страхът в средновековна България” и Ангелов се простира и върху небългарски страхове. Такива са страховете от българската земя, природа и климат у византийските императори, военачалници и редови войски, регистрирани от византийски автори. С които те обясняват завоевателните неуспехи основно при преминаване на Балкана. Българските монарси пък разчитали на сплашването за постигане на дипломатични въздействия. Примерно със струпване на войска пред Константинопол.

Откъм народопсихологията е по интересен страхът като „част от ежедневието на българина”. И най-простият, но и най-ефективен прочит е времево съпоставителният. Времето щади вечните български страхове. Мисловните конструкции на телевизионните врачки възпроизвеждат логиката на гадателните книги. Което сигнализира трудно оспорима еднаквост между механизма на онези и на днешните всекидневни страхове. Или страхът от пандемии. Даже рационалните обяснения на чумата и ковид съвпадат: отворените граници. Или гладът. Какво му е рационалното в пазаруването на казармени количества брашно, олио и захар в началото на сегашната пандемия?

По-сложно е с възпитавания – „страхът Господен”: „Ако има нещо изначално предопределено, което трябва да управлява и осмисля поведението на праведния християнин, това е страхът от Бога”. Вменяваният от Църквата страх, с който професор Ангелов почва четивото си. Ще минат векове до гневния патос на Ботев срещу „свещената глупост”: „Бой се от Бога, почитай царя!”. Цяло чудо е, дето някой правоверен неолиберал не е още обявил, че и стихотворението „Борба” е пришито на Ботев от злите сили.

От Книжен ъгъл

Източник: e-vestnik.bg