Начало E-vestnik „Евангелие на змиорките“ показва разликата между информираност и любознателност
0

„Евангелие на змиорките“ показва разликата между информираност и любознателност

0

„Татко ги вадеше една по една, притискаше ги към масата, вземаше рибарския нож и прокарваше наточеното острие право през главата. Змиорката се мяташе в трескави спазми и тялото й се напрягаше като един-единствен голям мускул. След като се поуспокоеше, татко измъкваше ножа и полагаше змиорката върху дъска, дълга един метър. Забиваше голям пирон в главата и още един по средата на тялото й така, че змиорката висеше като разпъната на кръст. После точно зад главата правеше разрез през кожата по дължината на цялото тяло.
– Сега сваляме пижамата – казваше татко и ми подаваше клещи. Захващах здраво парчето кожа и я издърпвах с широк замах. Отвътре беше синкава. Като детска пижама. Често тялото продължаваше да мърда бавно”, разказва Патрик Свенсон в „Евангелие на змиорките” (Прозорец, превод Мария Николова).

Шведският журналист Свенсон (1972) печели през 2019 г. с тази книга наградата „Август” за нехудожествена литература. Тя е на името на Август Стриндберг. Горната брутално натуралистична сцена е в едната от двете линии в четивото: личните му детски изживявания покрай лова на змиорки и емоционалния спомен за бащата. А иначе то е културно-екологична история на тази риба. Пленителна история в изчерпателния смисъл на думата. Тя почва с Аристотел, който след безплодни наблюдения се принудил да обяви змиорката за самозараждаща се от тинята, минава през 19-годишния студент Зигмунд Фройд, който през 1876 г. похарчил седмици за дисекция на над 400 змиорки. Със задачата да открие мъжките им полови органи. Нищо не открил. История на биолозите изследователи на змиорки до Фройд и след него.

Пленителна преди всичко заради загадките: „Никой човек не е наблюдавал размножаването на змиорките, никой не е виждал как хайверът на една змиорка се опложда от друга, никой не е успявал и да накара змиорките да се размножават в плен. Смята се, че всички се излюпват в Саргасово море, тъй като там са открити най-дребните екземпляри от ларвите. Никой обаче не знае със сигурност защо змиорката държи да се размножава именно и само там. Никой не е сигурен как издържат дългото пътешествие обратно към Саргасово море, нито как намират пътя.

Приемаме, че всички змиорки умират малко след като са се размножили, тъй като никога не е намирана жива змиорка след хвърлянето на хайвера. От друга страна обаче, на въпросното място никога не е виждана нито една зряла змиорка, жива или мъртва. С две думи, никой не е виждал змиорка в Саргасово море. Никой не е и в състояние да разбере напълно смисъла на всичките й метаморфози. Никой не знае до каква възраст е способна да доживее една змиорка”. Саргасово е „затвореният” от водни течения Атлантик на изток от Куба и Флорида.

Ето го парадоксът на познанието: змиорката ще изчезне заради човека преди той да я е проумял: „Броят на новопристигналите стъклени змиорки в Европа днес възлиза на едва пет процента от този в края на 70-те години на ХХ век”. „Стъклена” е фазата, в която тя пристига от Саргасово море. И това въпреки забраните й за улов и пр. Свенсон е съставил нейното евангелие и то се чете като такова. Рядък случай в научнопопулярната литература – изчерпателен разказ по темата, оцветен с интимно лично отношение. До степента, когато се казва: Не е могъл да не го напише.

Никаква следа от учебникарщина, а оттам – четиво без възрастов адресат. Свенсон предизвиква не потребност от информация, а неконтролируемата страст, известна като любознателност. Четиво като неговото доказва, че това са различни неща. Изрича го цитиран от него литературен герой: „Много неща може да ни разкаже змиорката за любознателността – просто е необходима цялата любознателност на света, за да ни осветли по въпроса за змиорката”.

Източник: e-vestnik.bg