Начало Анализи До 2554 избирателни секции са с риск от контролиран и купен вот според изследване на АКФ

До 2554 избирателни секции са с риск от контролиран и купен вот според изследване на АКФ

0

С онлайн излъчване днес Антикорупционният фонд (АКФ) представи резултатите от първата част на изследването си “Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“.

Изследването анализира резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г., за да очертае размера и влиянието на контролирания и купен вот в България. Анализът идентифицира и списък с рискови секции в цялата страна, които експертите представят под формата на интерактивна карта. Автор на анализа е докторът по криминалистика Мария Карайотова, а интерактивната карта е разработена от д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“.

Експертите на АКФ идентифицират рисковите секции на базата на четири различни индикатора:

  • нетипично по-висока избирателна активност в дадена секция в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община;
  • нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител;
  • резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години;
  • регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години – рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.

Според най-консервативната оценка, общият брой гласове, подадени в 780 рискови секции, възлиза на 170 000 или около 5 % от подадените гласове. Тази оценка включва само секциите, които изследователите идентифицират като особено рискови едновременно по три или четири различни показатели. Ако в оценката се включат всички секции, в които са регистрирани отклонения дори по един от критериите, резултатите скачат на 2554 секции с близо 690 000 гласа или около 18,7 % от общо подадените гласове.

Анализът за местните избори от 2015 г. показва, че в секциите, където е идентифициран риск са подадени 247 382 гласа, което е 7,5 % от гласувалите на тези избори. На местните избори през 2019 г. е отчетен лек спад, като броят на подадените гласове в рискови секции спада до 186 944, а процентът до 6 %.

Експертите на АКФ уточняват, че моделите отчитат отклонения в електоралното поведение в дадени секции, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности. Съществуват икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността, които моделите към този момент не могат да вземат предвид.

Въпреки тези ограничения, използваните статистически модели с достатъчна точност позволяват да се идентифицират секции на територията на цялата страна с устойчиво по-висок риск от контролиран и купен вот. Картата е достъпна тук. На нея гражданите могат да се запознаят с местоположението на всяка от рисковите секции и резултатите от гласуването в тях на парламентарните избори през 2014 г. и 2017 г.

„С картата и анализа искаме да постигнем две неща: да насочим вниманието на обществеността към тези секции, в които има по-висок риск от купуване на гласове. Вярваме, че това допълнително обществено внимание може да има възпиращ ефект върху участниците в процеса. Искаме да насочим и правоохранителните органи и да им помогнем ефективно да противодействат на купуването на гласове.“ заявява Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Следващата стъпка в проекта е анализът на данните за контролиран и купен вот на предстоящите парламентарни избори през април 2021 г. Заключителният доклад, който ще включва анализ на данните от отминалите парламентарни избори, ще бъде представен публично в седмиците след 4-ти април 2021 г.

Проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ се изпълнява от фондация „Антикорупционен фонд“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 г. в общ размер 9 990 евро.

Основната цел на проекта е да подобри обществения дебат в българското общество за размера и влиянието на купения и контролирания вот върху изборните резултати и да идентифицира рискови секции в помощ на правоохранителните органи в усилията им да противодействат на купуването на гласове.

 

Източник: Антикорупционен фонд