Начало Анализи Годишният мониторингов доклад на АКФ: през 2020 проблемите в антикорупционните институции се задълбочават

Годишният мониторингов доклад на АКФ: през 2020 проблемите в антикорупционните институции се задълбочават

0

Антикорупционният фонд (АКФ) представи днес изводите от своя годишен мониторингов доклад върху разследванията на корупция по високите етажи на властта „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“. Докладът има за цел да даде конкретен отговор на въпроса какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните шест години.

„Вече има натрупани достатъчно окончателно завършили казуси, което дава възможност да се откроят много притеснителни тенденции. Можем да направим извода, че през 2020 година проблемите в борбата с политическата корупция в България се задълбочават още повече“ заключават авторите на доклада Андрей Янкулов и доц. д-р Наталия Киселова.

Настоящият доклад е продължение на започнатото от АКФ миналата година ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта.

Наблюдението се състои от две части: (1) анализ на 45 знакови наказателни дела по случаи на корупция по високите етажи на властта в досъдебна и съдебна фаза за периода 2014-2020 (за 2020 са добавени 5 нови казуса и е проследено развитието на неприключилите от миналогодишното изследване) и (2) оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за 2020. Допълнително, в анализа са разгледани и 18 случаи на наказателно преследване за предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на местната власт, които дават сходна картина с положението на централно ниво.

 

Някои от ключовите изводи, които намират място в доклада:

 

  • Констатираната в миналогодишното изследване на АКФ ниска ефективност на наказателното преследване на корупцията по високите етажи, през 2020 година се понижава още повече. Новите влезли в сила присъди са единствено оправдателни, което дава съотношение до момента от общо 13 крайни оправдателни съдебни акта срещу едва 3 осъдителни. Този дял е много по-нисък от обичайния на успешните обвинения за българската прокуратура.
  • Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018-та до 2020-та включително.
  • Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценя, че не съставлява никакво престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции. Показателно е, че преценката на съдилищата често не се оспорва дори от прокуратурата от един момент нататък по делата.
  • На състоянието на наказателното преследване по обществено най-значимите корупционни казуси продължава да не се обръща никакво внимание от ръководството на прокуратурата. Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес. Не е ясно дали въобще се анализират причините за провала на значимите наказателни дела за корупция.
  • През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения. Конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92.
  • Основната част от случаите, по които Комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.
  • Продължава да прави впечатление формалният подход в случай на подадени сигнали или на изнасяне на случаи в медиите. Често липсва цялостно изследване на възможни свързаности, които водят до влияние и зависимости при осъществяване на правомощия по служба от лицата, заемащи публична длъжност.

 

„С пълна тежест трябва да бъде поставен въпросът: това ли е действителната картина на корупцията по високите етажи на властта? Ако тези случаи отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на най-високо ниво, то тогава единствено възможният извод е, че корупция там няма.

Обективно невъзможно обаче е това да бъде вярно, особено пък в млада демокрация като българската. Следователно остава заключението, че реалната картина просто остава скрита“ коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада.

Целият текст на доклада „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“ е достъпен тук.

Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2020 „Антикорупционни институции: проблемите се задълбочават“ е изготвен по проект, подкрепен от Фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“.

Източник: Антикорупционен фонд