Начало E-vestnik Гарабед Шпионина*, който издаде тайната на рецептата за руска салата
0

Гарабед Шпионина*, който издаде тайната на рецептата за руска салата

0

Илюстрация: Кирил Божкилов

Абсолютно наивно е да се мисли, че както Драгалевци, така и Бояна, а да не говорим пък за Банкя, заедно с прилежащото им Софийско поле, даже за миг са се примирявали с надменната геополитическа ориентация на славното балканско село Грънци. С целия си опърничав характер чешитите от легендарното село бяха нагледно доказали, че е напълно възможно, хем да си привилегирован член на Европейския съюз, защото по дух и потекло си си чист европеец, хем да не цепиш басма на професионалните лапачи от НАТО, като си запазваш неутралитета, защото при потомствени умници няма как да мине номерът с атлантическите ценности. Видиш ли, някой си уж щял да те напада, а всъщност целта била, докато се маскират като твои пазачи, да ти изтърбушат джобовете, за да им купуваш пушкалата, бомбите, аеропланите и канонерките.

Иначе казано, десетилетия наред невинните данъкоплатци от село Грънци не само се присмиваха на будалите от Софийско, които трайно вече са привикнали да вярват на приказки от телевизора, но и успяваха да спастрят сума ти пари, за разлика от лековерниците долу в полето. При такива разнопосочни позиции и увредени интереси, нямаше как все някога да не произтече поне един напоителен скандал. И ето, че скандалът се случи. Кой обаче да предположи, че ще бъде за такива необичайни работи, та поколения наред потомците ще си умират от смях и ще се чудят, къде ли им е бил акълът на нашите дядовци.

Но, нека караме подред.

В началото никой не обърна внимание на новодошлия. По всичко личеше, в природата му е да остава незабележим, макар по външност да се отличаваше от обичайния местен типаж и веднага можеше да се отгатне, че пред теб стои 100-процентов арменец. Но за тези детайли постоянното присъствие в култовата кръчма на славното балканско село Грънци си даде сметка, едва когато чу необичайната поръчка.
– А за десерт ще искам тиква – прогърмя басбаритонът на непознатия.
– Тиква? – учудено попита кръчмарят.
– Да, тиква.
– Тук не си падаме по тиквите, като искаш тиква, върни се в Софийско. Там тикви колкото щеш.
– Знам, затова реших да се спасявам при вас.
И това беше достатъчно за постоянното кръчмарско присъствие да съсредоточи поглед върху пришълеца.
– Да се спасяваш?!?! Ти лук ли си газил?
– Нещо такова.
– Как се казваш?
– Гарабед.
– А къде работиш?
– В Генералния щаб.
– Брей! Ти сега и генерал ще се изкараш.
– Не, сержант съм, а още по-точно – готвач. Главен готвач на Генералния щаб.
– Значи отговаряш за угояването?
– Може и така да се каже.
– И между другото си крал от порциите на началството, начели са те и сега искаш да се скриеш при нас?
– Нищо не съм крал, Гарабед е честен човек.
Последва смайваща история, при която невинните данъкоплатци се чудеха да се хилят ли, да плачат ли.

Истински майстор бил в своя занаят Гарабед, но най-добре му се получавала руската салата. Щом веднъж я опитали, щабните офицери, друго повече не искали. Ни трюфели, ни чер хайвер, а само руска салата! Като първо, като второ и като трето. Руска салата и толкоз! За друго даже се не сещали. А министърът, понеже бил злояд и не смогвал, си вземал допълнително да си хапне за вкъщи.

Невероятен успех! Никой не можел да си обясни, каква ще да е тайната на тази рецепта, но Гарабед скромно я пазел само за себе си, като най-строга информация от поверителен характер.

Самата рецепта си оставала обвита в тайнственост, но славата на руската салата постепенно стигнала до ръководителите на съюзническите мисии и те небрежно взели да се присламчват към гастрономическите мероприятия, които Генералният щаб великодушно организирал за сплотяване на колектива. Повечето съюзници наричали тази процедура с изтънченото название тийм билдинг. Само турският представител бил по-традиционно настроен и откровено рекъл, че това си е една прекрасна кьор софра.

Но нека не се впущаме в излишни терминологични подробности. Защото не след дълго дошла на гости представителна делегация от Южния фланг на НАТО. Генерали, адмирали. Свалили фуражките, опънали лампазите и щом вкусили от руската салата, изведнъж усетили какъв еликсир са им поднесли. Нещо повече, като опитни стратези, те доста бързо съзрели, какво сила за укрепване на атлантическото единство се крие в рецептата на Гарабед и обещали още на следващата сесия на високо равнище руската салата да стане задължителна, като част от военната доктрина за всички членове, кандидати и асоциирани поклонници на Пакта

Гарабед се виждал вече поне подполковник.

И тогава станала белята. Уви, вражеското разузнаване не спи. Клетият Гарабед се оказал впримчен в сложна интрига на международна шпионска мрежа и без да ще издал тайната рецепта, с която софийският генералитет, цялото Министерство на отбраната, воглаве с политическия му кабинет особено много се гордеели. Ако загубилият чувство за бдителност Гарабед бе снесъл на лукавия резидент рецептата за брюкселско зеле на пара, най-вероятно щяло да му се размине с едно мъмрене и преспокойно щял да продължи да изхранва своите началници, но баш рецептата за руска салата да предеш на чуждо разузнаване в момент на сериозно глобално напрежение, това вече е непростимо!

Нямало как да се размине без военен съд! Това няколкократно подчертала лично прокурорката Сийка по телевизията. А пък Сийка, излишно е да се уточнява, като неподправена блондинка доста добре стои на екран, затова ѝ възлагат само най-отговорните изпълнения пред камерата.
– Ето, как за едното нищо станах Гарабед Шпионина и ще трябва да се крия при вас.
– Не се тревожи, ще си те скрием – успокоиха невинните данъкоплатци от славното село Грънци своя злополучен гостенин.
Така историята логично си вървеше към приключване. В залисията обаче никой не бе забелязал, че в кръчмата се е появил още един кахърен арменец.
– Ти пък да не си Киркор?
– Киркор.
– Киркор Шпионина?
– Не, Киркор Шивача. Главният шивач. Шия панталоните на военния министър. Но някой тези дни ми откраднал кройките…

От сайта на автора

* Герой на култов виц от времената на Студената война:

Киркор е изпратен да се свърже с резидента, който обитава жилищна кооперация пълна с арменци, звъни на грешната врата и казва паролата.
– Добър ден, вие ли продавате дантелени пердета?
– Имате грешка, Гарабед Шпионина живее на горния етаж…

Източник: e-vestnik.bg