Начало E-vestnik Властта при Борисов и Живков – интелигенцията, службите, медиите, партийните назначения
0

Властта при Борисов и Живков – интелигенцията, службите, медиите, партийните назначения

0

Борисов захранва телевизиите с кадри от неговите обиколки, те услужливо му ги пускат в новините. Снимка: от продукцията на „Севда ти ви“ (пиарката на премиера).

„Взимате ли 50 лева към пенсиите? Да? Е, кажете едно „Добре е!“ – така се обърна към хората в с. Грашево край Велинград премиерът Борисов при посещението си там на 20 септември миналата година. Показваха го в новините на няколко телевизии. В събраното от околността множество (селата там са все по-безлюдни), се чуха гласове „Добре е“. Посрещнаха го и го изпратиха със скандиране „Бойко, Бойко…“

Премиерът раздава пари. Епидемията му дойде дюшеш. Дава по 50 лева надбавки на пенсионерите, баби го благославят. Така навремето са казвали „5 лева от Тодор Живков“, за някакви измислена надбавка към заплатите (5 лева към края на соца, са като 50 сега). Правителството неотдавна даде по 500 лева месечно надбавки над пенсиите на остарели естрадни певци и рок музиканти за срок от 3 години. Премиерът лично обяви, че дава по 4 минимални заплати помощи на 1000 музиканти.
Раздава парите от бюджета като от собствения си джоб.

Телевизиите показват редовно пътни ремонти ремонти в централните новини. Сигурно сме единствената страна в света, където показват в новините вечер пътни ремонти. Сякаш е изключителна новина.

Показват Говорещия врат от джипката

как обикаля България и прави проповеди.

По въпроса не един и двама интелигентни хора, анализатори, съвсем сериозно обясняват, че тези обиколки с джипката били голям успех, политическа иновация, много точен ход на Борисов.
Значи, имаме премиер, който се крие от медиите, не му задават въпроси, той произнася монолози като проповедник, снима се сам, „селфи-репортажите“ му ги излъчват всички телевизии. И това извращение, перверзия на премиер в страна с парламентарна демокрация и свободни (уж) медии го наричат успешна политика…

Той не се явява дори в студиите на обслужващи го водещи на политическите предавания. При онези, които му задават само удобни въпроси. И които са превърнали сутрешните блокове в пропагандни студии, от където всяка сутрин ни облъчват министри и кандидат депутати на ГЕРБ.

За Борисов медиите не са заплаха, те услужливо излъчват проповедите му от кормилото на джипката, кратките му изявления на пресконференции, на които не отговаря на въпроси.

Ако българските медии имаха поне 1% от критичността, която имаха американските медии към Тръмп, Борисов отдавна щеше да е минало.

Натрапват се прилики между режима на Живков и властта на Борисов

в условията на демокрация.

Борисов е на власт от 2009 година, най-силният политик вече 12 години, започва да става съпоставимо с 33-годишното царуване на Живков. В ръцете му са натрупани огромни русурси от власт и пари, след толкова дълго управление. Той раздава порциите, по израза на Доган.
Тъй като е несменяем, незаобиколим фактор подобно на Живков, и интелигенцията постепенно започна да се навежда към него, както едно време. Борисов започна да раздава постове, освен пари. Започна да включва в листите за народни представители известни хора, които да закрепят престижа му във време, когато има все повече разочаровани от властта му, и след поредица корупционни скандали, за които няма адекватно обяснение.

Живков си отглеждаше вярна интелигенция. Т. нар. художествено творческа интелигенция. Писатели, артисти, певци… Но дори при Живков такива светила в изкуството като Николай Гяуров или Райна Кабаиванска, ухажвани от режима, не си отваряха устата да го хвалят. Гяуров дори беше направен кандидат-член на ЦК на БКП, а живееше в чужбина, оперна звезда на сцените на западните държави. Част от политиката на Живков е да ги обвързва с постове – народни представители, членове на Държавния съвет, членове на ЦК и др. номенклатурни длъжности в тогавашната йерархия. Но и писатели като Радичков, ухажвани от Живков, канени лично на лов, не си отварят устата да го венцехвалят. Тази роля е отредена на изкусни придворни певци като Левчев и Джагаров, и цял отбор по-маргинални поети и писатели. Актриса като Цветана Манева или треньорката Нешка Робева са направени в онова време депутатки, но не си изкълчват езика да хвалят Живков.

Така се очертава една категория възнаградени с постове, за да ги държат отговорни и ангажирани към властта, без да са се натягали за това. Тях просто ги ползват като известни имена. Отделно за такива постове се борят цяла армия слагачи на Живков, които той издига, сваля и размества в йерархията, и които се чувстват елит, във висшия ешелон на властта.

Сега при демокрацията няма как сериозен творец да се афишира шумно като поддръжник на Борисов. С този премиер с образ на мутра, с просташките му изказвания и манталитет – не върви. Само отделни артисти като Христо Мутафчиев, Калин Сръменов се изказват слагачески по телевизиите. И малцина маргинални, слабо известни писатели, се обявяват в подкрепа на Борисов и правителството. Някои не смеят да се заявят открито като негови защитници и громят шумно опозицията в социалните мрежи.

Същото правят и обслужващите журналисти в телевизиите

– силно критични са към опозицията, раздухват до национален скандал всичко, което се случва с БСП, например. А към Борисов се ограничават да ретранслират селфитата му от джипката. И вече не му задават въпроси. Дори удобни.

В това отношение Борисов и Живков си приличат. Живков се явява само рядко на пленуми, на чествания, изнася по една реч, която медиите цитират изцяло или частично, по преценка на пропагандистите. Още по-рядко прави по някое изявление. Само че по онова време е тоталитарна държава с еднолична власт. Борисов в наши дни изгражда същата власт в условията на парламентарна демократична държава, поне по конституция. Така се създава фасадната демокрация.

Партията му се превръща в партия държава, като в Русия при Путин. В малките градове, където най-голям работодател е държавата, нищо не може да мръдне без благословията на местните велможи от ГЕРБ. Дори в големите общини един дребен чиновник не може да бъде назначен без партийна протекция. Директори на училища, шефове на служби… Наблюдава се явление като при тоталитарния режим –

натягат се да стават членове на партията

В наши дни – на партия ГЕРБ. Това помага в кариерата. Даже е необходимо условие.

При Живков най-способните професионалисти ги канят да станат членове на партията. Малцина отказват. Сега при Борисов става същото – канят хора да станат членове на ГЕРБ, за да ги назначат тук и там.

Някои са ставали членове на БКП, за да си отворят път в кариерата, за да ги оставят на мира да не ги подмятат като безпартийни, други са си правили илюзии, че могат да променят нещо отвътре. Така партията държава обвързва всички – и критично настроените, и кариеристите. Дори в онова време най-силните критици на режима и Живков, и най-изявените дисиденти са партийни членове, с малки изключения. Днес няма такова нещо. В ГЕРБ всички са послушни, само изгонен като Цветанов може да се обади да каже нещо.

Сега в България доминира бедност и така зависимостта от властта на Борисов става все по-силна. От ГЕРБ зависи всичко – и държавни поръчки за бизнеса, и компенсации, помощи и надбавки, назначения за дребни и големи длъжности.

В държава с разделение на властите Борисов назначава на всеки пост свои хора, които го обслужват. Той си избира главни прокурори, шефове на агенции, комисии, медии, дори на частни медии. Това е същността на фасадната демокрация. Отвсякъде му пазят гърба. Чрез прокуратурата и службите той мачка неудобните и ги насочва в необходимата посока. По волята на Борисов купуват и продават медии, футболни отбори. Непослушни олигарси влизат в затвора без съд, седят по две години в предварителен арест.

Това е същността на фасадната демокрация, зад която Борисов се опитва да държи еднолична власт.

Източник: e-vestnik.bg