Начало DW България: Добри предпоставки за правителство “на всяка цена”
0

България: Добри предпоставки за правителство “на всяка цена”

0

Днес започва едномесечна предизборна кампания, която много ще прилича на онази от редовните парламентарни избори на 4 април. Пак ще сме на върха на Ковид вълна, което, заедно с лошото време, ще прикове кампанията пред телевизора и компютъра. И пак ще сме с чисто нов фаворит на надеждата – усмихнатата „Продължаваме промяната“, на мястото на навъсения „Има такъв народ“.

Това ще са едни уморени избори. И не само защото и за избирателите, и за партиите ще са третите за осем месеца. А защото нищо не е по-уморително в една война от пропиления шанс тя да бъде спечелена с една-две битки. Силите на промяната пропуснаха да победят още през 1914-1915 г., т.е. през пролетта и лятото, и след изтерзана позиционна война се надяват да финишират в победната 1918-та на 14 ноември. Силите на статуквото пък се оказаха непоклатими в отбрана главно поради неразбирателствата в редиците на атакуващите.

Прегрупиране на силите

Сега напрежението по фронтовата линия отново е повече от страната на атакуващите, но чрез прегрупиране на силите кой да е авангард. Ако до вчера ИТН набираше гласове от негласували и от ГЕРБ, сега ПП се захранва от негласували и от избиратели на ИТН, „Изправи се БГ, ние идваме“ и „Демократична България“. БСП, ПП, ИТН и ДБ са с близки електорални стойности, което само по себе си намалява шансовете някоя да изпревари ГЕРБ.

Фаворитът за опозиционен водач по правило ще се оттласне още нагоре в хода на кампанията. Повечето социологически агенции очакват това да е ПП, която сама внушава с механизмите на самосбъдващото се пророчество, че ще порасне до 30% от вота, та белким изпружи врат поне до 20%.

Проблемът на формациите на промяната е, че статуквото, което ги конструира, се е поотдалечило. ГЕРБ не управлява повече от половин година, а лидерите на ПП обещават да продължават нещо, което са правили като управлявали, макар и за кратко. Това обещание няма очарованието на бляна, а само на услаждането от първата хапка. Пристрастяването обаче е повече към супер бранда на шоколада, който си остава със съмнителни съставки и неясен грамаж.

ГЕРБ обаче също са с нов бранд и се представят нещо като опозиция – на управлението на Румен Радев с двата му служебни кабинета.

Избледняването на противопоставянето „статукво – контра статукво“ води и до разфокусиране на междупартийните противопоставяния. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев, възвисявайки се отвъд лявото и дясното в облаците на едно почтено мнозинство от политически почти безполови 121 депутата, избягва директната конфронтация с досега управляващите. ГЕРБ, съсредоточавайки от месеци цялата си критика срещу Радев, избягва сблъсък с партиите на промяната, застанали зад него. А „Демократична България“, открояваща се от ПП с категоричната си заявка за недопускане на ГЕРБ и ДПС до властта, озвучава повече анти ДПС позицията си – дори Христо Иванов жертва водачеството си на софийска листа, за да се изправи срещу Делян Пеевски във Велико Търново.

Изборът на президент

На второстепенния фронт – изборите за президент, също има широки пробиви в позициите. Ако за Мустафа Карадайъи Костадин Костадинов участието в надпреварата има за цел единствено да подсили парламентарния вот за ДПС и „Възраждане“, то генералите на първа линия инкасират войскови недокомплект. Издигането на Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов от инициативни комитети по презумпция трябва да разширява подкрепата за тях, но засега по-скоро разхлабва гарантирания им партиен вот.

Това, че зад фаворита Радев стоят почти всички партии на промяната не носи никаква организационна подкрепа за него и всичко е оставено на инерцията на избирателите. Фактът, че е действащ президент действително му носи бонуси, но същевременно той сега е единственият източник на властта и недоволството от повишението на цените и протестите на ощетени групи повече или по-малко ще се прицелват в него.

Проф. Герджиков, в опита си да се представи за диалогична маска на ГЕРБ, избягва да заеме категорична позиция по много въпроси и така всъщност ограничава шансовете си да излезе извън партийния електорат.

А Лозан Панов рискува да събере подкрепа под тази за „Демократична България“. Защото неговият инициативен комитет се опитва да го играе мини партия и да го изолира от структурите на „Демократична България“, а самият той, в желанието си да е яростна опозиция на „фалшивия герой“ Радев, отблъсква периферията на ДБ от себе си, значителна част от която и без това харесва действащия президент.

Ще има ли правителство

Това размиване на фронтовите линии и разфокусирането на войсковите щабове е добра предпоставка за съставяне на правителство на всяка цена в 47-ото Народно събрание, както бе обещал Слави Трифонов. „Всяка цена“ значи, че този път мнозина ще могат да си я позволят, вместо да преглътнат трета поред патова ситуация. Но значи също, че очакваният Версайски мир ще е с измамна дълготрайност, в която няма да повярват дори победителите.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Източник: DW