Начало E-vestnik Беларуският синдром на руския интелектуалец
0

Беларуският синдром на руския интелектуалец

0

Гари Каспаров излиза от разпит при спецслужбите в Москва. Снимка: Газета.ру

Обърнах внимание на една много информативна дискусия, последвала публикуването на отвореното писмо на Светлана Алексиевич до представителите на руската интелигенция. Трябва да кажа, че като истински майстор на перото, тя не е ограничена от твърдите рамки на своето време, поради което и самото писмо е закъсняло с около 110 години. Дългосрочният отрицателен подбор е довел до факта, че в сравнение с дореволюционния интелектуален елит, който се гнусеше да се ръкува с жандармските офицери, днешната руска интелигенция в по-голямата си част е куп страхливи хора, отъркващи се в чекисткия ботуш.

Руската интелигенция не само не се превърна в център на противопоставяне на диктатурата, а, напротив, стана един от ключовите стълбове на путинизма. В замяна на щедрите подаръци от властите, вече две десетилетия интелигенцията оставя незабелязани престъпленията на режима, както в Русия, така и в чужбина. Много от тях редовно изпълняват „малки, но отговорни задачи“ – или да бъдат сред доверените лица на Путин на така наречените президентски избори, или да изразяват публична подкрепа за престъпленията на Путин, оставяйки подписите си под колективни писма.

Сред отговорите на обращението на Алексиевич е много показателен текстът на Людмила Улицкая. Това писмо е повече от мнението на отделен човек – то е колективен и отчетлив образ на истинското възприятие от руската интелигенция на режима на Путин:

„Но опитът от живота на съветски човек, който е прекарал по-голямата част от живота си под биещия тъпан на безсрамната пропаганда, ми даде добър имунитет. Неведнъж съм казвала – да, днес ние просто живеем в „златна ера“, ако сравним живота си с живота на нашите родители и деди. Желязната завеса се срути, границите се отвориха, информацията за живота на света, която винаги беше скривана по съветско време, се излива като поток и всеки, който иска да я получи, просто натиска бутона на компютъра си. А арестите са акуратни, точкови, без сталински размах…
Събитията в Беларус разрушиха моята идилична картина на живота: стана очевидно как властите изваждат зъби, когато почувстват заплаха за своето безсрочно и беззаконно съществуване.“

Разрушиха идиличната картина на живота… Експлозиите в жилищни домове в Москва, Втората чеченска война, трагедиите в Норд-Ост и Беслан, убийствата на Щекочихин, Литвиненко, Политковская, Немцов и редица други критици на режима, военното нашествие в Грузия и Украйна, подкрепата за кървавия диктаторски режим на Асад и клането в Сирия, подкрепено от руската армия (между другото в сталински мащаб) – ето непълен списък с междинни резултати от управлението на Путин, но, както се оказва, всичко това не е достатъчно, за да разруши „идиличната картина на живота“ на рефлексиращия руски интелектуалец.

Трябва да признаем очевидното – така наречената руска интелигенция никога не е искала и не е била готова да се противопостави на режима на Путин. Преди всичко защото режимът не беше абсолютно зло за тях. И дори в моментите на протестния подем от 2011-2012 г., в който някои представители на интелигенцията получиха забележима роля, те последователно се противопоставяха на радикализацията на протеста и опитите за демонтиране на режима на Путин, свеждайки дневния ред на протеста до неясни и безопасни за властите изисквания. Очевидно цялата дейност на „групите граждани“ и „лигите на избиратели“ не беше насочена към смяната на режима, а само към неговото подобряване.

По мащаб на своите престъпления и брой на жертвите диктатурата на Путин отдавна е задминала уродливия режим на Лукашенко, но руските интелектуалци все още предпочитат да избягват тази реалност, отреждайки на беларуския тиранин ролята на „последния диктатор на Европа“.

Такава картина на света води до изводи, които органично се вписват в житейската философия на руските системни либерали. Тези, които, без да престават цинично да експлоатират либералната реторика, все още си остават финансова и икономическа опора на мафиотския режим на Путин:

„Мисля, че kd Владимир Путин не му се иска особено да се сближава твърде много с Лукашенко. Лукашенко е отчетливо токсичен. А Путин си има достатъчно своя токсичност. Той не трябва да се забърква в прекалено близки, благоговейни отношения с такъв персонаж като Лукашенко. Това нанася сериозни щети както на неговата репутация, така и на чисто икономическите отношения.“

А пък писмото, подписано от много достойни хора в „Новая газета“, може да се определи като случай на колективен когнитивен дисонанс, типичен за днешната руска общественост. Впрочем, всичко това е казано още преди 2 хиляди години: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Евангелие от Матей, 7 глава, 3 стих).

От страницата на автора

Източник: e-vestnik.bg