Начало Анализи АКФ: обсъжданите в Народното събрание промени на Наказателно-процесуалния кодекс не дават гаранции за ефективното разследване на главния прокурор и не трябва да бъдат приемани

АКФ: обсъжданите в Народното събрание промени на Наказателно-процесуалния кодекс не дават гаранции за ефективното разследване на главния прокурор и не трябва да бъдат приемани

0

Антикорупционният фонд (АКФ) внесе експертен анализ и становище в Народното събрание, в което критикува внесения на 3-ти декември 2020 г. и скоростно приет на първо четене Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от Красимир Г. Ципов и група народни представители, с който се предлага нова фигура на специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор.

„Смятаме, че констатираните проблеми със законопроекта са на концептуално ниво и не могат да бъдат преодолени с промяна на една или друга негова разпоредба между двете четения“, коментира авторът на анализа на АКФ, адв. Андрей Янкулов, старши правен експерт към организацията и бивш дългогодишен прокурор в Софийска районна и Софийска градска прокуратура. Според него основните проблеми са, че от една страна законопроектът не дава нужните гаранции, че новият специален прокурор ще бъде независим от главния прокурор, когото е призван да разследва, а от друга предвижда цялата дейност по разследването и обвинението на ръководителя на прокуратурата да бъде съсредоточена в ръцете на един-единствен човек.

Разглежданият от НС проектозакон има за цел да адресира идентифицираната от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) невъзможност за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор. Този проблем е констатиран в Решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г. и е повод за множество критики от различни международни организации оттогава.

В последната година и половина, след 10-годишно законодателно бездействие след решението на Съда в Страсбург, бяха оповестени няколко законопроекта за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, касаещи възможността за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор. Проектите от 2019 г. бяха изоставяни след критични становища на Венецианската комисия, с които тя изразяваше съмнение за възможността чрез предвидените механизми да бъдат отстранени системните недостатъци.

Според АКФ настоящият законопроект също не успява да адресира тези системни недостатъци, тъй като предвиденият специален прокурор ще бъде избиран от Пленума на Висшия съдебен съвет, в който главният прокурор продължава да притежава прекомерно влияние, а на този въпрос не се обръща внимание. Заедно с това, решението да не бъде разследван или наказателно преследван главният прокурор ще остане заключено в рамките на прокурорската институция, а по проекта в настоящия му вид – дори в ръцете само на специалния прокурор, чиито актове няма да могат да бъдат ревизирани.

Успоредно с липсата на изискваните гаранции за независимост, проектът страда и от други слабости, които биха могли да доведат до реална опасност или от фактическо или юридическо блокиране на потенциалното разследване срещу главния прокурор, или от неоснователното му наказателно преследване по политически или конюнктурни причини.

„Ефективното наказателно разследване на главния прокурор минава през жертване на „свещената крава“ на наказателното правосъдие у нас – прокурорския монопол върху функцията по наказателно преследване“, заявява адвокат Янкулов.

Анализът предлага подробна концепция за наказателно разследване на главния прокурор и други високопоставени прокурори, според която прокуратурата няма да ръководи разследването срещу тях, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба. Вместо това за целта се предлага сформирането на колективен орган със специфична компетентност от избрани на случаен принцип за всеки отделен случай апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии, като самото разследване да се провежда от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт.

Целият анализ на АКФ „Химерата на българския законотворец –  създаване на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор“ може да бъде прочетен тук.

 

Резюме на анализа може да бъде прочетено тук.

 

Източник: Антикорупционен фонд