Начало Анализи АКФ: Обжалваме отказа на прокуратурата да разследва сериозните съмнения за неправомерно облагодетелстване в случая „Златната локва“

АКФ: Обжалваме отказа на прокуратурата да разследва сериозните съмнения за неправомерно облагодетелстване в случая „Златната локва“

0

Антикорупционният фонд (АКФ) обжалва пред Апелативна прокуратура София отказа на Софийска градска прокуратура (СГП) да разследва случая, в който Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) незаконосъобразно възлага дезинфекционна дейност и събиране на държавни такси на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД. В постановлението си СГП заявява, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, но подминава ключови хипотези за възможни нарушения, които АКФ излага.

„Прокуратурата изобщо не изследва хипотезата, че БАБХ е прехвърлила част от дейността си, с която е натоварена по закон, на частен изпълнител с цел облагодетелстването му“ коментират от АКФ. „Не е изследвано и как без конкурс е избрана именно фирмата „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, за да извършва дейност, която ѝ носи печалба от 33 милиона лева.“

Първият сигнал на АКФ по случая „Златната локва“ до Специализираната прокуратура и до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е от 2019 г. В сигнала се излагат фактите по схемата, в която в нарушение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за държавните такси БАБХ прехвърля профилактичната дейност по дезинфекция на границата с Турция и събирането на дължимите държавни такси на частното дружество „Пи.Еф.Си.“ ЕООД. „Пи.Еф.Си.“ ЕООД превежда част от събраната такса към БАБХ, а друга част запазва за себе си като заплащане за услугите. Тази схема нарушава най-малко три законови забрани: забраната за превъзлагане на публична дейност, забраната частни фирми да събират държавни такси и забраната от държавна такса да се формира печалба.

По този начин, в нарушение на поне два закона, от 2013 до 2019 г. „Пи.Еф.Си.“ ЕООД, която няма предишен опит и не извършва друга дейност освен дезинфекция на Българо-турската граница, печели 33 милиона лева от услугите, които предоставя на БАБХ (виж. приложената графика). Информацията е по официалните данни, които самото дружество публикува.

През 2020 г. сигналът на АКФ е препратен от Специализирана прокуратура по компетентност към Софийска градска прокуратура (СГП), която отказва да образува досъдебно производство, тъй като не установява „данни за извършени длъжностни престъпления от лица към БАБХ“.

Постановлението на СГП обаче не адресира някои от ключовите хипотези за възможни нарушения, изложени в сигнала на АКФ, а на други отговаря с противоречиви изводи, като се позовава единствено на обясненията на самата БАБХ:

  1. СГП „оправдава“ превъзлагането на публична дейност от държавната агенция на частен изпълнител „с липсата на средства в бюджета на БАБХ“.

„Профилактичната дезинфекциозна дейност е задължение на БАБХ, което тя по закон не може да превъзлага на частни изпълнители“ припомнят от АКФ. „Липсата на средства в бюджета не може да бъде основание БАБХ да нарушава служебните си задължения.“

  1. Според прокуратурата „изборът“ на „Пи.Еф.Си.“ ЕООД без конкурс не е закононарушение, тъй като сключеният договор между БАБХ и „Пи.Еф.Си.“ ЕООД ебезвъзмезден“.

В същото време СГП установява, че „Пи.Еф.Си.“ ЕООД събира такси за обслужването, което предоставя, съгласно собствен ценоразпис.

„Доколкото „Пи.Еф.Си.“ ЕООД събира такса за услугите си, договорът не може да бъде категоризиран като безвъзмезден. Възниква въпросът, ако от събираните суми частният изпълнител успява да осигурява персонал и да поддържа съоръженията, необходими за извършване на дезинфекцията, защо това се оказва невъзможно за държавната агенция?“ питат от АКФ.

Прокуратурата изобщо не коментира облагодетелстването на „Пи.Еф.Си.“ ЕООД чрез дадената им от длъжностните лица възможност да събират в своя полза такса за дейността, която трябва да се извършва от държавната агенция, и да реализират печалба.

  1. СГП твърди, че чрез изпълнението на дезинфекцията и събирането на държавни такси от частен изпълнител държавата „се разтоварва от разходи по дейността“, запазвайки при това цената за „крайния потребител“.

Това заключение на прокуратурата потвърждава твърденията на АКФ, че БАБХ нарушава Закона за държавните такси, според който държавата не следва да формира печалба от размера на таксата. Тоест налице е нарушаване на имуществените права на гражданите и настъпили за тях вреди, доколкото БАБХ, в качеството си на държавен орган, събира държавна такса за услуга, която не предоставя и за разходи, които не осъществява.

  1. Не е обсъден фактът, че за целите на облагодетелстването на „Пи.Еф.Си.“ ЕООД таксите на границата с Турция се събират постоянно, а не само при усложнена епизоотична обстановка.
  2. Не е коментиран фактът, че дезинфекция се извършва и на гръцката и на румънската граница, без преминаващите да заплащат такса.
  3. Не е установен дори размерът на събираните такси от леки и товарни автомобили.

В крайна сметка СГП установява, че няма нарушения на служебни задължения на длъжностни лица от БАБХ, доколкото няма ощетяване на държавния бюджет.

СГП не разглежда възможността нарушенията на служебни задължения да се състоят в неправомерно облагодетелстване на частното дружество, в ущърб на имуществените права на гражданите, каквато е и фактическата ситуация, изложена в сигнала на АКФ.

„Обжалваме отказа на СГП да образува досъдебно производство. Този отказ препятства възможността да бъдат изследвани в пълнота противоречията със закона в този случай. Ще следим за реакцията на Апелативна прокуратура София и заедно с това ще сигнализираме всички компетентни европейски органи, за да бъдат защитени интересите на българските граждани.“ заяви Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Източник: Антикорупционен фонд